Решение № 1201 от 27.12.2019, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ IV –

157

27.12.2019 г., гр. Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1406 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: гр. Бургас, пл. „Баба Ганка“ № 4, ап. 10, чрез адвокат Георги Кермедчиев – с пълномощно от първата инстанция (л. 3), против Решение № 1438 от 07.06.2019 г. по гр. д. № 8095/2018 г. на Районен съд – Бургас в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Е.С.И., против Г.Х. А. за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, одобрена със Заповед

№РД.18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой на нива на обекта – 1, с административен адрес в гр. Бургас, ул. “С. С. К. и М.“ № *, ет. *, апартамент „*“, със застроена площ от 70, 32 кв. м., състоящ се от дневна, спалня, кухня-бокс, баня-тоалетна и антре, с изложение север-юг, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: самостоятелни обекти с идентификатори ***, ***, под обекта –

***, над обекта – ***, заедно с прилежащото му избено помещение №*, с площ от 4,76 кв. м., при граници: изток – коридор, запад – изба №*, север – стълбище, юг – изба № *, заедно с 6,919 % ид. ч., равняващи се на 7,5 ид. ч. от общите части на сградата и същия процент ид. ч. от правото на строеж върху терена.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че в обжалваната част решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че с доклада по делото съдът е приел, че с отговора на исковата молба ответницата е направила възражение, че процесният недвижим имот е придобит по време на трайната и установена фактическа раздяла между съпрузите, поради което и ищецът няма принос в придобиването му, като въз основа на това възражение е разпределена доказателствената тежест между страните. Излагат се съображения, че при това положение съдът е следвало да постанови своя съдебен акт въз основа на събраните по делото доказателства, касаещи спорния по делото факт: дали процесният имот е придобит по време на трайната фактическата раздяла между страните, но вместо това и в нарушение на процесуалните правила съдът е отхвърлил иска за делба на основание, което не е предявено в отговора на исковата молба (и като такова е преклудирано), не е залегнало в доклада на съда и съдържащите се в него указания за разпределение на доказателствената тежест, а именно, че при липсата на фактическа раздяла между страните, по време на брачното им съжителство, ищецът нямал нито пряко, нито косвено съдействие за придобиване на недвижимия имот, тъй като не е имал принос в изпълнение на престацията по него, въпреки че е имал качеството на солидарен длъжник, и по никакъв начин не е допринесъл за издръжката на семейството си, а същата е била поета изцяло от ответницата. Въззивникът излага оплаквания, че по този начин е било накърнено правото му на защита, тъй като с обжалваното решение съдът го е поставил пред свършен факт за обстоятелства, които не са били предмет на възражения в отговора на исковата молба и в доклада на съда и за тях не са били ангажирани доказателства от негова страна. Изразява несъгласие с определянето му като „солидарен длъжник“ по алеаторния договор, тъй като същият не е сключван и подписван от него. Счита, че обжалваното решение противоречи на постановките, залегнали в Тълкувателно решение № 35 от 14. 06. 1971 г. на ОСГК на ВС. Намира, че съдът неправилно се е позовал на Тълкувателно решение № 6 от 15.05.2012г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 6/2011г., Решение № 366 от 22.10. 2012 г. на ВКС по гр. д. № 64/2012 г. на I г. о., Решение № 13 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3888/2015 г., III г. о. Изразява несъгласие с възприетото от съда становище, че оборването на презумпцията за съвместен принос може да стане с възражение. Излагат се оплаквания, че съдът не е обсъдил представената по делото данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, която обективира изрично признание на ответницата за възникналата съпружеска имуществена общност върху процесния недвижим имот. Въззивникът моли съда да отмени решението е обжалваната му част и да постанови друго, с което да допусне делба на процесния недвижим имот.

Претендира за присъждане на разноските, направени пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.

В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата Г.Х. А. чрез адвокат Ангел Ангелов – с пълномощно по делото от първата инстанция (л. 19). Въззиваемата счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за обосновано и законосъобразно, постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, при спазване на процесуалните правила. Твърди се, че във въззивната жалба се навеждат се доводи за нарушаване на процесуалните правила без да се сочи кои процесуални правила са нарушени.

Излагат се доводи, че в изпълнение на разпределената доказателствена тежест е било проведено пълно и главно доказване относно това, че процесният недвижим имот е изключителна лична собственост на ответницата, тъй като е придобит в период на продължителна фактическа раздяла между съпрузите, която изключва приноса на ищеца. Намира, че съдът правилно е възприел събраните гласни доказателства и е направил обосновани изводи, че липсват всякакви икономически контакти между ищеца и ответницата, останала сама да отглежда и издържа децата си и болния Е.. Счита установената от закона презумпция за съвместен принос за успешно оборена, поради което и правилно съдът е приел придобитият срещу задължение за издръжка и гледане имот за изключителна лична собственост на ответницата и съответно правилно искът за допускането му до делба е бил отхвърлен.

