Определение № 998 от 23.10.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 998 гр. Шумен, 23.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Мерджан Ем. Мехмед Въззивно частно гражданско дело № 20263600500528 по описа за 2026 година Производството е образувано по постъпила въззивна частна жалба с вх.

№ 16749/05.08.2026 г. от „Аксес Файнанс“ АД гр. София с ЕИК: 207140327 срещу определение № 2398/16.07.2026 г. по гр. д. № 438/2026 г. по описа на Районен съд – Шумен.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита, че възражението му за прекомерност е мотивирано в молбата по чл.248 от ГПК, поради което съда е следвало да ги обсъди в своето определение. Излага мотиви, че в разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК не съществува принцип на реципрочност, който да обвързва редукцията на разноските на едната страна с размера на заплатеното възнаграждение от другата. Счита, че единственият критерий за прекомерност е действителната правна и фактическа сложност на делото. Позовава се на решение о дело С-438/22 на СЕС и определение № 343 от 15.2.2024 г. на ВКС.

Излага мотиви, че плащането на адвокатското възнаграждение не е основание за неговата съразмерност и справедливост. Счита, че в обжалваното определение липсват мотиви на съда, защо приема присъдения размер за адвокатско възнаграждение на другата страна като адекватен и справедлив.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени Решение№ 409/20.05.2026 г. по гр. д. № 432/2026 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта за разноските, като остави без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение или същото да бъде редуциран до справедлив размер, съобразно практката на СЕС и действителната сложност на делото.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от С. С., чрез пълномощника адв. Д. С., в който взема становище за неоснователност на жалбата. Моли съдът да я остави без уважение.

1

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

С оглед изложените във въззивната частна жалба и отговора доводи, след преценка на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона, Окръжен съд – Шумен, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр. д. № 438/2026 г. по описа на Районен съд – Шумен е образувано по искова молба от С. И. С. срещу ответника „Аксес Файнанс“ АД, с ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление: гр. ., ул.

„.“ № ., бл.., ет. ., представлявано от изпълнителния директор Ц. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и 3-то от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК.

С решение № 409/20.05.2026 г. по гр. д. № 438/2026 г. по описа на Районен съд – Шумен, съдът е прогласил, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, нищожността на Договор за кредит „Бяла карта“ № ./20.11.2025 г., сключен между С. И. С. и „Аксес Файнанс“ АД, с ЕИК 207140327, поради противоречието му със закона. Със същото е осъдил „Аксес Файнанс“ АД, с ЕИК 207140327 да заплати на С. И. С., сумата от 424.77 евро, представляваща направените по делото разноски, представляваща заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.

След произнасяне с Решение № 409/20.05.2026 г. в срока за обжалване на същото от страна на ст. юрисконсулт И. Н. – процесуален представител на ответника „Аксес Файнанс“ АД е депозирана молба, в която са направили искане за изменение на първоначално постановеното съдебно решение в частта на разноските, като излага конкретни мотиви в тази насока, твърдейки, че определеното възнаграждение е прекомерно завишено, несъответстващо както на фактическата и правна сложност на делото, така и на критериите за обоснованост и справедливост, съгласно чл. 32 от ЗАдв. Освен това излагат, че по делото не е приложен договор за защита и съдействие, сключен между ищеца и процесуалния представител.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд е оставил искането на „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327 за изменение на Решение № 409/20.05.2026 г. по ГД № 438/2026 г. по описа на ШРС, в частта за разноските. Изложил е мотиви, предвид актуалната редакция на чл. 78, ал.5 от ГПК, то релевираното в отговора на исковата молба възражение по реда на чл.

78, ал. 5 от ГПК е немотивирано, доколкото не се сочат конкретни доводи са прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника въз основа на посочените критерии, в т. ч. мотивирано становище относно несъразмерността на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител при отчитане фактическата и правна сложност на делото.

