Решение № 228 от 26.08.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. София, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20268002900016 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд – гр. София против решение № 182/29.10.2025г. по в.т.д. № 342/2025г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 174/20.02.2025г. по т.д.№ 749/2023г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта му, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на всяка от ищците - Г. Г. Ш. и Я. Г. Ш., сума над размера от 25 800 лева и до претендирания от всяка от тях размер от 86 000 лева, в условията на частични искове при твърдяно вземане от 200 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Г. А. Ш. – баща на Я. Ш. и съпруг на Г. Ш., настъпила на 10.04.2020г., при ПТП, причинено от неизвестен водач на МПС, ведно със законната лихва върху присъдимото обезщетение, считано от 12.09.2022г. по иска на Г. Ш. и от 17.10.2022г. - по иска на Я. Ш..

Касаторът намира, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон - чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предвид отреченото съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и чл. 52 ЗЗД, с оглед неоправдано завишен размер на присъдените обезщетения, при допуснати съществени процесуални нарушения - превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал и липса на всестранна и обективна оценка на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност.

Твърди се и необоснованост. Касаторът намира, че определеното за справедливо обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 180 000 лева 1 за всяка от ищците, е прекомерно и не съответства на реално претърпените от тях, установени по делото болки и страдания. Въззивният съд не е приложил правилно, съответно на обстоятелствата в конкретния случай, критерия за справедливост, въведен с нормата на чл. 52 ЗЗД. Липсват, според касатора, мотиви, които наред с изброяване на приложимите критерии за определяне на обезщетението, да обосновават приноса на всеки от тях, при формиране на извода на съда за адекватен размер. Твърди, че в обжалваното решение не са анализирани обективно, логично, последователно и с резервата на чл. 172 ГПК, показанията на свидетелите на ищците. Неправилно съдът е определил и началния момент на дължими законни лихви, без да съобрази разликата във функциите на застрахователно дружество спрямо тези на Гаранционния фонд.

Извън теоретичните постановки на пороците „съществени нарушения на съдопроизводствените правила“ и „необоснованост“, по приложението на чл.

51, ал. 2 ЗЗД касаторът твърди следното : 1/ съдът не е съобразил и обсъдил доказателствата, от които се установяват фактите, че : а/ пострадалият Ш. е бил без поставен предпазен колан; б/ поради непоставен предпазен колан е изпаднал от управлявания от него микробус на пътя и в/ последващо е прегазен от неизвестно МПС; 2/ противно на доказателствата е отрекъл смъртта да е настъпила в причинност с непоставения предпазен колан; 3/ ценил е избирателно заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза - в частта, в която се приема, че след изпадането на пътя Ш. е бил все още жив, въпреки че заключението съдържа и извод за невъзможност да се установи категорично това обстоятелство, предвид съгласието на тялото след последващото прегазване; съдът не е изложил мотиви защо кредитира заключението в една част, а в друга – не; 4/ поради същото твърди, че съдът е основал решението си на предположения за смъртта на Ш.. Безспорно, според касатора, пълно и главно е доказана причинност между непоставения предпазен колан и изпадането на пътното платно, съответно - с последващото прегазване. Насетне се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД - поради неотчетен действителен принос на всеки от двамата - неизвестен делинквент и пострадал - за настъпване на вредоносния резултат. Порокът

„необоснованост„, макар възприет теоретично правилно, е обоснован с доводи, относими към останалите два порока, водещи до неправилност – произнасяне в противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Ответните страни - Г. Ш. и Я. Ш. - оспорват касационната жалба.

Намират за безспорно установен по делото основния, поддържащ материалноправната легитимацията на ответното дружество, факт, че смъртта на Г. Ш. е настъпила на пътното платно и от прегазването, за което свидетелстват две решаващи констатации на КСАТМЕ, въз основа находки от аутопсията на загиналия: наличие на кръвонасядания покрай счупените големи кости и мастна емболия в белия дроб. За да настъпи такава, според поясненията на вещо лице Балтов, е бил необходим престой от не по-малко от 10 секунди на пътното платно / минимално необходимото време мастните капки да достигнат белия дроб /. От тези факти обективно следва, според 2 ищците, че смъртта е настъпила в резултат на прегазването, а не в причинност с удара на автомобила в мантинелата, провокирал ротационно движение, обръщане на таван и окончателно странично. Ищците, обаче, акцентират на обстоятелството, че липсват категорични доказателства, дали в резултат на изпадане от автомобила, поради непоставен предпазен колан, или в резултат на придвижване на собствен ход до пътното платно, евентуално за да потърси помощ, пострадалият се е озовал на мястото, на което е прегазен. Считат, че в хипотезата на изпадане от автомобила, вещите лица от КСАТМЕ са обосновали невъзможност, според траекторията на изхвърлянето, тялото да се е озовало на активните ленти за движение - би се озовало в близост до мантинелата / визира се изявлението в протокол от о.з. на 20.01.2025 г. – стр. 8 от протокола, пар. първи от обяснения на вещо лице Самоходов, съответно обратна стр. на лист 920 по номерацията на първоинстанционното дело /. В подкрепа на възможността пострадалият да се е придвижил на собствен ход до пътното платно навеждат, според ищците, следните факти: 1/ включени аварийни светлини на буса - действие, което пострадалият не би могъл да извърши, в случай, че е изпаднал от превозното средство при удара и преобръщането му и 2/ открито под авариралия бус панорамно предно стъкло - отделило се на мястото на удара, без следи от пострадалия - кръв, тъкан от дрехи и пр.. Определеният размер на присъдените обезщетения, според ищците е справедлив и обоснован от събраните доказателства за съдържанието на съществувалата приживе между тях и пострадалия връзка и съдържанието на търпимите болки и страдания от загубата му.