В допълнение се излагат съображения, че свидетелят С. И. М.(баща на ищеца) не е следвало да бъде кредитиран, като е следвало съдът да приеме представения заверен препис от протокол на с. з. по гр. д. № 626/2018 г. на Районен съд – Айтос, в което са проведени разпити на свидетели, установяващи, че двамата съделители са били във фактическа раздяла в периода от 2010 г. – 2014 г., като въззиваемата счита, че съдът е следвало да обсъди и прецени тези доказателства през призмата на чл. 172 ГПК, макар и същите да са събрани в друго производство.

Излагат се съображения, че въззиваемата добросъвестно и спазвайки закона е подала данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ след настъпването на смъртта на прехвърлителя Е., тъй като именно това събитие е определило момента на придобиването на печалбата по алеаторния договор. Въззиваемата моли съда да остави въззивната жалба без уважение. Претендира за присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба. Ангажира гласни доказателства.

В съдебно заседание въззиваемата поддържа отговора на въззивната жалба. Ангажира гласни доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.

235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по наведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност намира следното:

Неоснователно е възражението на въззивника, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по обстоятелства, които не са били въведени като предмет на делото от ответницата. С отговора на исковата молба са наведени възражения, че ищецът не е изпълнявал задължението за издръжка и гледане на болния Е. и че не е станал съсобственик на прехвърленото вещно право поради липса на съвместен принос в придобиването му. При така наведените фактически твърдения съдът намира, че е налице надлежно въведено от ответницата възражение за липса на принос от страна на ищеца при придобиване на процесния недвижим имот по време на брака. Съдът дължи изследване на това обстоятелство, тъй като законът допуска оборване на презумпцията за съвместен принос както с отрицателен установителен иск по чл. 21, ал. 4 СК, така и с възражение, изхождащо от съпруга-приобретател (така Решение № 36 от 11.04.2016 г. по гр. д. № 63/2016 г. на Апелативен съд – Бургас). В този смисъл е и практиката на ВКС (Решение № 366 от 22.10.2012 г. по гр. д. № 64 /2012 г. I г. о. на ВКС), според която по възражение на единия приобретател-съпруг може да се установява липса на принос за другия, който не е титуляр по сделката, поради това, че не е полагал грижи и издръжка. Позоваването от страна на въззивника на Решение № 13 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 3888/2015 г., III г. о. на ВКС в частта, в която се посочва, че оборването на презумпцията за съвместен принос може да стане „само по съдебен ред, чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 21 ал. 4 СК“ не следва да се тълкува изолирано, а ведно с другите части от решението, където е посочено, че „[с]ъгласно установената с решение № 366 от 22.10.2012г. по гр. д.№ 64/2012г. на І г. о. практика на ВКС, която настоящия състав споделя, по възражение /следователно на още по-голямо основание и по иск/ на единия приобритател съпруг може да се установява липса на принос на другия поради това, че не е полагал грижи и не е давал издръжка“. Съдът не споделя и доводите на въззивника, че оборването на презумпцията за съвместен принос с възражение е възможно в хипотезата на трайна фактическа раздяла, но не и в настоящия случай, в който не е налице такава раздяла. Липсва основание да се приеме, че в една конкретна хипотеза на липса на съвместен принос е възможно оборване на презумцията по чл. 21, ал. 3 СК с възражение, а в друга конкретна хипотеза на липса на съвместен принос – не. Въз основа на изложеното съдът намира, че твърденията на ответницата за липса на съвместен принос от страна на ищеца при придобиването на процесния имот са надлежно въведени в предмета на делото чрез формулирано в отговора на исковата молба възражение, което служи като средство за защита срещу предявения иск за делба и по което не се формира сила на пресъдено нещо. Ето защо не е налице твърдяното от въззивника нарушение на диспозитивното начало чрез отхвърляне на иска за делба на основание, което не е предявено в отговора на исковата молба.

В доклада по делото, обективиран в Определение от

05.03.2019 г. (л. 40), първоинстанционният съдът е отразил, че ответницата предявява правопогасително възражение, че имотът е придобит по време на трайната и установена фактическа раздяла между съпрузите, поради което и ищецът няма принос в придобиването му, и въз основа на това на ответницата е било указано, че е в нейна тежест да ангажира доказателства за това, че делбеният имот е придобит по време на трайната и установена фактическа раздяла между съпрузите. Въззивният съд намери за основателно възражението на въззивника, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е отразил в доклада пълно и точно наведените с отговора на исковата молба обстоятелства, че ищецът не е изпълнявал задължението за издръжка и гледане на болния Е. и поради липса на съвместен принос в придобиването на вещното право не е станал съсобственик. С оглед на това с Определение № 1904 от 09.10.2019 г. въззивната инстанция указа на въззиваемата А., че в нейна тежест е да обори законовата презумпция за съвместен принос, като докаже, че въззивникът И. не е престирал грижи и издръжка на прехвърлителя Е., а на въззивника И. е указана възможността да проведе насрещно доказване, като ангажира доказателства за това, че е престирал грижи и издръжка на прехвърлителя Е..