Решение № 370 от 07.10.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. гр. Стара Загора,, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Теодора Т. Петрова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20265530202433 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 26-1228-001996 от 09.07.2026 година на Началник група в сектор Пътна полиция, към ОД на МВР град Стара Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021 година/, с което на Я. С. Я., е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 51,13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евро цента/ лева за нарушение по чл.137А, ал.1, т.1, във връзка с чл.183, ал.4, т.7, пр.1, от Закона за движението по пътищата.

В жалбата се оспорва наказателното постановление, като се излагат съображения за допуснати формални нарушения при издаване на НП и недоказаност.

Въззиваемият, редовно и своевременно призован не изпраща представител в открито съдебно заседание. С писмено становище заявява, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено, а жалбата да бъде оставена без уважение.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На Я. С. Я. е съставен Акт за установяване на административно нарушение №4475905 от 05.05.2026 година за това, че на същата дата, около 10.46 часа в обл. Стара Загора, общ. Стара Загора, по път Русе – В.Търново – Габрово – Ст. Загора – Д.град – Хасково – Кърджали – Маказа- граница с Гърция, на път I-5, 228+165 км., в посока запад, 1 управлява собствения си лек автомобил марка ************, като не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила фабрично по време на движение.

Тази фактическа обстановка актосъставителят е възприел като нарушение по чл. 137А, ал.1 от Закона за движение по пътищата.

На основание така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както в акта.

В хода на съдопроизводството се събраха гласни доказателства. От показанията на актосъставителя Д. и свидетелката Д. се установява, че извършвали проверка на пътното движение и спрели таксиметров автомобил за проверка управляван от водача.

Било установено, че водачът е без обезопасителен колан. Обяснението на жалбоподателя било, че никой таксиметров шофьор не ползвал обезопасителен колан. Било му обяснено, че за да не ползва колан, трябва да превозва пътници, след което му бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

Съдът намира обжалваното наказателно постановление за законосъобразно.

Съгласно чл. 137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

На първо място съдът намира за безспорно, че към момента на нарушението, жалбоподателят е притежавал специалното субективно качество, елемент от фактическия състав на административното нарушение, а именно – същият е бил водач на процесния лек автомобил ************.

Безспорно е и, че водачът е осъществил изпълнителното деяние – визирано в разглежданата разпоредба – не е използвал обезопасителен колан при движение на МПС.

Това обстоятелство безспорно се установява от събраните по делото свидетелски показания.

От същите става ясно, че служителите при ОД на МВР пряко и безпротиворечиво са възприели фактическата обстановка, като се сочи още, че в момента на проверката водачът не е възразил, че ползва обезопасителен колан, а се е опитал да обоснове причина, поради която същият не е носил такъв. В този смисъл ирелевантно се явява обстоятелството къде и как са били разположени полицейските служители спрямо автомобила, продължителността и условията на наблюдение. В този ред на мисли следва да се посочи, че съгласно чл. 137а, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата освободени от задължението да ползват обезопасителни колани при движение на МПС са водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място. За да бъде освободен водачът на таксиметров автомобил от задължението да ползва обезопасителни колани следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1. Водачът да е в процес на превозване на пътници и 2. Водачът да е в границите на населено място. От доказателствата по делото безспорно се установява, че в конкретния случай не е била налице първата изискуема предпоставка, следователно и за водачът действително е било налице задължението да 2 ползва обезопасителния си колан. Изпълнителното деяние на разглеждания фактически състав се явява доказано.

Нарушението е от категорията на формалните – за извършването му не се изисква настъпване на конкретен противоправен резултат.

Нарушението е извършено при форма и вид на вината – пряк умисъл.

Съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на Наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Действително, върху екземпляра, връчен на жалбоподателя не е посочена дата на издаване на Наказателното постановление, в нарушение на чл. 57, ал.1, т.2 ЗАНН. Тази дата, обаче, е посочена на екземпляра, приложен по делото /виж л. 13 от делото/ - 09.07.2026 година. Непосочването на тази дата върху връчения екземпляр, съдът не намира за съществено нарушение на производствените правила поради следното: Реквизитите на наказателното постановление, изчерпателно изброени в чл. 57 ЗАНН, не са посочени от Законодателя самоцелно. Смисълът на тази разпоредба е в Наказателното постановление да бъдат описани всички съставомерни елементи на дадено противоправно деяние – субекта на нарушението, обстоятелствата при които то е извършено и законовата разпоредба, която е нарушена, както и лицето и момента на издаване на наказателното постановление, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение чрез неговите най-характерни белези, както и да се извърши проверка дали са спазени императивните изисквания за компетентност и срокове за упражняване на административната принуда. Това от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото Наказателно постановление – дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на конкретно посочено административно наказано лице, се осъществява определен нормативно регламентиран фактически състав на административно нарушение. От друга страна, чрез конкретизация на нарушението по описаните в разпоредбата на чл. 57 ЗАНН параметри се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение е извършило за да може последното да ангажира защитата си в пълен обем.

В конкретния случай, посочването на датата на издаване на наказателното постановление е от значение за проверка дали е спазен давностният шестмесечен срок по чл.

34, ал.3 ЗАНН. Жалбоподателят е бил наясно с обстоятелството, че нарушението е извършено на 05.05.2026 година, /която дата е посочена, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в обжалваното наказателно постановление/. Видно от разписката, към Наказателно постановление № 26-1228-001996, последното е връчено на жалбоподателя на 25.07.2026 година, което обстоятелство също е било известно на жалбоподателя. Поради това и е очевидно, че към момента на издаването на Наказателното постановление шестмесечния срок по чл. 34, ал.3 ЗАНН е бил спазен и непосочването на тази дата в екземпляра, връчен на жалбоподателя не е ограничило по никакъв начин възможността да ангажира защитата си.

3

В тази връзка съдът намира, че наказателното постановление, в обжалваната му част, се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемата ОД на МВР Стара Загора сумата в размер на 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 26-1228-001996 от 09.07.2026 година на Началник група в сектор Пътна полиция, към ОД на МВР град Стара Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021 година/, с което на Я. С. Я. ЕГН **********, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 51,13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евро цента/ лева за нарушение по чл.137А, ал.1, т.1, във връзка с чл.183, ал.4, т.7, пр.1, от Закона за движението по пътищата.

ОСЪЖДА Я. С. Я. ЕГН **********, с постоянен адрес: ************ да заплати на Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, сумата в размер на 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4