Предвид описаната по-горе фактическа обстановка, съдът приема за 2 установено от правна страна следното:

По общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор. Израз на това правило са и разпорежданията на чл. 78 ГПК. Ако искът бъде уважен, заплатените от ищеца разноски се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска (ал.

1). Отговорността за разноски ще бъде на ищеца, ако претенцията му не бъде уважена, съразмерно с отхвърлената част от иска (ал. 3). А ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца (ал. 2).

Действащата редакция на чл. 78, ал. 5 от ГПК изрично предвижда, че намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност може да бъде постановено от съда „по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна“.

Въвеждането на изискването за мотивираност променя процесуалния режим и поставя пред съдебната практика въпроса за правните последици при бланкетно или необосновано възражение.

Според съдебната практика, когато насрещната страна е направила само формално, общо или бланкетно възражение – ограничаващо се единствено до позоваване на текста на закона или до твърдението, че претендираната сума е прекомерна, без да са наведени конкретни фактически и правни доводи – съдът няма процесуално правомощие да измени размера на възнаграждението и следва да остави възражението без уважение, като присъди доказания размер на адвокатското възнаграждение в пълен обем.

Когато възражението е бланкетно и страната не е изложила доводи за прекомерност на претендираното възнаграждение, съобразно действащата редакция на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът няма правомощие да изменя размера на разноските и присъжда пълния доказан размер. Бланкетното възражение за прекомерност не отговаря на законовото изискване за мотивираност, поради което съдът не дължи намаляване на възнаграждението. Практиката е категорична, че преценката за прекомерност не се извършва служебно от съда.

Възражението за прекомерност е субективно процесуално право на задължената за разноски страна. Съдът не може да замества нейната воля или служебно да санира дефектите на бланкетното оспорване.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.

№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът не разполага с правомощие служебно да извършва преценка за прекомерност и да редуцира адвокатския хонорар без нарочно искане/възражение. Тази позиция се поддържа последователно от съставите на ВКС и след последните законодателни промени. Съдебната практика приема, че Решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 не задължава националния съд да проверява или намалява разноските служебно, а само урежда последиците относно неприложимостта на задължителните минимални тарифи при вече надлежно въведено възражение.

Мотивираното възражение за прекомерност трябва да бъде направено най-късно до приключване на устните състезания пред съответната 3 инстанция. Ако страната е направила само бланкетно възражение, тя не може да го конкретизира и мотивира за първи път в последващо производство по чл.

248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Всякакви конкретни доводи, изложени едва в молбата по чл. 248 от ГПК, се считат за преклудирани поради липса на своевременно надлежно процесуално действие.

При предишната редакция на чл. 78, ал. 5 от ГПК (предвиждаща произнасяне „по искане на насрещната страна“) в част от практиката на ВКС се приемаше, че законът не поставя строги изисквания за мотивираност като условие за допустимост на искането, а съдът сам прилага обективните критерии на сложност. Действащата редакция изоставя формулировката „по искане“ и въвежда изрично изискването за „мотивирано възражение“.

Мотивите на законодателя при приемане на изменението на чл. 78, ал. 5 от ГПК са продиктувани от целта да се изключи възможността съдът да променя размера на разноските по формални или неподкрепени с мотиви възражения.

За пълнота, съда следва да посочи, дори да се приеме, че въззивният съд следи служебно за неприложимостта на Наредба № 1/2004 г. и без страната изрично да се позовава на това, в настоящия случай няма основание за редуциране размера на адвокатското възнаграждение, което не е прекомерно, нито е несъобразено с фактическата и правна сложност на спора, нито е несъответно на защитавания материален интерес в производството.

Действията на адвоката са реални, своевременно извършени и са постигнали положителен за представлявания ефект в чисто правен и финансов аспект.

Ето защо, настоящият състав намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и правилно и като такова следва да се потвърди.

Мотивирано от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2398/16.07.2026 г. по гр. д. № 438/2026 г. по описа на Районен съд – Шумен.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4