Решение № 2443 от 10.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2443 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20221110146758 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на ответника АД „Д. Л.“ чрез търговско представителство в Б. „Д. Л.“ АД, вписан в БТПП, чрез адв. П. за изменение на Решение № 12802/01.07.2025 г., постановено по гр. д. № 46758/2022 г. в частта на разноските. Излага съображения, че погрешно са присъдени разноски на ищеца за заповедното производство, за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, съответно за липса на доказателства, че същите са действително сторени. С оглед на горното моли за изменение на решението в частта за разноските.

В предоставения срок насрещната страна – А. Т. намира молбата за основателна в частта относно двукратното присъждане на разноски за заповедното производство, но неоснователна в останалата част досежно размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на молителите и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че сезиращата молба в едната си част съдържа искане за поправка на очевидна фактическа грешка, а в останалата част съставлява искане за изменение на решението в частта за разноските.

По искането по чл. 247 ГПК.

Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в съдебния акт очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа грешка е налице, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил своите изводи във връзка с правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на съдебния акт тези свои изводи, в това число и относно законните последици от уважаване на исковата претенция.

Видно от изложените мотиви съдът е присъдил разноски на ищеца в общ размер на 751 лв. за заповедното и исковото производство, но в последствие в диспозитива на решението неправилно освен тези разноски в общ размер на 751 лв. е присъдил повторно разноски за заповедното производство в размер на 425 лв.

Констатираното несъответствие съставлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, поради което следва да бъде допусната поправката й с 1 настоящото решение.

По искането по чл. 248 ГПК.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на определението в частта за разноските е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира същата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът присъжда на ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска, какъвто е и настоящият случай. Релевираното от ответника в молбата по чл. 248 ГПК възражение по смисъла на чл.78, ал. 5 ГПК по отношение на присъденото адвокатско възнаграждения съдът намира за неоснователно.

Съгласно константната практика на ВКС искането за присъждане за разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправни и процесуалноправно обвързани по време, като срокът по чл. 80 ГПК касае както искането за разноски, така и искането по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, точки 3 и 11, както и с постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения на ВКС (така определение № 36/26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г. на ВКС, I г. о.), когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноските, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК.

Следователно, когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призована за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано. За него сроковете по чл. 80 ГПК не се прилагат само когато страната, поради развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него – поради непровеждане на открити заседания или без надлежно осъществена размяна на книжа, в които хипотези тя може да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248 ГПК, какъвто не е настоящият случай.

В случая ответникът е бил редовно призован и е взел участие в проведеното на 10.05.2024 г. открито съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, но не е направил изявление по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Възражението за прекомерност е следвало да бъде направено до приключване на устните състезания пред СРС. Същото е заявено за пръв път с молбата по чл. 248 ГПК, поради което се явява преклудирано и разглеждането му е недопустимо, а това обуславя неоснователност на молбата по чл.

248 ГПК в посочената част.

Наред с това съдът намира, че противно на твърденията на ответника по делото са ангажирани доказателства, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са действително сторени с оглед представената разписка за получена сума във връзка с издадената от пълномощника адв. И. фактура.

С оглед на изложеното, молбата на ответника по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл. 247 ГПК ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка във втория диспозитив на решение № 12802/01.07.2025 г., постановено по гр. д. № 46758/2022 г. по описа на СРС, 182 с-в, като същият вместо: „ОСЪЖДА на 2 основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Д. Л.“ АД АД, чрез търговско представителство в Б. „Д.

Л.“ АД, ЕИК: **********, с адрес: гр. С., ул. Л. С. № *, С.Б.Т., сграда *, ет. *, да заплати на А. Т. Т., с ЕГН: **********, и адрес: гр. С., ул. Л. № *, сумата от 425, 00 лв.

– разноски в заповедното производство и сумата от 751, 00 лв. – разноски в исковото и заповедното производство.“

ДА СЕ ЧЕТЕ

„ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Д. Л.“ АД АД, чрез търговско представителство в Б. „Д. Л.“ АД, ЕИК: **********, с адрес: гр. С., ул. Л. С. № *, С.Б.Т., сграда *, ет. *, да заплати на А. Т. Т., с ЕГН: **********, и адрес: гр. С., ул. Л.

№ *, сумата от 751 лв. – разноски в исковото и заповедното производство.“ ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. 258811/29.07.2025 г. на АД „Д. Л.“ чрез търговско представителство в Б. „Д. Л.“ АД, вписано в БТПП, чрез адв. П. за изменение на Решение № 12802/01.07.2025 г., постановено по гр. д. № 46758/2022 г. в частта на разноските, в останалата част.

РЕШЕНИЕТО в частта, в която е допусната поправка на ОФГ може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част, има характер на определение и може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3