С определение № 676/10.03.2026г. касационното обжалване е допуснато по въпроса за предпоставките за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди, поради принос на пострадалия, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Допълнителният селективен критерий е обоснован с ППВС № 17/1963г. и решенията по т.д.№ 316/2011 г. , т.д.№ 2461/2014 г. и т.д.№ 1117/2009г. всички на ІІ т.о. на ВКС.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията страните и правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното:

Ищците са предявили искове, с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, против Гаранционен фонд, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 86 000 лева на всяка от тях, при условията на частични искове от вземане в размер на 200 000 лева от всяка, търпими от загубата на Г.

Ш. - съпруг на Г. Ш. и баща на Я. Ш., починал при ПТП от 10.04.2020г., настъпило по вина на неизвестен водач на МПС. Твърдят, че причина за настъпване на произшествието са противоправните действия на неизвестния водач на МПС, в причинна връзка с което е смъртта на наследодателя им. По случая било образувано досъдебно производство № 143/2020г. на РУ гр.

Септември, пр.пр. № 1006/2020г. на ОП - Пазарджик, което е спряно. Ищците са предявили претенции за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди пред Гаранционен фонд, които не са уважени. Твърди се, че починалият бил деен и в много добро здравословно съС.ие човек. Бил отговорен и 3 трудолюбив, издържал семейството си, полагайки изключителни грижи за съпругата и дъщеря си. Семейството било сплотено и задружно, живеели в разбирателство. Г. страда от загубата на партньора си, настъпила в момент, в който има най-голяма нужда от такъв. Дъщерята Я. Ш. е на 16г. към момента на смъртта на баща си. Понесла я е тежко - затворила се в себе си, не искала да излиза от дома си, да се среща с приятели и към настоящия момент това й съС.ие продължава. Среща трудности в усвояване на учебния материал.

Скръб, депресивни съС.ия, чувство за безизходица съпътстват дните и на двете.

С отговора на исковата молба ответникът Гаранционен фонд е оспорил исковете по основание и размер. Оспорва изцяло механизма на настъпване на процесното ПТП. Твърди, че причина за процесното ПТП са изцяло действията на починалия Г. Ш., предприел неправилни маневри, довели до удар в прилежащата метална еластична ограда, последващото му изпадане на пътя от управлявания автомобил и прегазването от друг автомобил, спрямо който пострадалият се е явил внезапно и непреодолимо препятствие. В евентуалност е предявено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставен предпазен колан от пострадалия и с оглед местоположението му към момента на прегазването на пътното платно / „лежейки на пътното платно“ в отговора на исковата молба /. Гаранционният фонд счита претенциите за неимуществени вреди по начало прекомерно завишени, както и недължими лихви от посочените дати. Счита, че ако би се доказала отговорността му зя изплащане на обезщетение, то дължи лихви от завеждането на исковата молба.

За установяване механизма на ПТП, при което е настъпила смъртта на Г.

Ш., са разпитани свидетели и е изслушана и приета комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.

Свидетелят А. Т. / полицейски инспектор / заявява, че при пристигане на място видял бус, намиращ се в канавката край пътя и обърнат по таван „доколкото си спомня „, а на платното за движение голяма локва кръв и човешки останки, разположени между активната лента за движение и аварийната. Страничното стъкло или е било спуснато, или е било счупено, тъй като обсъждали с колегата му дали при превъртането човекът не е изпаднал, понеже вратите на буса били затворени. Според спомените му, бусът бил с включени аварийни светлини или най - малкото с работещ мигач. Свидетелят Пройнов / пръв пристигнал на местопроизшествието и подал сигнал на тел.

112 / потвърждава мигащи светлини, затворени врати на буса, преобърнат на лявата си страна и човешки останки, разпилени между аварийната и активната лента за движение .

Неоспорената комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза установява, че Г. Ш. е управлявал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ по лявата пътна лента от южното платно на автомагистрала Тракия, в посока от запад на изток, като по време на движение автомобилът рязко се е отклонил надясно и по направление на оставените следи е напуснал южното платно за движение, след което е настъпил удар в предпазна мантинела. Автомобилът е изгубил странична устойчивост, при което е 4 настъпил към предпазната мантинела с предната си дясна част, породил се е въртящ момент, с ротация по часовниковата стрелка, преминал е през мантинелата, преобърнал се е поне един път през таван, след което се е установил на лявата си страна. От събраните материали експертизата приема, че Г. Ш. е изпаднал през предното обзорно стъкло на автомобила, при неговото преобръщане след удара в мантинелата. Приема, че починалият водач е бил без поставен предпазен колан, тъй като същият е намерен в закопчано съС.ие, през облегалката на седалката на водача, както и че с поставен колан е нямало как да изпадне от автомобила. В този момент или по късно, по дясната пътна лента се е придвижвал неизвестен автомобил, с неустановима скорост, който е прегазил намиращия се на платното Ш..