Решение № 3164 от 25.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3164 гр. София, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА ГР. МИТЕВА като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110103006 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл. 250, ал. 3 ГПК.

Предявени са от И. С. М. от гр. София срещу ДПРВД, гр. София обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за отмяна на уволнението на И. С. М., извършено на основание чл.

330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед № 23000047/27.11.2023 г. на генералния директор на ДПРВД; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на И. С. М. на заеманата от него преди уволнението длъжност „Експерт вътрешна сигурност“ в направление „Техническа дейност“ дирекция „Информационни системи“ при ДПРВД, гр. София и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата от 90500.52 лв. – парично обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение в периода от 27.11.2023 г. до 27.05.2024 г.

Претендира присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2024 г. до окончателното й плащане, както и на направените по делото разноски.

С решение № 22698 от 13.12.2024 г., постановено по същото дело, съдът е отменил уволнението на И. С. М., извършено със Заповед № 23000047/27.11.2023 г. на Генералния директор на ДПРВД, на основание чл.

1

330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено на служителя дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от 27.11.2023 г., като незаконосъобразно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; Възстановил е И. С. М. на длъжността, заемана от него преди уволнението – „Експерт вътрешна сигурност“ в направление „Техническа дейност“ дирекция „Информационни системи“ при ДПРВД, гр.

София, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ; осъдил е ДПРВД да заплати на И. С. М. сумата от 89174.52 лв. – парично обезщетение за оставане без работа поради уволнението в периода от 27.11.2023 г. до 27.05.2024 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ; както и сумата от 995.12 лв. – направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК; отхвърлил е предявения от И. С. М. срещу ДПРВД иск с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над 89174.52 лв. до пълния предявен размер от 90500.52 лв., като недоказан по размер; осъдил е ДПРВД да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 3726.98 лв. – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 и чл. 3 от Тарифа за ДТССГПК и чл. 77 ГПК, както и сумата от 400 лв. – разноски за възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 71, ал. 1 ГПК и чл. 77 ГПК.

С писмена молба от 18.12.2024 г., в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК от страна на ищеца И. С. М. чрез процесуалния му пълномощник адвокат СЧ се моли съда да допусне поправка на очевидна фактическа греша в съдебното решение, като осъди ответника да заплати на ищеца и законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2024 г. до окончателното изплащане, като се излагат съображения в тази насока.

Ответникът – ДПРВД в срока по чл. 250, ал. 2 ГПК – до 10.02.2025 г., включително не взема становище по молбата на ищеца от 18.12.2024 г.

Настоящият съдебен състав намира, че с писмената молба на ищеца от 18.12.2024 г. се инициира производство по чл. 250 ГПК, доколкото съдът в мотивите на решението изобщо е пропуснал да изложи съображения относно основателността на искането за присъждане на законна лихва върху претендираното присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Касае се за непълнота на съдебния акт, която подлежи на 2 отстраняване по реда на чл. 250 ГПК. Действително, съдът при постановяване на съдебното решение от 13.12.2024 г., е пропуснал да се произнесе по заявената от ищеца претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2024 г. до окончателното й плащане.

Тази претенция е основателна, като законна последица от решението, поради което следва с допълнително решение, по реда на чл. 250, ал. 3 ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху присъденото парично обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл.

225, ал. 1 от КТ в размер на 89174.52 лв. за периода на забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2024 г. до окончателното плащане.

На основание горното и чл. 250, ал. 3 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ДПРВД с ЕИК 000697179 със седалище и адрес на управление гр. София, район .... 1 ДА ЗАПЛАТИ на И. С. М. с ЕГН **********, с адрес гр. ..... законната лихва върху присъденото с решение № 22698 от 13.12.2024 г., постановено по гр. дело № 3006.2024 г. парично обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 89174.52 лв., за периода на забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2024 г. до окончателното плащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред

СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на връчването му на страните, на основание, чл. 250, ал. 3 ГПК, вр. чл. 259, ал.

1 ГПК.

Препис от решението да се изпрати на ищеца и на ответника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3