Определение № 177 от 20.07.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. Варна, 12.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600206 по описа за 2023 година , при произнасянето взе предвид следното:

Предмет на въззивна проверка е определение от 30.05.2023 година по ЧНД №549/2023 година, с което състав на Окръжен съд-Варна оставил без уважение предложението на председателя на Пробационен съвет-Варна по чл.43а от НК за замяна на наказание пробация, наложено на Н. Д. Г. с вл.с. определение по НОХД №150/2022 година по описа на РС-Разград.

Инстанционният контрол е предизвикан с жалба от председателя на пробационния съвет, в която се твърди незаконосъобразност на определението, т.к. същото не е съзвучно с волята на осъдената спрямо нея да се изпълнява условно наказание лишаване от свобода. Срещу тази жалба е постъпило възражение от служебния защитник, в което се припомня, че до последица по чл.43а от НК може да се достигне само при виновно неизпълнение на наказание пробация, каквото в случая не е налице, а и волята на подзащитната му да търпи по-тежко наказание, макар и при условията на чл.66 от НК, не е в неин интерес.

В съдебното заседание в настоящата инстанция председателят на пробационния съвет поддържа жалбата си по изложените в нея съображения, защитникът намира същата за неоснователна, аналогично е становището на представителя на Апелативна прокуратура-Варна.

Варненският апелативен съд, запознавайки се с приложените по делото доказателства и след преценка на доводите на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в срок от активно легитимирания председател на Пробационен съвет-Варна, но разгледана по същество е неоснователна.

1

Прочитът на атакуваното определение показва обоснованост на изводите по относимите към предмета на делото обстоятелства – вида на изтърпяваното наказание от осъдената Н. Г., налице ли е виновно неизпълнение на пробационните мерки и следва ли да се замени наложената пробация с лишаване от свобода. Предвид събраните от окръжния съд доказателства, от фактическа страна е безспорно, че по отношение на осъдената Г. от 02.06.2022година се изпълнявало наказание пробация със съдържание на мерките за контрол и въздействие по чл.42а, ал.2, т.т.1 и 2 от НК с продължителност от по една година и два месеца, първата от мерките при периодичност два пъти седмично (досие, л.5-л.7). Това изпълнение е преустановено на 27.04.2023 година на основание чл.228 от ЗИНЗС (досие, л.133 и сл.). В хода на изпълнението протекла бременност на жената и раждане (досие, л.л.51, 53, 54, 100 и др.) – медицински причини, обосновали прекъсване на наказанието за периодите от 30.11.2022г. до 30.01.2023 година и от 30.01.2023 година до 30.03.2023 година. Осъдената е допуснала две нарушения на мярката по чл.42а, ал.2, т.1 от НК (констативен протокол, л.26 от досието) и едно нарушение на другата пробационна мярка (констативен протокол, л.27 от досието). От саморъчни обяснения на Г. се изяснява причината –поради повреда в автомобила не могла да пътува от новото си местоживеене в с.Садина, обл.Търговище до местоизпълнението на пробационните мерки (досие, л.28).

Ново фактическо положение за предмета на делото е установяването на точния адрес на местоживеене на осъдената – в с.Садина, ул.“Филип Тотю“№9 (ВЧНД, л.19).

Казаното се поддава на следното обобщение:

От приложените писмени документи в досието на осъдената Г. не се установява да е налице нов факт, който да е и основание за замяна на вече определеното наказание с ново по-тежко наказание (ТР 6-204-ОСНК).

Относно инцидентните случаи на неизпълнение на пробационни мерки Н. Г. е дала убедителни обяснения за обективна препятстваща причина, които обяснения очевидно са били възприети от органа по изпълнение за истинни – факт, обясняващ защо спрямо Г. не е задействана санкционната норма на чл.227 от ЗИНЗС. Съвършено ясно по делото е, че причина за нарушенията е промяна в настоящето местоживеене на осъдената и отдалечеността му от местоизпълнението на пробационните мерки (досие, л.115, л.116). За подобни хипотези законодателят е предвидил процедура по чл.205, ал.2 от ЗИНЗС, която според чл.227, ал.1 от ППЗИНС е реализируема и при представяне на друг официален документ, какъвто би бил служебно удостоверение от кмета на с.Садина, обл.Търговище относно факта на постоянното местоживеене на осъдената в населеното място. Що се касае до волята на Г. по вида на наказанието и влиянието му върху обществената й биография, то това са напълно ирелевантни положения за фактическия състав по чл.43а от НК.

Предвид изложеното, въззивният състав

ОПРЕДЕЛИ:

2

Потвърждава определение от 30.05.2023 година по ЧНД №549/2023 година по описа на Окръжен съд-Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3