Решение № 72 от 25.09.2023, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Луковит, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря И.Г.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20214320200078 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л. Ц. А., ЕГН ********** с адрес: ******* против наказателно постановление № 870/25.02.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр. Ловеч, с което на жалбоподателя за извършени нарушения на чл. 213, ал. 1, пр. шесто, т. 1 и т. 2 от Закона за горите /ЗГ/, са наложени две административни наказания глоба на основание чл. 266, ал. 1, пр. седмо от ЗГ, всяка от които в размер на 150.00 лева.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят участва в съдебното заседание чрез процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното пстановление да бъде отменено с доводи за неяснота на мястото на нарушението, както и че не са събрани доказателства жалбоподателят да е автор на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Административнонаказващият орган чрез юрискоонсулт С. Т. депозира писмено становище по делото. Счита, че жалбата е недопустима като просрочена, а по същество моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

От събраните по делото писмени доказателства, подробно описани в протокола от съдебното заседание, от показанията на актосъставителя св. Л. Й. Л., свидетелите по установяване на нарушението - св. А. О. О. и св. П. М. Х. и от становищата на страните, съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА обстановка:

На 24.11.2020 г. във връзка с подаден на тел. 112 сигнал за съхранение на дървесина в метална постройка към ресторант “В.” в с. Петревене, около 13.30 ч. свидетелите Л. Й. Л., А. О. О. и П. М. Х. – служители в РДГ – Ловеч посетили обекта с цел извършване на проверка. На място установили наличието на метална постройка /навес/, залепена за гърба на ресторанта. В заведението установили жалбоподателя, който се представил като негов 1 управител. С ключ, който взел от вътрешността на ресторанта, жалбоподателят отключил вратата на металната постройка, в която горските служители установили след измерване дърва за огрев от благун и цер с дължина 40 см – общо 8 пр.куб.м., немаркирани с КГМ. При поискване на документ за произхода на дървесината жалбоподателят донесъл от вътрешността на заведението превозен билет, който бил от преди една година, а дървесината била прясно отсечена.

На същата дата – 24.11.2020 г. св. Л. Й. Л. съставил на жалбоподателя, в негово присъствие, АУАН бл. № сер. Б00А 2018 г., № 000 900 /№ 870/30.11.2020 г. по регистъра на РДГ – Ловеч/, в който отразил, че на 24.11.2020 г., в 13.30 ч., съхранява в метална постройка на гърба на ресторант “В.” ***** 8 пр.куб.м. дърва за огрев от благун и цер /сурови/, с дължина 40 см, немаркирани с КГМ и непридружени с превозен билет. Нарушенията са квалифицирани от актосъставителя като такива по чл. 213, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗГ. С акта дървесината не била задържана. АУАН е съставен в присъствието на свидетелите по установяване на нарушението - св. А. О. О. и св. П. М. Х.. АУАН е предявен на нарушителя, който го подписал с възражението, че не е съгласен и ще обжалва.

От страна на жалбоподателя постъпили и п исмени възражения в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН в смисъл, че дървата са били добити през 2019 г., за което бил представен документ.

Въз основа на АУАН директорът на РДГ - Ловеч изпратил сигнал до РП – Луковит.

С постановление от 16.12.2020 г. РП Луковит е отказала да образува досъдебно производство, с довода, че деянието разкрива явно незначителна степен на обществена опасност и не представлява престъпление по чл. 235, ал. 2 вр. ал. 1 НК, а разкрива признаците на административно нарушение.

Въз основа на съставения АУАН директорът на РДГ – Ловеч, като упълномощен представител по силата на Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 47, ал.2 от ЗАНН вр. чл. 275, ал.1, т.2 от ЗГ, издал атакуваното наказателно постановление, с което е наложил на жалбоподателя две административни наказания "глоба" по чл. 266, ал.1, пр. седмо от ЗГ, всяка от тях в размер на 150.00 лева за извършени нарушения по чл. 213, ал. 1, пр. шесто, т.1 и т.2 от ЗГ. В наказателното постановление наказващият орган изцяло възприел и отразил изложените от актосъставителя обстоятелства при извършване на нарушенията.

В показанията си горските служители потвърждават фактическите обстоятелства по АУАН.

Във връзка с оспорване от страна на жалбоподателя авторството на деянието, в съдебното производство е изискана писмена информация от Община Луковит.

Установява се, че жалбоподателят съгласно справка в НБД „Население“ /л.55/ е с постоянен и настоящ адрес в *****.

Установява се /л.56/, че търговският обект ресторант «В.» се намира на адрес **** и се стопанисва от ЕТ «***, ЕИК *****, седалище и адрес на управление **** съгласно удостоверение за категория № 00005/10.04.2019 г. Обектът е собственост на две физически лица, различни от жалбоподателя.

Относно собствеността на адреса, посочен в АУАН и НП, *****, в Община Луковит липсват актуални данни /л.57/.

