Решение № 213 от 17.02.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2216/2019
- Вид
- Решение № 213
- Подписан
- 17.02.2020
- Състав
- ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА, ЗЛАТИНА ИВАНОВА КАВЪРДЖИКОВА, ИВАНКА ДИМИТРОВА ДРИНГОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11 · Закон за енергетиката
- чл.21 ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.2 ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.83 · Закон за енергетиката
- чл.83 ал.1 и ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.83 ал.1 т.6 · Закон за енергетиката
- чл.83 ал.1 и ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.98а ал.2 т.6 · Закон за енергетиката
- чл.200 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.12 · Закон за нормативните актове
- чл.14 · Закон за нормативните актове
- чл.5 ал.4 · Конституция на Република България
Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари 2020 в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВВА
ИВАНКА ДРИНГОВА при участието на секретаря Дим.Георгиева като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА въззивно гр.д. № 2216 по описа за 2020г, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с вх.№ 80230/31.10.2019г срещу решението на ВРС-Lс-в № 4095/9.10.2019г по гр.д.№ 5636/2019г, с което е прието за установено, че
Г.И.В. НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго–Про Продажби” АД сумата от 3121,70лв, представляваща недължимо изисквана от потребителя, начислена служебно по КП по аб.№ ********** и кл.№ ********** за недоставена и непотребена ел.енергия, обективирана във ф-ра № **********/3.04.2019г, издадена за периода от 30.11.2018г до 27.02.2019г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК; ОСЪДЕНО Е „Енерго-Про Продажби“ АД да заплати на Г.И.В. сумата от 614,86лв, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Излага оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че процесната сума съставлява стойност на реално доставено и потребено количество ел.енергия. Затова дължимостта се основава на договорните отношения между страните и задължението на потребителя да заплаща доставената му ел.енергия е на основание чл.200 ЗЗД и чл.48 ПИКЕЕ.
Моли за отмяна решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски, като не прави възражение за прекомерност на тези, заявени от насрещната страна.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Г.В. вх.№ 83245/11.11.2019г, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство и адвокатски хонорар.
В исковата си молба, предявена против „ЕНЕРГО- ПРО
ПРОДАЖБИ”АД, Г.И.В. твърди, че е потребител на ел.енергия за имот, находящ се в гр.****, като същият е с аб.№ ********** и кл.№ **********. От служители на „ЕРП Север” АД бил съставен КП, въз основа на който след това ответното дружество начислило процесната сума, чиято дължимост изцяло се оспорва. Оспорва методиката, по която била начислена сумата. Сочи, че изпълнявал задълженията си на потребител на ел.енергия и заплащал месечните си сметки. Поддържа, че корекционната процедура се основава на нищожни правни норми. От потребителя не може да бъде търсена отговорност по повод правилното измерване на ел.енергията.
Моли а уважаване на предявения иск, като се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3121,70лв, представляваща недължимо изисквана от потребителя, начислена служебно по КП по аб.№ ********** и кл.№ ********** за недоставена и непотребена ел.енергия, обективирана във ф-ра № **********/3.04.2019г, издадена за периода от 30.11.2018 до 27.02.2019г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Енерго–Про Продажби”
АД е депозирал писмен отговор, в който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Поддържа се, че ищецът е в договорни отношения с ответника за продажба на ел.енергия, като приетите и одобрени по надлежния ред от КЕВР Общи условия са задължителни за потребителя. В изпълнение на свое законово и договорно задължение „Електроразпределение Север” АД е извършило проверка на СТИ на потребителя, при която е установено, че потребяваната енергия не се отчита изцяло, поради неправомерно въздействие върху СТИ. Твърди се, че извършената корекция не е санкция към потребителя. Излага се, че корекционната процедура е изцяло законосъобразна, като при извършването й е спазен редът по чл.34, чл.37 и чл.38 от ОУ на ДПЕЕМ. Поддържа, че корекционните договорни клаузи от ОУ на ДПЕЕМ не са неравноправни, защото с тяхна помощ се коригира фактическата неравнопоставеност, която е налице, след като ползваната електрическа енергия от потребителя не е отчетена напълно или частично и съответно не е заплатена от него. Сочи, че процесната сума се дължи на основание чл.200 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.37 вр.чл.38 ОУ на ДПЕЕЕМ и чл.24 от ОУ на ДПЕЕ.
