Решение № 12801 от 28.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12801 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110163704 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на ЮЛ, ЕИК ***, представлявано от А.А.- Изпълнителен директор срещу Б. В. Ж., ЕГН: **********, конституиран като наследник на В. А. Ж. с ЕГН:**********, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4037,04 лева, от които 3529,12 лева - главница, представляваща стойност на не заплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2019г. до 04.2022г., мораторна лихва за забава в размер на 459.08 лв. за периода 15.09.2020г. до 10.03.2023г., както и сумата за дялово разпределение за периода 12.2019г. до 04.2022г. в размер на 41,52 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 7,32 лв. от 31.01.2020г. до 10.01.2023г. ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението /24.01.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №3559/2023 г. на СРС, 46 състав.

Посочен а адрес на топлоснабдения имот: ***, Аб. №: ***, ИД номер: ***.

Ищецът твърди, че наследодателят на ответника, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот е бил клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от ЮЛ и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като наследодателят на ответника не е упражнил правата 1 си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от ЮЛ на потребители за битови нужди в ***, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „***“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия Твърди се, че наследодателят на ответника е използвал доставяната от дружествотоищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с ЮЛ.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез назначения му процесуален представител по ЗПП, който оспорва исковете по основание и размер.

Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията за периода от м.05.2019 г. до 23.01.2020 г.

Сочи се, че е недоказано наследодателят на ответника Б.Ж. - В. Ж. да е имал облигационни отношение с ищцовото дружество. Не са представени доказателства той да е бил собственик на отопляемия имот, нито да е живял в същия.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 24.01.2023 г. ЮЛ е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. А. Ж. за следните суми: 3 529,12 лева (три хиляди петстотин двадесет и девет лева и 12 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 24.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 459,08 лева (четиристотин петдесет и девет лева и 08 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 10.01.2023 г., 41,52лева (четиридесет и един лева и 52 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 24.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 7,32 лева (седем лева и 32 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2020 г. до 10.01.2023 г.- задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ ***.

С разпореждане от 27.01.2023 г. по ч. гр. д. № 3559/2023г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 80.74 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск. В срока по 2 чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Приложено е писмо от С.О. – Р.Н., в което е посочено, че С.О. не разполага с титул за собственост на апартамент № ***, ***.

Представена по делото е Декларация с вх. №13Ж091733/21.03.1998 г., подадена от Б.Ц.Д. , с която същата се е легитимирала като собственик на имот с адрес: ***.

Видно от получено писмо от Агенция по всписванията липсва партида с вписвания, отбелязвания и заличавания касателно процесния имот.

Видно от представения протокол от проведено на 20.07.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в ***, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ***, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Ангажиран е договор, сключен между ЮЛ – възложител и ЮЛ, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ.

По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната станция топлозахранва два входа - В и Г.Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г.Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. протоколи за демонтаж и монтаж при проверките, а именно:

-протокол за демонтаж на 18.06.2018г. на топломер с фабр.№55372214 и монтаж на същия топломер на 21.06.2018г.

-свидетелство за проверка от 18.06.2018г. на топломер тип ***, *** с фабр.№55372214 със заключение: съответства на одобрения тип. издадено от ЮЛ.

-протокол за демонтаж на 07.06.2021г. на топломер с фабр.№55372214 и монтаж на същия топломер на 15.06.2021 г.

-свидетелство за проверка от 11.06.2021 г. на топломер с фабр.№55372214 със заключение: съответства на одобрения тип, издадено от ЮЛ. проверката има валидност до м.06.2023г.

От горните документи е видно, че топломерите през процесния период е преминал на метрологична проверка през 36 месеца, вместо през 24 месеца, но при проверката на същия на 11.06.2021 г. не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

В процесния имот радиаторите са били затапени преди процесния период. За отоплителен сезон 20/21 г. не е осигурен достъп до имота, за което е представен „констативен протокол” от 09.06.2021г. Въпреки неосигуреният достъп до имота, за целия процесен период няма изчислена ТЕ за отопление на имот. През процесния период сградната инсталация е изчислявана по формула приложена в Наредба №Е-РД-04-1 от 3

12.03.2020г. върху пълната отопляема кубатура 150куб.м„ съгл. акт за разпределение на кубатурата представен на в.л. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 03.10.2001 г.В процесния имот има монтирани два броя водомери за топла вода. От ЮЛ има Уведомително писмо от 11.04.2017г. за смяна на водомерите, в което са посочени 2 броя потребители. Водомерите не са сменени до края на процесния период /04.2022г./ За период 19/20г. има служебно изчислени показанияна база прогнозни стойности от 2017г. вместо на 2 броя потребители посочени в Уведомителното писмо. За същия период поради разлика от общия водомер в абонатната станция отчетеното количество топла вода е коригирано /увеличено/ с +4.7куб.м.

За двата отчетни периода 20/21 г. и 21/22г. има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база 2 броя потребители на топла вода, при служебно определен разход 140л. на денонощие за един потребител. СТЕ счита, че сумата за ТЕ за БГВ за период 19/20г. е занижена с 623.65лв., тъй като е изчислена па база прогнозни стойности, вместо па база брой потребители. За останалите компоненти п периоди изчисленията извършени от ЮЛ са в съответствие с действащата: Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.

Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за БГВ е в размер на 4422.83 лева.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че за процесния период по партидата на аб. №*** има извършени плащания в онщ размер от 275.02 лева.

Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.