Решение № 2627 от 28.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2627 гр. Пловдив, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330117060 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, против В. В. О., ЕГН ********** и Х. В. О., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че всеки от двамата ответници дължи на ищеца сумата от 703, 49 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 01.06.2015 г. до 29.06.2023 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***“ № **** както и сумата от 208, 92 лева - обезщетение за забава за периода от 31.08.2015 г. до 31.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парични задължение по чл. 410 ГПК с №*******г. по ч.гр.д.

№ 10455/2023г. по описа на ПРС, IV гр. състав.

Ищецът твърди, че В. В. О., Х. В. О. и С.В. А. са потребители на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 01.06.2015 г. – 29.06.2023 г., в качеството си на наследници на В. О. А., имали задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер на 2110,48 лева за водоснабден недвижим имот, находящ се в гр.

П. ул. „****“ № ****, като всеки един от тях дължал по 1/3 от общото вземане.

За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и 1 период. Абонатите дължали и мораторна лихва върху главницата в размер на 626,75 лева за периода 31.08.2015 г. – 31.05.2023 г., като фигурирали в базата данни на оператора като потребител с № *****, в качеството си на собственици по силата на наследствено правоприемство на водоснабдения недвижим имот на посочения адрес. Отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. Потребеното количеството предоставени ВиК услуги за процесния период се определяло съгласно чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия – поради липсващо измервателно устройство, като съобразно ОУ се начислявали по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки обитател, като било предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателното устройство.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4881/19.07.2023 г. по ч. гр. д. № 10455/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, срещу която в срок постъпило възражение от ответника Х. В. О., а по отношение на ответника В. В. О. – била връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК ищецът предявил настоящите установителни искове.

Моли по отношение на всеки от двамата ответници да се признае за установено, че дължи по 1/3 от сумата от 2110,48 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 01.06.2015 г. до 29.06.2023 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***“ № ****/или по сумата от 703,49 лева/, както и от сумата от 626,75 лева обезщетение за забава за периода от 31.08.2015 г. до 31.05.2023 г. /или по сумата от 208,92 лева/. Моли претенциите да бъдат уважени, ведно със законната лихва. Претендира се разноските в настоящото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Х. О. поддържа, че е направил отказ от наследството, останало от наследодателя– В. О. А., негов баща, починал на 12.12.2018 г., като представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. О. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва качеството потребител на ответника, като твърди, че същият няма такова качество и не дължи претендираните суми. Оспорва ответното дружество да е доставяло твърдените услуги, както и същите да са били правилно. начислени, съответно правилно определени по размер. Не ставало ясно защо сочените в карнетите куб. са били начислени, на каква база бил определен размерът им, както и дали са били правилно определени. Посочва, че съгласно ОУ, количествата доставена вода се отчитат посредством показания на водомер, в присъствието на потребителя или негов представител, който следва да подпише показанията. В случая в карнета за процесния период липсвал подпис на ответника или негов представител, което било нарушение на разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и 2 канализационни системи. Счита, че не са били налице предпоставките за начисляване на месечното количество изразходена вода по тарифа, като не ставало ясно дали в имота има водомер, дали същият е с изтекла метрологична годност или същият липсва, за да са налице основания за служебно начисление, като не ставало ясно и колко души обитават имота и как е установен техният брой. Дори да се приемело, че водомерът е бил неизправен, в случая липсвало предписание за отстраняване на повредата, поради което ищцовото дружество нямало основание да начислява служебни количества вода. Операторът следвало да процедира по реда на чл. 20, ал. 1 и ал. 3 и чл.

26, ал. 2 от ОУ, като определи срок за изправяне на повредата, в рамките на който да определя месечното количество изразходвана вода по средномесечен разход за съответния период от предходната година, след изтичането на който или след подмяната на водомера – да таксува по реда на чл. 25 ОУ. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Относно допустимостта на производството:

Възражението на особения представител на ответника В. О. – адв. Д. срещу допустимостта на производство е неоснователно. Предявените искове са допустими, доколкото ищецът твърди, че ответниците са потребител на ВиК услуги в качеството им на собственици на посочения имот, като въз основа на посочените твърдения е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение на парични вземания по реда на чл. 410 ГПК, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, във връзка с което в изпълнение на указанията на съда в законоустановения срок са заведени настоящите искове. Наведените от особения представител на ответника В. О. възражения са такива по съществото на спора, доколкото касаят материалноправната легитимация на ответника и не касаят допустимостта на производството.

Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този 3 договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.

Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения.

Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.

По делото е представена счетоводна справка за размера на начислените задължение при прилагане на давностния срок, определен от ищеца. По делото не е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като в последното по делото съдебно заседание ищецът е заявил, че не го поддържа.

Представен е препис от карнетните книги на ищцовото дружество, в които е обективирано налисленото количество за доставена питейна вода и услуги, които не носят подписите на потребителите.

Представен е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г. и Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.

Ищецът твърди, че ответниците са потребители на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството им на собственици и ползватели на процесния водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***“ №****, т. е. че те са страна по процесното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост.

Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият 4 собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни задължения.

В производството по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че ответниците са собственици или титуляри на правото на ползване по отношение на процесния имот, следователно, че са страна по твърдяното облигаторно правоотношение, възникнало при Общи условия, в качеството им на потребители на водоснабдителни и канализационни услуги.

От приложената на л. 83 от делото справка от Община Пловдив, дирекция „Местни данъци и такси“ с вх. № *****г. се установява, че за процесния имот е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ от починалия К. К.

А., ЕГН: **********.

Видно от представеното от самия ищец Удостоверение за наследници с изх. № *****г. ответниците по делото са наследници на В. О. А., ЕГН: