Определение № 1008 от 04.07.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1008 гр. Плевен, 04.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20234400500442 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.248 от ГПК.

С определение №1764 от 20.04.2023г., постановено по гр.дело №4854/2022г. по описа на РС – гр. Плевен, е оставена без уважение молба по чл.248, ал.1 от ГПК, на процесуалния представител на ищеца М. Р. М., за изменение на решение№№465/06.04.2023г., постановено по гр.д.№4854/2022г. на ПлРС, в частта за разноските, като неоснователна.

Срещу така постановеното определение е подадена частна въззивна жалба от М. Р. М., чрез адв.Д. Н. и адв.В. М. . В нея се правят оплаквания, че определението е незаконосъобразно и необосновано. Развиват се подробни доводи в тази насока, с основно твърдение, че изводът на съда, че се касае за спорна съдебна администрация и поради това не следва да се присъждат разноски е изцяло неправилен. Твърди се, че в чл.78 от ГПК не се предвижда изключение от принципа за присъждане на разноски и същите се дължат съобразно уважената част от исковете. Счита, че постановеното е в противоречие с ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Моли да бъде отменено определението и да се измени решението в частта за разноските.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор по частната жалба и не е взето становище по нея.

Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, представените по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено 1 следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седмичен срок от връчване на съобщението до процесуалния представител на ищеца, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С решение №465/06.04.2023г. съдът се произнесъл по молба по чл.127 от СК, като в мотивите е посочил, че тъй като се касае за спорна съдебна администрация, не се дължат разноски на страните. Цитирал е в решението, а и в определението практика на ВКС – определение №385/25.08.2015г. по ч.гр.д.№3423/2015г. І-во г.о. Поради това е отхвърлил молбата.

Тези изводи на първата инстанция не се споделят от настоящия въззивен състав.

Първо цитираната практика не е задължителна за съдилищата, тъй като не е постановена по реда на чл.290 от ГПК нито е тълкувателно решение. Тя представлява тълкуване на един от съставите на ВКС на разпоредбите на чл.78 от ГПК.

Второ в случая освен въпросите за родителските права и режим на лични отношения е разгледан и иск за издръжка, който си е самостоятелен иск. В Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б., което е задължително за съдилищата изрично е посочено, че по дела, съставляващи спорна съдебна администрация, когато друго изрично не е предвидено в нормативен акт, се дължи държавна такса в размера по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В случая съдът е събрал държавна такса не по чл.16, а по чл.2 от Тарифата, което води на извода, че го е приел за самостоятелен иск, а не за спорна администрация. Същевременно в същото тълкувателно решение е посочено, че „съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.

В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка“ и „размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на 2 адвокатските възнаграждения.“

В случая страната е представила надлежен договор за правна помощ, събрана е такса и е заплатила определения от съда размер на възнаграждението за особен представител. Видно е, че с неговото назначаване производството се е отклонило от обикновената спорна съдебна администрация, като е увеличило тежестта за разноски именно поради отсъствието на другата страна. Това отсъствие е и поводът за предявяване на исковете, тъй като не е възможно постигането на съгласие по въпросите по чл.127 ал.2 от СК.

Предвид тези данни и позовавайки се на виждането на ВКС на РБ отразено, както в цитираното решение, така и в Определение № 3 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1233/2021 г., II г. о., ГК, докладчик председателят П. С., че „правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество“, то и съдът следва по силата на чл.81 от ГПК дължи произнасяне по искането за разноски за всяка инстанция.

Нещо повече в Определение № 331 от 2.03.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 686/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят В. Р. изрично е посочено, че „възражението на частния жалбоподател, че в производство по спорна съдебна администрация не следва да бъдат присъждани разноски не може да бъде споделено. Правилото на чл. 78 ГПК се намира в Част първа "Общи правила" на ГПК и следва да намира приложение към всички уредени в него производства, доколкото друго не специално предвидено, или не следва от характера на самото производство. За производството по чл. 128 СК не е създадена специална уредба относно отговорността за разноски, поради което следва да се прилагат общите правила на чл. 78 ГПК, включително това на ал.

2 на същия текст - на ищеца се възлагат разноски в случай, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и ако изрично признае иска. В този смисъл е константната практика на ВКС обективирана в определение № 252 по ч. гр. д. № 3895/2015 г. ВКС, II г. о., в което е прието, че в производствата по чл. 127, ал. 2 и чл. 128 СК, дори съдът да е посочил режим, различен от поискания, това не се отразява на задължението за заплащане на разноски от страните.“

Ето защо Окръжният съд счита, че на ищеца М. се дължи присъждането 3 на направените пред РС-Плевен разноски в производството, които, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в общ размер от 1030лв. – адвокатско възнаграждение от 500лв., възнаграждение на особен представител 500лв. и д.т. от 30лв. Поради това и искането за изменение на решението в частта за разноските е основателно, като атакуваното определение следва да се отмени и да се постанови друго по същество на спора, с което да се присъдят тези разноски.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ на осн. чл.278 вр. с чл.272 от ГПК определение №1764 от 20.04.2023г., постановено по гр.дело №4854/2022г. по описа на РС – гр.

Плевен, е оставена без уважение молба по чл.248, ал.1 от ГПК, на процесуалния представител на ищеца М. Р. М., за изменение на решение №465/06.04.2023г., постановено по гр.д.№4854/2022г. на ПлРС, в частта за разноските, като неоснователна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение решение №465/06.04.2023г. постановено по гр.дело №4854/2022г. по описа на РС – гр. Плевен, в частта за разноските, като ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 от ГПК Г. Д. М., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. М., ЕГН********** направените по делото разноски в общ размер от 1030лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4