Решение № 6588 от 20.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6588 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Ивета Антонова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100509524 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение №4583/13.05.2022 г., постановено по гр. дело №45751/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 38 състав, е признато за установено, че клаузата на т. 4 от договор за потребителски кредит №95048 от 18.12.2019 г., сключен между С. Й. С. и „К.И.“ АД, е нищожна като заобикаляща закона и е отхвърлен искът за признаване нищожността на останалите клаузи и евентуалният иск за обявяване нищожността на целия договор. Като неоснователен е отхвърлен и насрещният иск, предявен от ответника „К.И.“ АД за заплащане от С. Й. С. сумата от 2083,34 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №95048 от 18.12.2019 г., сумата от 750 лв., представляваща договорна лихва за периода от 18.08.2020 г. до 18.05.2021 г., сумата от 1 418,78 лв., представляваща договорна такса „Гарант“ за периода от 18.08.2020 г. до 18.05.2021 г. и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 292,88 лв. за периода от 19.08.2020 г. до 26.10.2021 г., включително, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на вземането.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „К.И.“ АД в частта, в която е отхвърлен предявеният насрещен иск, с оплаквания за неправилност и допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивникът поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че същият е доказан по основание, но не и по размер. Иска се отмяна на 1 първоинстанционното решение в тази част и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен в предявения размер. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С.

С., която оспорва същата като неоснователна. Излага становище за правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част, поради което моли да бъде отхвърлена подадената въззивна жалба от „К.И.“ АД и да бъде потвърдено решението в тази част.

В законоустановения срок по чл. 259 ГПК срещу решението е постъпила и втора въззивна жалба от С. С. в частта, в която съдът е отхвърлил исковете за признаване нищожността на договора за потребителски кредит, при условията на евентуалност - на останалите клаузи на договора, като неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Поддържа се становище за нищожност на договора за потребителски кредит на основание чл. 11, т. 9 и т. 10, вр. чл. 22 ЗПК поради противоречие с добрите нрави, както и на клаузите за ГПР и договорна лихва на основание чл. 21 ЗПК, вр. чл. 143 ЗЗП. Предвид изложеното въззивникът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде прогласена нищожността на процесния договор, евентуално на отделните негови клаузи.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „К.И.“ АД, с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит №95048 от 18.12.2019 г., сключен между С.

Й. С. и „К.И.“ АД, при условията на евентуалност за прогласяване на нищожността на отделни негови клаузи като неравноправни. В исковата молба се твърди, че ищцата не е подавала заявление за получаване на бърз кредит до дружеството-ответник; не се е регистрирала в електронната му страница; не е попълвала онлайн форми и не е осъществявала телефонни разговори с негови представители, поради което оспорва съществуването на валидно договорно правоотношение между страните и получаване на сумата от 2 500 лв. под формата на кредит. Ищцата излага становище, че, за да е налице сключване на договор за финансови услуги от разстояние, е необходимо същият да бъде във формата на електронен документ, който да представя в цифрова форма волеизявлението на страните по договора.

Поддържа, че в случая това не е така, тъй като не е спазена изискуемата от закона форма и разпоредбите на чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл.18 от ЗПФУР. При условията на евентуалност се твърди нищожност на отделните клаузи от договора като неравноправни и противоречащи на разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕП, както и на изискванията на ЗПК и ЗЗП. Твърди, че нищожни на 2 основание чл. 21 ЗПК са и клаузите за ГЛП в размер на 36 %, като противоречаща на добрите нрави и клаузата за ГПР в размер на 49,7 %, за която липсва ясно разписана методика за формирането му. Оспорва се като нищожна и клаузата на чл. 4 от договора, съгласно който кредитополучателят се съгласява да заплаща в полза на кредитора такса „Гарант“ в размер на 150 лв. месечно. Предвид изложеното се иска прогласяване нищожността на целия договор, при условията на евентуалност се иска прогласяване нищожността на неговите клаузи като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на ЗЗП.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „К.И.“ АД, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Ответникът твърди, че е търговско дружество, регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т. 3 от ЗКИ и е вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 ЗКИ под рег. № BGR00428 със заповед № БНБ-23940/21.02.2020 ф. на Управителя на БНБ.

Твърди, че ищцата е кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството „www.creditins.bg“, като е предоставила лични данни чрез попълване на регистрационна форма за кандидатстване, одобрена от управителя на дружеството. Твърди се, че след изпълнение на процедурата с ищцата се е свързал служител на дружеството по телефона, като същата е потвърдила самоличността си, истинността на предоставените данни и желанието си да получи кредит в размер на 2 500 лв. Твърди се, че след обработване на данните, на посочена от нея електронна поща е бил изпратен електронен формат на договора за кредит от разстояние, като същата е потвърдила с избиране на изпратения й от дружеството линк за потвърждение сключването на процесния договор за кредит и заявената от нея сума е била преведена чрез система e-pay и получена на каса в офис на „Изипей“АД на 18.12.2019 г. срещу представена лична карта. Поддържа се, че процедурата по сключване на договора е била придружена от съпътстваща преддоговорна информация, както и Общи условия, приложими към процесния договор.

