Определение № 14891 от 06.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14891 гр. София, 06.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно частно гражданско дело № 20251100506771 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 278 ГПК , вр. чл. 577, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба, подадена от „БЕСТ ИН ЕНЕРДЖИ” ООД срещу определение от 22.05.2025 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд – гр. София, с което се отказва вписването в регистъра на Службата по вписванията при Районен съд – гр. София на представения със заявление с вх. № 41281/22.05.2025 г. документ, представляващ удостоверение по чл. 263в, ал. 1 ТЗ с изх. №

20250422112305/22.04.2025 г. на Агенция по вписванията , с което е удостоверено вписано влИ.е на „ДЕА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в „БЕСТ ИН ЕНЕРДЖИ” ООД, в имуществото на което има вещно право върху недвижим имот.

Софийски градски съд, след като прецени събраните доказателства и взе предвид наведените в частната въззивна жалба доводи, намира следното:

Частната въззивна жалба е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 275, ал. 1 ГПК. Едноседмичния срок е започнал да тече на 30.05.2025 г., на която дата заявителя е получил препис от постановеното определение от 22.05.2025 г. и изтича на 06.06.2025 г., на която дата е депозирана частната въззивна жалба срещу отказа на съдията по вписванията при СРС. Жалбата е подадена от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната въззивна жалба се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Със заявление вх. № 41281/22.05.2025 г. е поискано вписване по партидата на „БЕСТ ИН ЕНЕРДЖИ” ООД на удостоверение по чл. 263в, ал. 1 ТЗ с изх. № 20250422112305/22.04.2025 г., издадено от Агенция по вписванията, от което е видно, че в търговския регистър към 22.04.2025 г. е вписано преобразуване на дружеството „Деа България” ЕООД чрез влИ.е с 1 правоприемник „БЕСТ ИН ЕНЕРДЖИ” ООД. Към заявлението са представени удостоверение по чл. 263в, ал. 1 ТЗ с изх. № 20250422112305/22.04.2025 г. на А В , нотариален акт за покупко- продажба от 31.01.2020 г., договор за преобразуване чрез влИ.е от 09.07.2024 г., удостоверение за данъчна оценка от 15.01.2025 г., скица на поземлен имот, заключителен баланс на „Деа България“ ЕООД към 12.09.2024 г., преводно нареждане за платена такса в размер на 1564,66 лв.

С определение от 22.05.2025 г. на съдия по вписванията при Районен съд – гр. София е отказано вписването с мотиви, че заявлението, въз основа на което е образувано охранителното производство, не е подписано от заявителя, както и заплатената държавна такса се явява недостатъчна предвид стойността на имота на вливащото се търговско дружество по заключителен баланс.

Настоящото производство по обжалване отказа на съдията по вписванията е въззивно производство, поради което съдът се произнася по същество на наведените оплаквания. Като проявление на основните принципи в гражданския процес за законност и служебно начало /чл. 5 и чл. 7, ал. 1 ГПК/, в производството по частни жалби срещу откази за издаване на охранителни актове /чиято специална уредба се съдържа в чл. 538 ГПК/ окръжният съд действа като въззивна инстанция при условията на т. нар.

„пълен въззив“. Той е длъжен да следи служебно /и при отсъствие на изрично оплакване за това/ за приложението на императивните процесуалноправни норми, а също така може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо. Въззивният съд решава въпроса по жалбата не само въз основа на доказателствата, събрани от първата инстанция. Разпоредбата на чл. 278, ал. 2 ГПК, към която препраща чл. 538, ал. 2, изр. 3 ГПК , регламентира възможност делото да бъде попълвано с нови факти и доказателства пред въззивната инстанция без ограничения и позволява да бъдат коригирани не само грешките, допуснати от първата инстанция, но и тези, допуснати от страните.

По своя характер обжалването с частна жалба е пълно /същинско/ въззивно обжалване, а не контролно-отменително. По този начин законодателят е дал превес на принципа за установяване на обективната истина /чл. 10 ГПК/ пред изискването за процесуална дисциплина и свързаното с него концентрационно начало. В този смисъл са мотивите на ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и формираната практика на ВКС, обективирана в определение № 60085 от 21.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1404/2021 г., I г. о., определение № 2 от 03.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3113/2018 г., II г. о. и цитираните в него.

В контекста на изложеното следва да се приеме, че обжалването на постановения отказ на съдията по вписванията е при условията на „пълен въззив“, т. е. няма ограничения за позоваване на нови факти и представяне на нови доказателства, както и ограничения на правомощията на въззивния съд.

Следователно настоящият състав е длъжен да приеме, че констатираната от съдията по вписвания нередовност на молбата за вписване е отстранена, тъй като в хода на настоящото въззивно производство законният представител на 2 заявителя „БЕСТ ИН ЕНЕРДЖИ” ООД е подписал подаденото заявление за вписване с вх. № 41281/22.05.2025 г., поради което е налице редовно съзиране, извършено от легитимирано лице по смисъла на чл. 8 от Правилника за вписванията.

От изложеното от молителя в заявлението, както и от приложените към него доказателства, е видно, че представеният за вписване акт представлява удостоверение, издадено от длъжностно лице по регистрация, в което е удостоверено, че е извършено вписване в търговския регистър на преобразуване на търговски дружества чрез влИ.е по чл. 263в ТЗ.

Преобразуването на търговските дружества е уредено в глава XVI на ТЗ, и по правило е свързано с правоприемство, като при преобразуване чрез влИ.е, като една от формите, при които то се извършва, цялото имущество на преобразуващите се дружества преминава към едно съществуващо дружество /приемащо дружество/, което става техен правоприемник, като преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация.

Правоприемството настъпва от датата на вписването на преобразуването в търговския регистър /арг. от чл. 263и ТЗ/, т. е. от тази дата титуляр на правата, притежавани преди преобразуването от преобразуващото се дружество, става приемащото дружество. При това положение, когато в имуществото на преобразуващото се дружество има вещно право върху недвижим имот или върху движима вещ, сделките с която подлежат на вписване, съгласно чл.

263и, ал. 6 ТЗ се издава удостоверение за вписването, извършено по чл. 263в, ал. 1 ТЗ, което се представя за вписване в съответния регистър. Съгласно горецитираната разпоредба удостоверението, издадено от длъжностно лице по регистрация, в което е удостоверено, че е извършено вписване в търговския регистър на преобразуване на едно търговско дружество чрез влИ.е по реда на чл. 263в, ал. 1 ТЗ, представлява акт, който подлежи на вписване в имотния регистър тогава, когато в резултат на преобразуването притежавани от преобразуващото се дружество недвижими имоти преминават в патримониума на приемащото дружество. Правоприемството се осъществява въз основа на смесен фактически състав, в който се включват както юридически факти на частното право, така и вписването в търговския регистър, което става въз основа на волеизявление на държавен орган. Когато се осъществят всички факти от състава, правоприемството е настъпило и остава единствено да бъде оповестено по надлежния начин, доколкото са преминали права, които по принцип подлежат на вписване. От представените в производството документи е видно, че в имуществото на преобразуващото се дружество „Деа България” ЕООД се включва право на собственост върху недвижим имот, като сделките за прехвърлянето на такава вещ подлежат на вписване, поради което и удостоверението за извършено вписване в търговския регистър на преобразуването на това дружество чрез влИ.е подлежи на вписване в имотния регистър, воден от Служба по вписванията.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 7/ 25.04.2013 г., постановено по тълк. д. № 7/2012 г. по описа на 3

ОСГТК на ВКС, удостоверението за вписване по чл. 263в ал. 1 ТЗ не е акт за прехвърляне на собственост по смисъла на чл. 4 б. „А“ от ПВ , нито е акт, който може да бъде приравнен на някои от другите описани в чл. 4 б. „Б“ – „З“ ПВ. То само удостоверява настъпилото правоприемство и поради това се явява акт, за който със закон /ТЗ/ е предвидено, че подлежи на вписване, по смисъла на чл. 4 б. „И“ ПВ. По тази причина неговото вписване следва да се извърши по реда на раздел II ПВ, като се спазят изискванията на чл. 6-9 ПВ.