Моли за отхвърляне на предявения иск по тези съображения и претендира сторените по делото разноски.
Така предявеният отрицателен установителен иск да недължимост на парична сума намира правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:
С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че между тях е налице валидно договорно правоотношение по повод доставка на електроенергия за обект, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката на ищеца.
От КП № 18701270/27.02.2019г е видно, че на същата дата длъжностни лица на „ЕРП Север” АД извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат на проверката СТИ било снето, запечатано с безшевна пломба и предадено в БИМ за проверка, като било подменено с ново изправно. Съставеният КП бил подписан от служителите, извършили проверката – Пл.Неделчев и П.Петров и от двама свидетели – Иван Неделчев и Антон Цанчев. Липсва подпис на орган на полицията, присъствал на проверката.
Съгласно КП от 26.03.2019г на БИМ, ГД МИУ, РО–****, се констатира осъществен достъп до вътрешността на електромера, наличие на допълнителна платка с елементи, запоена към трите системи на електромера. Посочено е, че СТИ не съответства на одобрения тип.
Съставена е справка за корекция от 2.04.2019г за начисление на ел.енергия. За стойността на това количество, възлизаща в размер на 3121,70лв от ответното дружество била издадена ф-ра №
**********/ 3.04.2019г. Не е спорно между страните, че сумата по процесната фактура не била заплатена от абоната на дружеството.
От представената декларация за съответствие № 0087/ 23.05.2017г от третото неучастващо лице се установява, че процесният електромер е със срок на валидност на метрологична проверка до 2023г и отговаря на европейските изисквания.
От заключението на в.л. по приетата СТЕ се установява, че при проверката е констатирано неправомерно вмешателство в измервателната верига на електромера, монтирано допълнително устройство с възможност за дистанционно въздействие върху параметрите на СТИ, което е причина за отклонението на СТИ от нормалната му работа. Вещото лице заключава, че енергията е преминала, но на дисплея не е отчетено действително консумирано количество ел. енергия, както и че не може да се установи точното количество неотчетена енергия за минал период и същото е само предполагаемо.
Сочи, че когато е задействано допълнителното устройство е налице непълно отчитане от измервателната схема на СТИ. Изчисленията по методиката са математически точни.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта на вземането, произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава имуществената сфера на ищцата с оглед осъщественото едностранно спиране електрозахранването в обекта, обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
По основателността.
В тежест на ответната страна е чрез главно и пълно доказване да установи законосъобразността и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.
В случая няма спор, че ищецът се явява клиент на ответното дружество и потребител на ел.енергия по смисъла на ЗЕ; както и че имотът, в който е бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната мрежа; а също и че с ответникът-въззивник са били в договорни отношения за доставка на ел.енергия, уредени при публично обявени ОУ.
Спорните въпроси са досежно корекционното основание на вземането, процедурата за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от
Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
В ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат от Комисията, т.е. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а понастоящем КЕВР, и да се публикуват от Комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от 17.07.2012г/, с нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е въведено изискване Общите условия, при които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
С оглед горната правна уредба се налага изводът, че с това изменение на ЗЕ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено задължението по чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел.енергия.
Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/. Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА, Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона, с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие занапред, ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от установеното обичайно действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено в ПИКЕЕ. От това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална дата след 16.11.2013г.
Ето защо и с оглед въведения корекционен период разпоредбите на ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид в случая предвид материалния им нормативен характер Тъй като проверката е била извършена на 27.02.2019, т.е. преди приемането на новите ПИКЕЕ /обн ДВ бр.35/30.04.2019/, като обхваща период, за който са били приложими отменените ПИКЕЕ, то следва да се изложат мотиви относно действието на посочения подзаконов нормативен акт.
С Решение № 1500/6.02.2017г
5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга Решение № 128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013 на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.
Разпечатката съдържа 47 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f7e880da-0dd3-4b51-a381-02768438da9e