Определение № 6853 от 23.05.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6853 гр. Варна, 23.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело № 20243110108200 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 38834/30.04.2025 г. от ответника „Д.З.“ АД, чрез юрк. И.Г., с искане постановеното по делото Решение № 1170 от 06.04.2025 г. да бъде изменено в частта за разноските, чрез редуциране на присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Молителят сочи, че присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение в размер на 1 900 лв. се явява прекомерно, съобразно извършените от адвоката действия в хода на процеса. Изложено е, че в съответствие с практиката на СЕС, определените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения нямат обвързващ съда характер, поради което е налице възможност да бъде присъден хонорар в понисък от посочения за съответния вид работа размер.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът М. Ц. Д., чрез адв. Й. А., е депозирал отговор на молбата, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Изтъква, че определеното от съда и присъдено адвокатско възнаграждение е в размер, съобразен с предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимуми, като обръща внимание на активното участие на адвоката по защита правата и законните интереси на ищеца. При така изложеното, намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение, поради неоснователността й.

Съдът намира така депозираната молба за процесуално допустима – предявена е в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна, притежаваща процесуална легитимация за това. Предвид това, че искането касае изменение на разноски, присъдени в полза на насрещна страна, представянето на списък по чл. 80 ГПК от молителя в хода на процеса не се явява процесуална предпоставка за допустимостта на искането, съобразно задължителните указания, дадени в т. 9 от ТР № 6/2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.

Разгледана по същество обаче съдът намира, същата за неоснователна по следните съображения:

С постановеното по делото решение съдът е уважил претенцията на ищеца М. Ц. Д. за осъждане на ответника ЗАД „Д.З.“ АД да му заплати сумата 1 от 13 072,93 лева, частичен иск от общо 14 001,16 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесена имуществена вреда, изразяваща се в непогасен остатък от действителната стойност на собствения на ищеца лек автомобил марка „Пежо“, модел „301“, с peг. № В 5970 НР, причинена в резултат на реализирано на 03.02.2024 г. на АМ „Хемус“ км. 413 ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4”, с peг. № В 3265 ВМ, застрахован по договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца са присъдени и сторените от него съдебно-деловодни разноски по делото – 522,92 лева за държавна такса, 590 лева за депозит за вещо лице по САвТЕ и 1 900 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение. Последното е присъдено в претендирания размер, след констатиране от страна на съда на неоснователността на релевираното от ответното дружество възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Действително, съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.01.2004 г. относно минимални размери на адвокатските възнаграждения (понастоящем Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), е в противоречие с чл.

101, пар. 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Съобразно посоченото решение на СЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба, определяща по задължителен начин минимални размери на адвокатските възнаграждения, като вместо това следва да разреши въпроса за дължимите възнаграждения след като направи цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства, включително вид, характер на спора, материален интерес, вид и количество на свършената работа, фактическа и правна сложност на делото, предприети действия и др.

Доколкото обаче при постановяване на съдебното решение настоящият съдебен състав е взел предвид относимата практика на СЕС и релевантните при определяне справедливия размер на адвокатското възнаграждение по спора особености, а именно вида и характера на делото, събрания в хода на процеса доказателствен материал, броя на проведените открити съдебни заседания, както и по-високия материален интерес, то към момента, искането за редуциране на адвокатския хонорар, дължим в полза на ищцовата страна не подлежи на редуциране. Още повече, че не са налице нови или различни от вече известните по делото факти и обстоятелства, които биха обусловили уважаване на искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските.

По изложените съображения съдът счита, че молбата с правно основание чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение, поради нейната неоснователност.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 38834/30.04.2025 г. от ответника „Д.З.“ АД, чрез юрк. И.Г., с искане за изменение на Решение № 1170 от 06.04.2025 г., постановено по гр.д. № 8200/2024 г. по описа на 9 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред 2

Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3