Евентуалните искове за неравноправния характер на клаузите от процесния договор, в това число клаузите за ГПР и ГЛП се оспорват като неоснователни, като се заявява, че размерът им е резултат от постигнато съгласие между страните по договора. Ответникът оспорва и иска за нищожност на клаузата на чл. 4 от договора, предвиждаща заплащане на такса „Гарант“, като поддържа, че самият кредитополучател е предпочел тази опция вместо предоставяне на банкова гаранция. Излага становище, че тази сума не следва да бъде включена към разходите за потребителския кредит, а представлява дължимо възнаграждение за услуга, предоставена от дружеството-кредитор. Ответникът твърди, че по договора е постъпило плащане от страна на ищеца в размер на 2013 лв., което представлява извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти. Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени, претендира съдебно-деловодни разноски.

При спазване на изискванията на чл. 211 ГПК е предявена насрещна искова молба от „К.И.“ АД, с която се иска признаване за установено, че С. Й.

3

С. дължи сумата от 2083,34 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №95048 от 18.12.2019 г., сумата от 750 лв., представляваща договорна лихва за периода от 18.08.2020 г. до 18.05.2021 г., сумата от 1 418,78 лв., представляваща договорна такса „Гарант“ за периода от 18.08.2020 г. до 18.05.2021 г. и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 292,88 лв. за периода от 19.08.2020 г. до 27.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на вземането. Твърди се, че общата сума по кредита, която подлежи на връщане е в размер на 5 200 лв., като първите две вноски, падежирали съответно на 18.01.2020 г. и 18.02.2020 г. са били погасени изцяло от кредитополучателя, по третата вноска с падеж 18.03.2020 г. е постъпила сума на пет части, покриваща договорната лихва и такса гарант, след което е постъпило частично плащане на вноска с падеж 18.08.20210 г. По силата на т. 5 от договора крайният срок за погасяване на кредита е бил удължен до 18.05.2021 г. Твърди, че по другите вноски не са постъпили плащания от страна на кредитополучателя, поради което предявява настоящия насрещен иск за установяване дължимостта на процесните задължения по договора за кредит.

С протоколно определение от 25.03.2022 г. на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на петитума на предявения насрещен иск, като вместо да бъде установено по отношение на ответника дължимостта на претендираната сума, същият да бъде осъден да я заплати на кредитора-ищец.

С подадения отговор на насрещната искова молба ответницата С. С. оспорва исковете като неоснователни и необосновани. Оспорва наличието на договорно правтоотношение с ищцовото дружество. Заявява, че представените разписки за извършени плащания не представляват признание на вземането, нито пък може да бъде установено, че същите са постъпили в изпълнение на задължения по конкретния договор за потребителски кредит.

При условията на евентуалност релевира възражение за неравноправност на клаузите на самия договор, поради което поддържа, че не дължи претендираните суми. Предвид изложеното моли съдът да отхвърли така предявения насрещен иск, претендира разноски.

По делото е представен договор за потребителски кредит № 95048/18.12.2019 г., по силата на който кредиторът „К.И.“ АД се е задължил да предостави потребителски кредит в размер на 2 500 лв. за задоволяване на текущи потребителски нужди, а кредитополучателят С. С. се е задължила да върне сумата на 12 равни месечни вноски в размер на 433,33 лв. с краен срок 18.12.2020 г., съгласно погасителен план (Приложение № 1), който е неразделна част от договора. По т. 3 от договора е уговорен годишен лихвен процент в размер на 36 % и годишен процент на разходите в размер на 49,7 %.

В клаузата на т. 4 е предвидено, че кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на вноските му по кредита, за което се е съгласил да плати в полза на кредитора „такса гарант“, разсрочена към месечните му вноски. По делото е приложен договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, по който страни са „К.И.“ АД /с предишно наименование „К.И.“ ООД/ и „Б.К.“ ООД, 4 по силата на който последното се задължава да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити.

С отговора на исковата молба е представена заявка № 95048, която съдържа информация за кандидата за кредит - С. С., информация за заявката и за поискания кредит. Видно от разписка за извършено плащане № 2000000198704648/18.12.2019 г. „К.И.“ АД е извършил паричен превод към Изипей в полза на С. С. по договор № 95048/18.12.2019 г., на стойност 2 500 лв. Представено е извлечение, от което се установява, че С. С. е извършила в полза на кредитиращото дружество следните плащания: 1./ на 19.02.2020 г. сума в размер на 436,43 лв., 2./ на 04.03.2020 г. е постъпило плащане в размер на 227 лв. , 3./ на 23.03.2020 г. на стойност 434,57 лв., 4./на 29.04.2020 г. е извършен превод на стойност 115 лв. , 5./ на 21.07.2020 г. е постъпила сумата от 170 лв. , 6./ на 17.09.2020 г. още 100 лв. , 7./ на 18.12.2020 г. – 230 лв. и 8./ на 02.02.2021 г. сумата от 230 лв.