Решение № 1156 от 15.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1156 гр. София, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело № 20241100900080 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Националната агенция за приходите срещу „Н.Б. 21“ ЕООД /в несъстоятелност/,ЕИК *******, с която са предявени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 694, ал. 2, т. 1, вр. ал. 6 ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на приети в производството по несъстоятелност с определение № 4537 от 28.12.2023 година, постановено по т.д. № 1064/2023 година на СГС, публични държавни вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 18 978,97 лева, от които главници – 16 014,06 лева (8370,45 лева за данъци и 7643,61 лева за задължителни осигурителни вноски), и лихви общо в размер на 2964,91 лева към 20.09.2023 година, от които 1655,55 лева върху главницата за данъци и 1309,36 лева върху главницата за задължителни осигурителни вноски, като обезпечени с постановление за налагане на обезпечителни мерки, издадено по реда на ДОПК, вписани в ЦРОЗ под № 2022100640187.

В исковата молба ищецът – НАП, посочва, че с решение № 969 от 27.07.2023 г., постановено по т.д. № 1064 по описа за 2023 г. на Софийски градски съд, ТО, 16-и състав, е обявена на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособността на „Н.Б. 21“ ЕООД, определена е началната й дата, открито е производството по несъстоятелност на дружеството и същото е 1 спряно. Сочи, че решението е вписано в ТР по партидата на длъжника на под № 20230801170312.

Поддържа че с решение № 1103 от 18.09.2023 г. производството по несъстоятелност било възобновено на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ, като решението е вписано в ТРРЮЛНЦ на 19.09.2023 година. Сочи, че с молба изх.

№ М-24-28-2135/22#10/19.10.2023 г. НАП е предявила публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 23 372,15 лева.

Твърди, че част от посочените вземания (за данъци и задължителни осигурителни вноски) в общ размер на 18 978,97 лева, от които главници – 16 014,06 лева и начислени лихви към 20.09.2023 г. в размер на 2 964,91 лева, са претендирани от НАП в производството по несъстоятелност с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1 , т. 1 от ТЗ като обезпечени с издадено по реда на ДОПК постановление за налагане на обезпечителни мерки, подробно индивидуализирано в исковата молба.

Сочи, че в ТРРЮЛНЦ под № 20231108140213 са обявени изготвени от синдика на дружеството списък на приетите от синдика вземания на кредитори на дружеството, съставен на основание чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ и списък на неприетите вземания, съставен на основание чл. 686, ал. 1, т. 3 от ТЗ. В списъка на приетите вземания били включени изцяло като размер публични вземания, предявени от Националната агенция за приходите в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ с молба изх.№ М-24-28-2135/22#10 от 19.10.2023 година.

Твърди, че в списъка на приетите вземания, съставен на основание чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ не е предвидена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ за индивидуализираните обезпечени публични вземания. Поради изложеното, в срока по чл. 690 ТЗ Националната агенция за приходите е депозирала възражение срещу предвидената поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 ТЗ за посочените публични вземания.

Сочи, че с определение № 4537 от 28.12.2023 г., постановено по т. д. № 1064/2023 г. по описа на Софийски градски съд, подаденото възражение от ищеца е оставено без уважение относно претендираната поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Определението е обявено по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20231229110314.

Излага, че с постановеното по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ определение съдът по несъстоятелността е приел, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, 2 предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземания, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на Закон за особените залози, се нуждае от корективно тълкуване, като вписването на запора в ЦРОЗ цели да осигури действие на запора спрямо заложен кредитор, когато двамата обезпечени кредитори - със залог и запор върху едно и също имущество, се конкурират; че вписаните по ЗОЗ запори по своя характер не са обезпечения, а обезпечителни мерки и затова свързаните с тях последици са различни от тези на обезпеченията /залог и ипотека/; че с налагането на обезпечителните мерки /запор или възбрана/ се забранява на длъжника извършване на разпоредителни действия с определено имущество, но не възниква право на предпочтително удовлетворяване на кредитора при осребряване на имуществото, върху което е наложена и вписана обезпечителна мярка.

Предвид изложеното, намира, че за Националната агенция за приходите наличието на наложени по реда на ДОПК обезпечителни мерки, вписани в ЦРОЗ, й дава право като кредитор да удовлетвори вземанията си, за обезпечаването на които са наложени обезпечителни мерки при разпределение на суми, получени от реализацията на обезпеченото имущество, което безспорно създавало привилегия за държавата спрямо останалите кредиторите на несъстоятелността. Сочи, че волята на законодателя е напълно ясно изразена като граматическото и систематическото тълкуване на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ налага извода, че нормативно регламентираната привилегия на вземанията, обезпечени със запор, се отнася единствено и само до предпочтителното удовлетворяване на вземания от получена сума/и при реализация на обезпечение в конкретно производство по несъстоятелност.

Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Закон за нормативните актове разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, а в настоящия случай точният смисъл на нормата е напълно ясен е не подлежи на тълкуване.

Твърди, че заемане на становище, че една норма не следва да бъде прилагана, не обосновава корективно нейно тълкуване, а отказ тя да бъде спазвана - като в този смисъл по аналогичен правен спор било постановено решение № 235 от 21.06.2023 г. по в.т.д. № 179/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, 3-и граждански състав.