Като се има предвид изложеното, таксуването на вписването следва да бъде извършено както в останалите хипотези, когато се вписват актове, свързани с преминаване на право на собственост или други вещни права от един субект към друг. Таксата се определя съгласно чл. 2 ТДТСАВ, като се отчита естеството на удостоверенията - те само установяват преминаването на правата, което е настъпило по силата на осъществен смесен фактически състав. Самото преминаване не е таксувано /по смисъла на чл. 2 ТДТСАВ/, поради което цената на акта следва да се определи за първи път в производството по вписване, при аналогично приложение на правилата за определяне на таксите при прехвърляне на собственост. За такава цена следва да се приеме стойността на преминалото в резултат на преобразуването имущество по заключителния баланс, който трябва да бъде съставен съгласно чл. 263з ал. 1 ТЗ , или данъчната оценка, ако е по- висока от стойността по заключителния баланс /аргумент от чл. 96, ал. 3 вр. § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за нотариусите и нотариалната дейност – ЗННД/.

Към частната въззивна жалба молителят е представил оборотна ведомост към 12.09.2024 г. на „БЕСТ ИН ЕНЕРДЖИ” ООД, който документ въззивния съд, действайки като „пълен въззив“, е длъжен да обсъди. Видно от представеното извлечение стойността на недвижимия имот съгласно счетоводните записвания на правоприемника възлиза на 1564 664,00 лв., която отговаря на записванията в съставения на основание чл. 263з, ал. 1 ТЗ заключителен баланс на дружеството – праводател. Със заявлението е представено преводно нареждане за заплатена държавна такса в размер на 1564,66 лв., изчислена на основание чл. 2 ТДТСАВ, вр. чл. 97, ал. 1, т. 2 ЗННД, върху по-високата от стойностите на дълготрайния актив в баланса на търговското дружество и данъчната оценка на имота. Ето защо е доказано внасянето на дължимата държавна такса, поради което е установено изпълнение на законовото изискване за вписване.

По изложените съображения, съдът намира, че представеният от молителя акт е такъв, който подлежи на вписване съгласно чл. 263и, ал. 6 ТЗ, както и са представени всички необходими документи за извършване на исканото вписване, поради което следва да се приеме, че са налице всички предпоставки за извършване на вписване на удостоверението, издадено от длъжностно лице по регистрация по чл. 263в, ал. 1 ТЗ с изх. № 20250422112305/22.04.2025 г. Ето защо обжалваният отказ следва да бъде отменен и делото върнато на съдията по вписванията за извършване на поисканото вписване.

4

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 22.05.2025 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд – гр. София, с което се отказва вписването в регистъра на Службата по вписванията при Районен съд – гр. София на представения със заявление с вх.

№ 41281/22.05.2025 г. документ, представляващ удостоверение по чл. 263в, ал. 1 ТЗ с изх. №

20250422112305/22.04.2025 г. на Агенция по вписванията, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при Районен съд – гр.

София за извършване на вписване по подаденото от „БЕСТ ИН ЕНЕРДЖИ” ООД заявление вх. № 41281/ 22.05.2025 г. по описа на Служба по вписванията – гр. София, като се изпрати на СВ при СРС заявление вх. № 41281/22.05.2025 г., подписано от законния представител на търговското дружество – молител „БЕСТ ИН ЕНЕРДЖИ” ООД, както и препис от настоящото определение.