Определение № 287 от 21.06.2023, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 287 гр. Силистра, 21.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. П. като разгледа докладваното от Десислава Г. П. Въззивно частно гражданско дело № 20233400500202 по описа за 2023 година

Производството e по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №2073/18.05.2023 г. при РС – Тутракан от "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от изпълнителния директор Янислав Янакиев против Разпореждане № 345/02.05.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 159/2023 г. по описа на РС - Тутракан, В ЧАСТТА , с която е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК за сумата от 227.03лв. – главница, явяваща се разлика над уважените 967лв. до претендираните 1194.03лв., 103.82лв. – договорна лихва за периода 12.08.2020г. – 09.01.2021г., 710.15лв. – възнаграждение по гаранционна сделка и 238.25лв. – мораторна лихва за периода 10.01.2021г. – 28.03.2023г.

В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Излага се, че обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор. Счита, че е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В жалбата са развити и съображения за неправилност на обжалваното разпореждане, които не са били предмет на обсъждане в мотивите на РС – Тутракан, конкретно дължимостта на възнаграждение на поръчителство от страна на „Файненшъл България” ЕООД и за размера на договорната лихва. Моли за отмяна и издаване на заповед за изпълнение.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, настоящото производство е едностранно, поради което и препис от жалбата не се връчва на насрещната страна за 1 отговор.

Съдът констатира, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на РС – Тутракан.

Силистренският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по ч.гр.д. № 159/2023 г. по описа на РС - Тутракан е образувано по подадено заявление о т "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК 207172780 срещу Г.

БОРИЛОВА П., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: сумата от 1194.03 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем №3871745/13.07.2020г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Г. П., вземанията по който са прехвърлени на заявителя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й погасяване, сумата от 103.82лева, представляваща дължима възнаградителна лихва за периода 12.08.2020г. – 09.01.2021г., сумата от 710.15лв. – възнаграждение по гаранционна сделка, сумата от 238.25лв. – мораторна лихва за периода 10.01.2021г. до 28.03.2023г.

Районен съд - Тутракан е дал указания на заявителя да представи справка за извършени погасителни плащания и да отговори дали възнаграждението по договора за поръчителство е включен в ГПР. Видно от молба вх.

№1645/20.04.2023г. заявителят излага съображенията си за липса на необходимост от включване на възнаграждението за поръчителство в ГПР.

Предоставя информация за погасителните вноски.

Заповедният съд е отхвърлил частично заявлението. За да направи това първоинстанционният съд е приел, че възнаграждението за поръчител неправилно не е включено в ГПР, като е приложил чл.23 от ЗПК.

Предмет на обжалване в настоящия случай са сумите, за които е постановен отказ да бъде издадена заповед за изпълнение и е подадена частна жалба.

При така установените факти, настоящият състав намира следното:

Годишният процент на разходите е критерий, който служи като ориентир за кредитополучателя при вземане на решение за теглене на кредит. Размерът на ГПР изразява стойността на всички разходи по кредита, настоящи или б ъ д е щ и (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), които водят до неговото оскъпяване, поради което и доколкото кредитополучателят е потребител и като по – слаба страна в правоотношението, следва да му бъде разяснено и посочено в самия договор как се формира ГПР, включително и всички негови компоненти.

В случая кредитополучателят е направил избор при изпълнение на задължението си да обезпечи договора за кредит /чл.4/ да направи това, чрез сключване на договор за поръчителство със свързано, по смисъла на §1 от ДР 2 на ТЗ, лице на заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД, тъй като последният е едноличен собственик на капитала на “Файненшъл България” ЕООД, и поръчителят е предварително одобрен и заложен като такъв, при избиране на опция за обезпечаване на договора за кредит.

С оглед горното, настоящият състав намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство следва да бъде включено в ГПР по договора за потребителски кредит, тъй като представлява косвен разход по кредита. Това очевидно не е сторено, поради което посочения размер на ГПР в договора за потребителски кредит не е определен правилно.

Не може да бъде споделено становището на заявителя, изразено пред заповедния съд в молба вх. № 1645/20.04.2023г., а именно, че доколкото ГПР се изчислява към датата на сключване на договора, то няма как да е известно дали заемателят ще предостави обезпечение, кое точно или ще избере да не предостави такова.

Видно от предоставените по делото доказателства, кредитополучателят е сключил договор за предоставяне на поръчителство на 13.07.2020г., когато е сключен и договора за паричен заем, като уговореното възнаграждение по гаранционната сделка в размер на 852.18лв. е платимо разсрочено на вноски, които са прибавени към размера на вноската по главницата и лихвата по кредита, при което общия размер на вноската по договора за кредит е в размер на 366лв. /подробно описано и в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и в погасителния план/. Или, още при сключване на договора за паричен заем, разхода за възнаграждение за поръчителство е бил ясен и е следвало да намери отражение в ГПР.

Горното обосновава извода, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК да се посочи действителния ГПР по договора за потребителски кредит, поради което на основание чл.22, ал.2 от ЗПК следва да се приеме, че договорът е недействителен, а потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита /чл.23 от ЗПК/.

В заключение, въззивният съд достига до извод за императивни правила, въведени в интерес на потребителите, за които се следи служебно при основаване на заявление на договаряне с потребител. Заявяването на такива задължения като безспорни несъмнено противоречи на закона и съответно се санкционира на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. Отказът да се издаде заповед е основание за трансформиране на искането на кредитора в защита по общия ред /чл.415, ал.1, т.3 ГПК/, за да бъде установена безспорност на валидността на клаузите/договора, ползващи кредитора след провеждане на пълно съдебно дирене с участието на надлежно информиран потребител.

Ето защо, частната жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 345/02.05.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 159/2023 г. по описа на РС - Тутракан, В ЧАСТТА , с която е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 227.03лв. – главница, явяваща се разлика над уважените 967лв. до претендираните 1194.03лв., 103.82лв. – договорна лихва за периода 12.08.2020г. – 09.01.2021г., 710.15лв. – възнаграждение по гаранционна сделка и 238.25лв. – мораторна лихва за периода 10.01.2021г. – 28.03.2023г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4