Определение № 38720 от 25.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38720 гр. София, 25.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110101104 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Н. Е. срещу „К.“ ЕАД и „А.Т“ ЕООД, с които са предявени претенции за признаване за установено по отношение на първия ответник, че сключеният между него и ищцата Договор за потребителски кредит № *********** г. е нищожен поради противоречие със закона, евентуално – че нищожна поради противоречие със закона – като неравноправна и противоречаща на забраните по ЗПКр за начисляване на разходи по кредит, по-големи от петкратния размер на законната лихва, е клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора, а срещу втория ответник – за признаване на нищожност на договор, с който последният е поел задължение възмездно да поръчителства за задълженията на ищцата по описания по-горе договор за кредит, поради противоречие със закона и добрите нрави, и липса на основание, и за осъждане на този ответник да плати на ищцата 5 лева (частично от 781,15 лева) – платени без основание поради нищожност на договорите.

В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с първия ответник Договор за потребителски кредит № *********** г., с който е предоставен кредит в размер на 1000 лева. В чл. 4, ал. 1 от текста на всеки от договора било предвидено, че договорът за кредит се обезпечава с поръчителство или банкова гаранция, като ако ищцата не намери такива, следва да сключи договор с дружество, одобрено от кредитодателя, което да се съгласи да поръчителства, иначе кредитът ще се отпусне със забавяне. Тъй като поръчителството било платено – дължали се 781,15 лева допълнително, а размерите на таксите, които ищцата плащала на поръчителите, не били включени в размера на общия разход по кредита и в годишния процент на разходите, то целите договори за кредит се явявали недействителни поради липса на реквизит – правилно посочване на годишен процент на разходите (ГПР), и поради това ищецът не бил дължал лихвите и неустойките, които бил заплатил изцяло. Това било нелоялна търговска практика. Освен това 1 договорът за поръчителство бил нищожен и поради липса на основание, защото кредитодателят и поръчителят са свързани лица, а и поради противоречие с добрите нрави поради високата цена на поръчителството.

Поради това иска признаване на нищожността на клаузите и да му се върнат част от платените въз основа на тях суми в посочените в първия абзац размери. Претендират се разноски.

В законоустановения срок са подадени четири отговора на исковите молби от ответника „К.“ ЕАД, с които исковете се оспорват като неоснователни. Не се оспорва, че ищцата е изтеглила описания в исковата молба договор за кредит, като се твърди, че сключването на договора с втория ответник не било задължително и ищцата подписала този договор доброволно. Поради това не следвало разходите по този договор да били отразени в ГПР по кредита и описани в него, защото кредит можело да се изтегли и без поръчителство, но се усвоявал в друг срок. Признава се, че този разход не е включен в ГПР. Договорът за предоставяне на поръчителство подобрявал кредитоспособността на ищцата и затова тя плащала за тази услуга. Поддържа се, че договорите били напълно отделни и независимо сключени един от друг и съществуването и действителността на договора за поръчителство не се отразявала на действителността на договора за кредит.

Иска се отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

В законоустановения срок са подадени четири отговора на исковите молби от ответника „А.Т“ ЕООД, с които исковете се оспорват като неоснователни. И този ответник признава сключването на двата договора от ищцата, както и че разходите за поръчителство не са включени в ГПР по договора за кредит, а също и че ищцата е платила 5 лева на поръчителя.

Излага същите доводи за свободно сключване на договорите и липса на връзка между тях като другия ответник, поддържа, че свързаността между дружествата не превръща договора за осигуряване на поръчителство в такъв, сключен при липса на основание, защото дружествата били самостоятелни и извършвали различни дейности. Иска отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

Съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, и чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПКр – за установителните искове, а по съединените кумулативни осъдителни искове – чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: ищецът е изтеглил от първия ответник кредит в размер на 1000 лева с Договор за потребителски кредит № *********** г., в чл. 4, ал. 1 от който е предвидено, че следва да представи обезпечение с избран от него 2 поръчител или банкова гаранция, като ако не направи това е длъжен да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитодателя лице, като ако не го направи кредитът може да му бъде изплатен след 14 дена, като ГПР по договора е изчислен без възнаграждението на втория ответник по договор от 27.07.2022 г., с който последният е приел да поръчителства възмездно за дълга на ищеца към първия ответник, а ако бъде изчислен така, той ще е по-висок, като не се спори и че ищецът е платил 5 лева на ответника.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: представените с исковите молби писмени доказателства; задължаване на първия ответник да представи справка от счетоводството си (което е длъжен да води по закон) за платените по договора от 27.07.2022 г. от ищцата суми.

Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: издаване на ищеца на съдебни удостоверения за снабдяване с данни за плащания от БНБ и поисканите експертизи, тъй като ответниците не спорят по тези обстоятелства.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕПИС от отговорите на исковите молби и приложенията към тях да се изпрати на ищеца.

НАСРОЧВА гражданско дело 1104 по описа за 2024 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 23 октомври 2024 г. от 15:10 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.

146 ГПК:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове – за установяване на нищожност на договор за кредит (само срещу първия ответник) поради противоречие със закона – неправилно посочен ГПР с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, и на нищожност на клауза за осигуряване на поръчителство от точно определено лице и договор за това поради противоречие със закона или добрите нрави, евентуално – сключен без основание – с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал.

1, предл. първо и трето ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, и чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПКр, както и съединен кумулативно осъдителен иск срещу втория ответник за връщане на недължимото по договор за поръчителство, обявен за нищожен – чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 22 ЗПКр.

Първата група искове – за нищожност на договора за кредит или клаузи от него, предявени само срещу първия ответник, се уважават, ако съдът 3 установи, че между страните е сключен договор за кредит, в който има клауза, която предвижда учредяване на обезпечение – поръчителство, което или не обезпечава действителни възможни вреди, или в тежест на ищеца не е уговорено индивидуално и накърнява в нарушение на изискванията за справедливост и добросъвестност правата му, като го натоварва с непозволени допълнителни разходи, а целият договор би бил нищожен, ако кредитът не би могъл да се отпусне при същите условия без поръчител и разходите за него не са включени при изчисляване на ГПР. Съединеният кумулативно установителен иск за нищожност на договора за поръчителство ще се уважи, ако се докаже сключване на такъв с условие за плащане, връзката с договора за кредит, свързаност на кредитодател и поръчител, която не дава основание да се приеме, че договорът има обезпечителна функция, както и нарушаване на изискванията на добросъвестността и справедливостта.

Съединеният осъдителен иск се уважава, ако се установи, че поради недействителност на договора за поръчителство поради посочените по-горе причини, или поради недействителност на договора за кредит, по който се обезпечават вземания, ищецът е заплатил на втория ответника претендираните възнаграждения за поръчителство.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: ищецът е изтеглил от първия ответник кредит в размер на 1000 лева с Договор за потребителски кредит № *********** г., в чл. 4, ал. 1 от който е предвидено, че следва да представи обезпечение с избран от него поръчител или банкова гаранция, като ако не направи това е длъжен да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитодателя лице, като ако не го направи кредитът може да му бъде изплатен след 14 дена, като ГПР по договора е изчислен без възнаграждението на втория ответник по договор от 27.07.2022 г., с който последният е приел да поръчителства възмездно за дълга на ищеца към първия ответник, а ако бъде изчислен така, той ще е по-висок, като не се спори и че ищецът е платил 5 лева на ответника.

ОБЯВЯВА за ОБЩОИЗВЕСТЕН съгласно чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ и ненуждаещ се от доказване следния факт: че ответникът „А.Т“ ЕООД е еднолично дружество, чийто капитал е собственост на „К.“ ЕАД.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи:

1. по исковете за недействителност на договора за кредит или клаузите от него:

1.1. обвързването на договора за кредит с разходи за учредяването на поръчителство;

1.2. размерът на тези разходи (който ще служи на съда за преценка дали са нарушени изискванията за справедливост и равнопоставеност);

2. по осъдителния иск:

2.1. платените от него суми на поръчителя.

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с 4 възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).

ПРИЕМА представените с исковите молби писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „К.“ ЕАД да представи по делото в едноседмичен срок намиращи се у него писмени документи: счетоводна справка за извършени от ищцата плащания по договора за кредит – предмет на делото, вкл. с дати на плащане.

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът може да приеме за установено, че ищцата е заплатила на втория ответник чрез първия пълния размер на възнаграждението за поръчителство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищцата за издаване на съдебни удостоверения и за експертизи.

УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищцата – А. Н. Е., че ако не изпрати представител и не се яви в първото съдебно заседание, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на ищеца, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за отхвърляне на иска.