Решение № 424 от 25.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Пловдив, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20245001000497 по описа за 2024 година

С решение № 279/5.8.24 г., постановено по т.д. № 140/23 г. на ОС Стара Загора:, са ОТХВЪРЛЕНИ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „Т* И. ЕООД ЕИК ********* против „Г. О.“ ООД ЕИК ********* искове за заплащане на сумите: 28 339,20лв. - остатък за плащане на цената на продаден маслодаен слънчоглед реколта 2022г. по фактура № ***/********г. и 1519.30лв. - обезщетение за забава върху претендиралата сума от 28 339,20лв., за периода от 01.10. 2022г. - до 11.04.2023 г.;

„Т* И. ЕООД ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Г.

О.“ ООД ЕИК ********* 156 326.40 лв. – главница - подлежащата на възстановяване стойност на заплатения, но недоставен слънчоглед, съгласно фактура №***/******** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на насрещната искова молба -17.05.23 г. до окончателното й издължаване; както и 20 000 лв. - подлежащата на възстановяване стойност на заплатения, но недоставен слънчоглед, съгласно фактура №***/******** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на насрещната искова молба-17.05.23г. до окончателното й издължаване;

„Т* И. ЕООД е осъдено да заплати на „Г. О.“ ООД 16 236 лв.- разноски в производството.

1

Въззивна жалба против горното решение е подадена от „Т* И. ЕООД с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, незаконосъобразност и необоснованост. Иска се решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което предявените искове от „Т* И.

ЕООД да бъдат уважени изцяло, респ. да се отхвърлят предявените искове по насрещната искова молба, предявена от „Г. О.“ ООД. Претендира разноски за двете инстанции по представен списък на разноските.

Въззиваемата страна „Г. О.“ ООД оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък на разноските.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Не се спори между страните и е установено по делото, че между същите съществуват трайни търговски отношения, свързани с доставка на маслодаен слънчоглед от „Т* И. ЕООД на ответника „Г. О.“ ООД, във връзка с които са издадени следните фактури:

Фактура № ***/********* г. за 93 540 кг. слънчоглед на стойност 112 248 лв., платена изцяло;

Фактура № ***/******** г. за 200 000 кг. слънчоглед на стойност 244 000 лв., платена изцяло;

Фактура № ***/******** г. за 16 580 кг. слънчоглед на стойност 20 227 лв., платена изцяло;

Фактура № ***/******** г. за 200 000 кг. слънчоглед на стойност 244 000 лв, платена изцяло;

Фактура № ***/******** г. за 100 000 кг. слънчоглед на стойност 120 000 лв., платена изцяло;

Фактура № ***/******** г. за 100 000 кг. слънчоглед на стойност 120 000 лв., платена изцяло;

Фактура № ***/******** г.за 200 000 кг. Слънчоглед на стойност 236 000 лв., платена изцяло;

Фактура № ***/******** г. за43 160 кг. Слънчоглед на стойност 48 339 лв., от които са платени 20 000лв.

Общото фактурирано количество маслодаен слънчоглед е 953 280 кг.

2

Предмет на исковата претенция на „Т* И. ЕООД е неизплатената част от задължението по последната фактура № ***/******** г. в размер на 28 339 лв., като се претендира и мораторна лихва за периода от 1.10.22 г. до датата на предявяване на исковата молба.

Твърденията на „Т* И. ЕООД е че са фактурираните доставки са изпълнени изцяло в количествено отношение, които обаче се оспорват от купувача „Г. О.“ ООД, който от своя страна твърди, че фактурираното количество слънчоглед – общо 953 280 кг. не съответства на реално изпълнените доставки, които са общ размер на 777 640 кг, с оглед на което, от една страна, се оспорва претенцията за плащане на остатъка по ф.

***/******** г, като с насрещна искова молба заявява и претенция за връщане на недължимо платени суми: 20 000 лв. по ф. ***/******** г. и 156 326.40 лв. по ф. ***/******** г.

От прието заключение на ССчЕ е установено по делото, че фактури №№ ***/******** г. и ***/******** г. са осчетоводени в счетоводството на купувача „Г. О.“ ООД, дължимият ДДС по тях е отразен в изискуемите се протоколи по чл. 117 от ЗДДС, фактурите са включени са в съответните дневници за покупки по ЗДДС, като по този начин е изпълнен фактическият състав на ползване на данъчен кредит в пълен размер и по двете фактури.

Същевременно в счетоводните регистри на „Г. О.“ ООД по отношение количествата доставен слънчоглед по двете фактури са заприходени 67 520 кг слънчоглед по ф. ***/********, а по ф. ***/******** – няма доставен и заприходен слънчоглед. Със сумите 156 326.40 лв. /по ф.

***/********/ и 48 339.20 лв. /по ф. ***/******** г./ е взета счетоводна операция „дебит с/ка 402 „Доставчици по аванси „Т* И. ЕООД“ . ССчЕ е проследила счетоводното отразяване на доставките и в двете счетоводства, като в крайна сметка е обобщено, че фактурираното количество слънчоглед е 953 280 кг, предаденото според счетоводните записвания на доставчика е 958 040 кг, а предаденото според счетоводните записвания на купувача е 777 640 кг.

Във въззивната жалба, на първо място, се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като първоинстанционният съд игнорирал счетоводното отразяване на фактурите о т „Г. О.“ ООД, включването им в съответните регистри по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по тях, което следвало да се тълкува като извънсъдебно признание на страната за съществуванет на договорно отношение и за получаване на стоките по двете фактури. Позовава се на съдебна практика, според която фактурата може се приеме за доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване; само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на 3 ответника - купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на правоотношението и доказват неговото съществуване.

Действително, в обжалваното решение липсва изричен коментар по отношение на счетоводното отразяване на фактурите в счетоводството на дружеството – купувач и неговото правно значение.

Действително е налице и трайна съдебна практика в посочения от жалбоподателя смисъл. Но това само по себе си не обуславя извод за незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като счетоводното отразяване на фактурите и ползването на данъчен кредит не лишава страната от възможността да оспори наличието на реално осъществена доставка; при направено такова оспорване счетоводното отразяване на фактурите следва да се обсъди в съвкупност с всички останали събрани по делото доказателства, относими към въпроса дали действително задължението за доставка е реално изпълнено, респ. дали е възникнало задължение за плащане, и обратното, ако е налице плащане, дали същото е лишено от основание. Т.е. решаващият извод за изпълнение/неизпълнение на договорното задължение за предаване на определени количества слънчоглед, предмет на процесните фактури, не може да бъде направен единствено въз основа на счетоводното отразяване на фактурите, а следва да бъдат обсъдени всички доказателства, ангажирани от страните, в тази насока, каквито безспорно има по делото – кантарни бележки, издадени от продавача, както и от купувача при приема на стоката в неговата база, товарителници, свидетелски показания и заключения на експертизи.

Впрочем такъв подход не е отречен и в цитираните във въззивната жалба съдебни решения, напротив, в същите също се обсъждат поотелно и в съвкупност ангажираните от страните доказателства по съответните спорни въпроси.

Във въззивната жалба се развиват доводи, че действително постигнатите уговорки между страните били плащането да се извършва след действително осъществена доставка; не била постигната уговорка за авансови плащания, а договорката била плащането да се извършва само въз основа на издадени фактури за реално осъществени доставки.

Безспорно между страните не е подписан писмен договор, който да обективира конкретно постигнатите между страните договорки. Но дори и да се приеме, че такава е била действителната воля на страните и същите са постигнали съгласие в сочения от жалбоподателя смисъл, това не означава, така постигнатата договорка е била спазвана в хода на цялостните им търговски отношения.

Данни за противното се извличат и от самите твърдения на „Т* И. ЕООД в подадения отговор на насрещната искова молба /л. 250 и сл. от първоинст.д./ В същия са онагледени в табличен вид твърденията на страната относно хронологията на извършени доставки по дати, количества и кантарни бележки и съответното им фактуриране. Например: според посоченото в таблица 3, ф. ***/******** г. е за 200 000 кг слънчоглед, от който 180 520 кг е бил предаден до тази дата, а разликата от 19 480 кг е предадена на 7 и 8 септември /вж. таблица 4/, т.е. след издаване на фактурата; според таблица 5, на дата 9.9.22 г. са предадени общо 66 120 4 кг слънчоглед; на същата дата са издадени две фактури - №№ *** и ***, съответно за 100 000 кг и 200 000 кг, като те включват доставките от 9.9.20 г. + остатък от предходна таблица от 27 720 кг, като остават за допълнително предаване – 6 160 кг по ф. ***, както и цялото количество по ф. ***; последните количества – общо 206 160 кг са предадени в последващ период от 10 до 14 септември, т.е. отново след издаване на посочените фактури.

Така наведени твърдения от самото дружество „Т* И.

ЕООД“ опровергават собствените му твърдения за спазване на уговорката фактурите да се издават само въз основа на реално извършена доставка, а фактурата е предпоставка да се извърши и плащане от страна на купувача.

Според първоначалното заключение на назначената ССчЕ разминаването в количествата, които „Т* И. ЕООД твърди, че е доставило, и тези, които “Г. О.“ ООД твърди да е получило, произтича от девет кантарни бележки, издадени от „Т* И. ЕООД в периода 25 август - 5.9.22, а именно №№ : ***/25.8.22, ***/26.08.22, ***/ 2 7 . 0 8 . 2 2 , ***/29.08.22, ***/30.08.22, ***/31.08.22, ***/01.09.22, ***/03.09.22, без номер/05.09.22.

Тези кантарни бележки са издадени от „Т* И. ЕООД и са представени от същото дружество към отговора на насрещната искова молба /л. 259 и сл. от първоинст.д./, като са оспорени от “Г. О.“ ООД поради това, че върху част от тях изобщо няма подпис на служител на дружеството, а за останалите е оспорена автентичността на подписите на съответните служители – шофьори на камиони, на които се твърди да е натоварен слънчогледът.

Възражението, че част от кантарните бележки въобще не носят подпис на служител на “Г. О.“ ООД, е основателно. Това се отнася до пет кантарни бележки, а именно №№ ***, ***,***, *** и тази без номер. Това е видно от прегледа на посочените бележки, от който се установява, че в същите – в графа „претеглил“ са изписани имената на шофьори в “Г. О.“ ООД : Ж. М. -в № *** и П.И. - в останалите бележки, но не е налице положен подпис от тези лица.

В останалите четири кантарни бележки срещу записа

„претеглил“ има поставен подпис: за №№ ***,*** и *** – за лицето П.И.а, а за № *** – за лицето Ж.М.. Подписите на тези лица са оспорени и съответно е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК, като са приети първоначално и повторно заключение на съдебно-почеркови експертизи.

По отношение на подписа върху кантарна бележка № ***, в първоначалното заключение е мотивиран извод, че подписът е изпълнен от Ж. Д. М., а според повторното – този подпис вероятно е изпълнен от Ж. Д. М., като е посочено, че съвкупността от констатирани съвпадения в общите и частни признаци не е достатъчна за категоричен извод, поради което е направено допускане, че вероятно изследваният подпис да е положен от това лице.

Разпечатката съдържа 49 от 129 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f7e39f05-36a8-47ff-839b-bd30ff449b26