3

Посочва, че е несъмнено, че нормата на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗОЗ е предвиждала и предвижда, че на вписване подлежи запор (независимо от реда по който е наложен) върху имущество по чл. 4 ЗОЗ, т.е. несъмнено е, че запор по реда на ЗОЗ е следвало да се впише, поради което не можело да се каже, че нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, уреждаща случая на привилегията на вземане, обезпечено със запор, вписан по реда на ЗОЗ, е лишена от съдържание. Също така, правната уредба в ГПК и ДОПК относно привилегиите на вземания, обезпечени със запор, не можело да се приема за надлежен аргумент нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ да не бъде прилагана, тъй като тя несъмнено е специална, създадена от законодателя за целите и в рамките на производствата по несъстоятелност.

Обобщава, че с оглед гореизложеното, направените изводи от съда по несъстоятелността са неправилни и не съответстват на смисъла и съдържанието на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, която е императивна и неподлежаща на стеснително тълкуване.

Моли исковете да бъдат уважени и да му се присъдят всички направени по делото разноски, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правна помощ, във връзка с чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Представя писмени доказателства.

Ответната страна – „Н.Б. 21“ ЕООД / в несъстоятелност/ , в срока по чл.

367 ГПК не е упражнила правото си на отговор по предявения срещу нея иск.

Постоянният синдик -адв. В. М., на длъжника – ответник в настоящото производство - „Н.Б. 21“ ЕООД /н/ и конституиран в производството като страна на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ, е подал отговор по ИМ, като изразява становище че искът е допустим, но неоснователен.

Твърди, че в конкретния случай към молбата за предявяване на вземания не са били представени доказателства за налагане на запора и вписването му в ЦРОЗ и синдикът не е зачел претендираната привилегия по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.

Сочи, че дори и да са били представени такива, трайната съдебната практика приема, че с тази поредност могат да се удовлетворяват само вземания, обезпечени със залог и ипотека, което е съобразил и съдът по несъстоятелността, като е оставил възражението без уважение.

4

Позовава се на съдебна практика и излага доводи, че процесните вземания следва да бъдат включени в списъка с приетите вземания с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал. 1, т. 6 и т. 9 ТЗ.

Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Не възразява да бъдат приетите приложените с исковата молба доказателства. Представя копие на решение № 50112 от 15.03.2024 година на ВКС, ТК, постановено по т.д.№ 1602/2022 година в производство по чл.290 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от вписванията в търговския регистър при АВ по партидата на „Н.Б. 21“ ЕООД (н), ЕИК *******, с решение № 969 от 27.07.2023 г., постановено по т.д. № 1064 по описа за 2023 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-16 състав, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на дружеството, като производството е спряно. Решението е вписано в ТР под № 20230801170312. С решение № 1103 от 18.09.2023 г., вписано в ТР на 19.09.2023 година, производството по несъстоятелност е възобновено на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ.

По делото не се спори и се установява от събраните доказателства, че с молба с изх. № М-24-28-2135/22#10/19.10.2023 г. ищецът НАП е предявил публични вземания в производството по несъстоятелност на „Н.Б. 21“ ЕООД (н) в общ размер на 23 372,15 лева. За част от вземанията - в размер на 18 978,97 лева, от които главници 16 014,06 лева и начислени лихви към 20.09.2023 г. в размер на 2964,91 лева, е поискано да бъдат приети с поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ с оглед наложени обезпечителни мерки, вписани в ЦРОЗ.

Видно от събраните по делото доказателства и служебно извършена справка в търговския регистър, в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Н.Б. 21“ ЕООД (н), предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, вписан в ТР на 08.11.2023 г., са включени изцяло предявените вземания на ищеца НАП в общ размер на 23 372,15 лева, като не е уважено искането част от тях да са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като, съгласно списъка, не са представени доказателства за налагане на запора и 5 вписването му в ЦРОЗ. Предвидената поредност на удовлетворяване за посочените публични вземания е по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 ТЗ.

С определение № 4537 от 28.12.2023 г., постановено по т. д. № 1064/2023 г. по описа на Софийски градски съд, VI-16 с-в, възражението с вх.

№ 106469/16.11.2023 г., депозирано от ищеца НАП, е оставено без уважение относно претендираната поредност на удовлетворяване на публични вземания в размер на 18 978,97 лева по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, с оглед наложен по реда на ДОПК запор. Определението е обявено по партидата на длъжника в търговския регистър на 29.12.2023 година.

Не се оспорва между страните по делото, а и от ищеца НАП са представени писмени доказателства, съгласно които се е легитимирал като кредитор в производството по несъстоятелност на ответника „Н.Б. 21“ ЕООД (н), а именно: декларации, подадени от дружеството по реда на Закона за данъка върху добавената стойност, декларации образец 6 по Закона за данъците върху доходите на физически лица и годишни данъчни декларации по Закона за корпоративното подоходно облагане.

Не се оспорва, че за събирането на процесните публични вземания от НАП е образувано изпълнително дело.