Решение № 866 от 02.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 866 гр. Пловдив, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20235300502636 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №393/14.08.2023г. по гр.д.№1613/2022г. по описа на РСАсеновград,II гр.с-в,с което са били отхвърлени предявените обективно съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл.124 от ГПК и молят да се признае за установено,че е налице неправомерно действие от страна на ответника и да бъде осъден ответника да освободи имота,включително да премахне всички складирани вещи вътре в него,както и да предаде владението на ищците,а освен това да бъде осъден ответника да заплати наем за ползването на имота без правно основание в размер на 1512лв. за периода 27.04.2017г.16.06.2023г.,ведно със законната лихва върху процесната сума до пълното изплащане на задължението.Недоволни от така постановеното решение са останали ищците в първоначалното производство.Считат,че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и молят да се отмени и да се постанови ново,като се уважат изцяло първоначално предявените искове.

Въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да се остави в сила.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищците се легитимират като собственици в режим на СИО на 4,37 ид.части от ПИ 1 с идентификатор ***,целият с площ от 1009кв.м.,като същия е придобит от тях по реда на чл.35,ал.3 от ЗОС и чл.42,ал.7 от НРПУРОИ с договор №***г.,като ½ ид.част от този недвижим имот е дарена на дъщеря им,другия ищец по делото Д. К. с нот.акт №***г.Твърдят,че ответника,който е съсобственик в имота,не им осигурява достъп до гаражната клетка,в каквото качество се ползва спорната сграда.Ответника се легитимира като собственик,заедно с майка си и брат си на 5,62 ид.части от ПИ с идентификатор ***,придобит с договор №***г.На ищците е било разрешено да поставят преместваем обект-гаражна клетка в имота от 14.08.2014г.На ответника е било разрешено да постави преместваем обект-гаражна клетка на 17.03.2022г.Гаражната клетка на ответника е била с №*,а на ищците с №*,като това е било решено със схема от ОбщинаАсеновград,която схема е била изготвена на основание чл.56 от ЗУТ.Ищците са изпратили на 17.09.2020г. и на 09.11.2021г. нотариални покани,с които са поканили ответника да им заплаща наем за използвания от него неправомерно гараж.

От представените писмени доказателства по делото се установява,че страните по делото са съсобственици в процесния недвижим имот,като ищците притежават 4,37 ид.части,а ответника притежава 5,62 ид.части.И на двамата е било разрешено поставянето на гаражна клетка в имота.

В първоинстанционното производство е била назначена СТЕ,като от заключението на в.л. се установява,че дължимия наем за процесния период е в размер на 1640лв.

В първоинстанционното производство са били разпитани от страна на ищците и св.Н.,от чийто показания се установява,че същият познава страните по делото.Гаражната клетка била една обща,като от лявата страна се ползвала от А. и била свободна,а дясната била затрупана със стари вещи и не можел автомобил да влезе вътре.Така тази гаражна клетка била без преградна стена и затова била обща.От страна на ответника е бил разпитан св.Х. И.,който е брат на ответника и от неговите показания става ясно,че бащата на ответника и ищеца А. са правили тази гаражна клетка за общо ползване и същата има две отделни врати,но един покрив и няма по средата разделителна стена.А. предложил на М. да му освободи гаража и да му плати наем за времето,през което е ползвал гаражната клетка.

При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:При предявяване на негаторен иск на доказване подлежи освен правото на собственост върху имота,така и действията ,с които ответника пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост. От събраните по делото доказателства се установява,че на първо място ищците и ответника са собственици на идеални части от недвижимия имот.Следователно и двамата имат право да поставят гаражна клетка и същата да се използва и от двамата.Вероятно междусъседски е било решено гаражната клетка,поставена от тях да бъде обща,без разделителна стена и с две отделни врати.Всеки от съсобствениците има право да ползва гаражната клетка според нейното предназначение,без да пречи на другия съсобственик да упражнява правата си в пълен обем.В настоящия случай не може да се приеме,че ответника ползва в по-голям обем 2 правата си и пречи на ищците те също да упражняват правата си върху гаражната клетка,тъй като от показанията на свидетелите се установява,че всеки ползва неговата си част от гаражната клетка,но поради маломерността на същата не може да се побере автомобил вътре.

Следователно правилно първоинстанционния съд е отхвърлил исковата претенция за установяване неправомерността на действията на ответника и негаторната претенция на ищците.При този изход на спора настоящата инстанция намира,че е правилно и решението в частта за отхвърлянето на иска за заплащане на наем на ищците,тъй като не се установява да е налице пречене от страна на ответника спрямо ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост,а оттам и да им се дължи наем за ползвания имот.Ето защо решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата страна и такива са направени за заплатен адвокатски хонорар в размер на 500лв.,които следва да се присъдят.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №393/14.08.2023г. по гр.д.№1613/2022г. по описа на РС-Асеновград,IIгр.с-в.

ОСЪЖДА В. Х. М. с ЕГН-**********,А. К. М. с ЕГН-********** и двамата от гр.*** и Д. А. К. с ЕГН-********** от гр.*** и тримата със съдебен адрес:гр.*** чрез адв.Л.

А.-М. да заплатят на М. И. И. с ЕГН-********** от гр.*** направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 500лв./петстотин лв./ за платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3