При така установените факти, съдът намира следното от ПРАВНА страна:

С протоколно определение от 24.09.2021 г., постановено в производство по чл. 186 от НПК вр. чл. 84 ЗАНН е възстановен срокът за обжалване на НП № 870/25.02.2021 г. на Директора на РДГ – Ловеч поради наличие на уважителни причини за пропускането му. С оглед на това жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните. АУАН 2 е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 274, ал.1, т.1 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество.

Разпоредбата на чл. 213 от ЗГ въвежда състав на административно нарушение и предвижда отговорност за този, който извършва покупко-продажба и други разпоредителни сделки, товарене, транспортиране, разтоварване, придобиване, съхраняване и преработване на дървени материали съгласно: т.1 немаркирани с контролна горска марка, съответно с производствена марка; т.2. дървесина, непридружена с превозен билет; т.3. дървесина от внос, непридружена с документи, доказващи законния й произход и т.4. недървесни горски продукти, които са предмет на стопанска дейност, както и на коледни елхи - непридружени с превозен билет за недървесни горски продукти. От своя страна санкционната норма на чл.

266, ал.1 от ЗГ /в редакцията към датата на нарушението/ предвижда административно наказание "глоба" от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание за физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. В ал. 2 е посочено, че когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 100 до 5000 лв.

В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нерегламентирано съхранение на дървесина по двата текста на закона – чл. 213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ – без да има поставена контролна горска марка или производствена марка, и без да има издаден превозен билет.

От събраните писмени и гласни доказателства безспорно е установено, че в метална постройка /навес/ на територията на търговски обект - ресторант „В.“ в с. Петревене, при проверката на 24.11.2020 г. е имало 8 пр.м.куб. дърва за огрев, от вида благун и цер /сурови/, с дължина 40 см, които не са били маркирани с КГМ и за които е нямало превозен билет, удостоверяващ, че са законно транспортирани до това място.

Съдът приема, че де факто има извършено нарушение на чл. 213, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗГ.

От съвкупния анализ на доказателствата обаче не може да се направи категоричен извод, че именно жалбоподателят е извършител на нарушението.

Установи се от писмените доказателства, събрани в съдебното производство, че имотът, на чиято територия е металната постройка, в която е констатирано нерегламентирано съхранение на дървесина, е собственост на лица, различни от жалбоподателя. Търговският обект ресторант „В.“ в с. Петревене се стопанисва от лице, различно от жалбоподателя - ЕТ «***, гр. Луковит. При тези данни и при наличие на законови предпоставки за това, АНО е следвало да наложи имуществена санкция по чл. 266, ал. 2 от ЗГ на едноличния търговец, а не да налага глоба на физическото лице Л. Ц. А., дори и последният да е имал качеството управител на обекта. За това обстоятелство обаче също липсват доказателства.

Изложеното води до извод за материална незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление относно авторството на нарушението.

Следва да се отбележи, че обвинението не може да почива на предположения, поради което наличието дори на хипопетична възможност соченото за извършител лице да не е извършило вмененото му нарушение е основание за освобождаването му от отговорност по аргумент на чл. 54 ЗАНН. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, обстоятелствата при които е извършено, неговият извършител и вината му, е на административнонаказващия орган, който следва да проведе пълно доказване по спорните факти. Наказателното постановление не може да почива на несигурни данни и изводи, което е гаранция за реализиране правата на обвиненото в извършване на нарушение лице. Съгласно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН наказващият орган издава наказателното постановление, само когато по безспорен начин е доказано извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Преди да издаде наказателното постановление, наказващият орган е следвало да направи 3 самостоятелна проверка на обстоятелствата по нарушението, които да намират опора в съответните доказателства. Като не е извършил проверка на обосноваността на акта преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

На следващо място, в съдебното производство се установи, че търговският обект ресторант «В.», на чиято територия в метална постройка е констатирано нерегламентираното съхранение на дървесина, се намира на адрес различен от посочения в АУАН и НП. Мястото на нарушението като един от основните реквизити на АУАН и НП е обстоятелство, което не може да се санира, при положение, че в АУАН и НП са записани различни обстоятелства досежно този реквизит.

Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно подлежи на отмяна.

При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, каквато претенция е заявена в съдебно заседание. Жалбоподателят доказва извършването на разноски в размер на 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие. В договора е посочен размера на възнаграждението, че същото е платено в брой, поради което и има доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 870/25.02.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр. Ловеч, с което на Л. Ц. А., ЕГН ********** с адрес: ******** за извършени нарушения на чл. 213, ал. 1, пр. шесто, т. 1 и т. 2 от Закона за горите /ЗГ/, са наложени две административни наказания глоба на основание чл. 266, ал. 1, пр. седмо от ЗГ, всяка от които в размер на 150.00 лева.

ОСЪЖДА РДГ – Ловеч, гр. Ловеч, *** да заплати на Л. Ц. А. , ЕГН ********** с адрес: ***** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева.