Решение № 1071 от 04.09.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 496/2022
- Вид
- Решение № 1071
- Подписан
- 04.09.2023
- В сила
- 18.06.2024
- Състав
- Пламен Колев
Цитирани разпоредби
- чл. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.362 · Кодекс за застраховането
- чл. 363 ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал.1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 387, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.400 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.405 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 331, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1071 гр. София, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №
20221100900496 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Б.-Л.” ЕООД, ЕИК ****, твърди, че за времето от 15:40 ч. на 10.12.2019 г. до 06:00 ч. на 11.12.2019 г., в гр. Ракитово, ул. ****, вследствие на късо съединение настъпил пожар със значителни материални щети в собствения му цех с площ 540 кв.м., използван под наем от „Р.К.” ЕООД, занимаваща се с преработка на пластмасови отпадъци.
Сочи, че за настъпилия пожар било образувано ЗМ 626/2019 г. по описа на РУ - Велинград и пр.пр. № 1462/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Велинград, приключила с влязло в сила постановление за прекратяване на наказателно производство от 26.05.2020 година.
Твърди, че вследствие на пожара изгорял целият цех и намиращите се в него оборудване и продукция на стойност 100 000 лева.
Поддържа, чепо отношение на сградите, оборудването, транспортните средства и материалните запаси, собственост на „Б.-Л.” ЕООД, е сключил с „ДЗИ - О.З.“ ЕАД застрахователна полица „Индустриален пожар“ № 110119213000081, с период на действие от 24.01.2019 г. до 23.01.2020 г., с включено покритие Д15, касаещо щети от късо съединение и/или токов удар, какъвто е и случаят. Сочи, че лимитът на застрахователното покритие за недвижимото имущество е в размер на 3 000 000 лв., а за движимото имущество е в размер на 1 400 000 лева.
Твърди, че в тази връзка претендирал от „ДЗИ - О.З.“ ЕАД обезщетение, за което била регистрирана щета № 110121319000823/2020 г., приключила с отказ, съгласно писмо с изх.
№ 92-1907/23.12.2020 година.
При тези твърдения иска „ДЗИ - О.З.“ ЕАД да бъде осъдено да му заплати претърпени 1 имуществени вреди в размер на 25 500 лв., които предявява частично от цялата сума в размер на 120 000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски по делото.
С молба от 08.04.2022 г. е уточнил размера на вредите, като е посочил увредените движимите вещи – машини и съоръжения, тяхната стойност, както и възстановителната стойност на сградата, като е изменил общия размер от 120 000 лв. на 119 135 лв.
Със следваща молба от 25.05.2023 г., преди произнасянето на съда по молба от 11.11.2022 г., ищецът е изменил отново иска, като е заявил, че увеличава частичния си иск от 25 500 лв. , представляващо част от общия размер на вземане от 120 000 лв., на сумата 60 638,72 лв., включващо цялото вземане за движими вещи в размер на 50 638,72 лв.(по пера съгласно прил. № 1 от експертизата от 19.05.2023 г.), както и за сумата 10 000 лв. частично от 69 361,38 лв.( 120 000 лв. - 50 638,72 лв. )относно недвижимия имот, явяващи се предмет на делото.
Ответникът „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК ****, е депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете по основание и размер.
Не оспорва твърдението, че между страните е сключен застрахователен договор по застраховка Индустриален пожар, обективиран в полица № 110119213000081. Излага, че съгласно договора са застраховани сгради, оборудване, транспортни средства, стоковоматериални запаси. Сочи, че съгласно договореното и индивидуалните условия на застраховката, за всяка конкретна група имущество е определена базата за застрахователната стойност, като това е отчетната/балансова стойност на застрахованото имущество. Намира, че съгласно условията на застраховката, по отношение на застрахованите имущества по основното покритие - клауза „А“ - пожар, застрахователната сума за всеки обект е равна на отчетната стойност на съответната наличност.
Не оспорва, че пожарът е избухнал в цех за преработка на отпадъчна пластмаса в гр.
Ракитово, като сочи, че сигналът е подаден в оперативния център на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Пазарджик и веднага към мястото са били изпратени противопожарни екипи от участъка в гр. Ракитово и Районната служба ПБЗН в гр. Велинград.
Поддържа, че при „ДЗИ - О.З.“ ЕАД е заведена претенция на основание писмено подадено уведомление за щета във връзка с настъпило събитие пожар, с посочена дата 10.12.2019 г., като оглед на място на събитието е извършен на 12.12.2019 година. Сочи, че съгласно представените документи и заявеното в исковата молба става ясно, че служител на наемателя „Р.К.“ ЕООД е забелязал искра от ел. табло, захранващо една от машините в цеха, вследствие на което пламъкът бързо се е разраснал и е обхванал цялото помещение.
Не оспорва, че по случая е било образувано досъдебно производство в РП - гр.Велинград и пр. пр. № 1462/2019 г. на РП Велинград, като същото е приключило с отхвърляне версията за умишлен палеж и съответно липса на престъпление по чл. 331, ал.1 от НК. Сочи, че според изготвената в ДП експертиза най-вероятните причини за възникването на пожара са:
2
- прахова експлозия на отложени прахови частици по различни повърхности на конструкции и елементи на инсталации;
- неизправности в електрическата мрежа и електрическите машини, довели до късо съединение, намиращи се в постройката;
- самозапалване на намиращите се материали.
Твърди, че в случая е налице основание за изключване отговорността на застрахователя, поради неизпълнение на договорни задължения.
Поддържа, че застрахованият не е предоставил вярна и точна информация при сключване на застрахователния договор, по време на действие на застрахователния договор и относно обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие. Сочи, че е налице основание за отказ от плащане на застрахователно обезщетение. Предвид разпоредбата на чл. 363 ал. 4 от КЗ и Общите условия по застраховката, счита, че в случая е налице премълчаване на обстоятелство или неточно обявяване на обстоятелство, за които застрахователят писмено е поставил въпрос и които са съществени за носене на риска.
Заявява, че в хода на образуваната при застрахователя извънсъдебна преписка по щета, при извършените огледи било установено, че увредената сграда не отговаря на описанието в предложението-въпросник към полицата, съгласно който сградатае носеща масивна конструкция, покривът се състои от дървени конструкции, покрити с ламарина, етажните плочи са бетонови, а вътрешните стени са тухла и бетон се използва по предназначение дървопреработване и производство на пелети и няма други обитатели на обекта. Счита, че е налице различно предназначение и използване на застрахования обект от декларираното в предложението-въпросник.
Сочи, че съгласно приложимите Общи условия по застраховката - т. 38.6 от ОУ, по време на действие на застраховката, застрахованият е длъженнезабавно след узнаването да уведоми в писмена форма застрахователя за новонастъпили обстоятелства, за които при сключване на договора застрахователят е поставил писмено въпрос или които водят до увеличаване на риска, дори те да са настъпили без неговото съгласие и участие, включително за настъпили промени в дейността и/или режима на работа, независимо от техния вид и обхват - т. 38. 6. 1 от ОУ - обстоятелства, изключващи отговорността на застрахователя. При неизпълнение на това задължение от страна на застрахования, застрахователят има право да откаже плащане на застрахователно обезщетение - т. 39.3 от ОУ.
Твърди, че в случая е налице основание за освобождаване от отговорност на застрахователя поради наличие на изключен риск, по смисъла по смисъла на раздел III, т. 7.13. „Общи изключения“ от Общите условия на застраховката, неразделна част от застрахователния договор, предвиждащ, че застрахователят не покрива щети, които са причинени в резултат от самозапалване.
Сочи, че съгласно приложеното с исковата молба експертно пожаротехническо заключение, в процесния обект се обработвали пластмасови отпадъци и били налични характерните за този вид дейност частици, които се състоят от въглерод - печатарски сажди и слепващо 3 вещество нискотопими полиестерни смоли. Поради лесния пренос от въздуха този прах е попаднал в значително количество в контактора, по неработните части на машината и помещението, довело до възникване на късо съединение и разпространение на пожара.
Намира, че изложеното е основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, съгласно договореното и Общите условия на застраховката.
Оспорва предявения иск и по размер, катотвърди, че отговорността на застрахователя е лимитирана до застрахователната сума по полицата и до размера на тяхната отчетна/балансова стойност. Сочи, че застрахователят не носи отговорност за вреди, настъпили за застрахованото имущество, в размер, надвишаващ застрахователната сума.
Счита, че липсват доказателства за стойността на застрахованите активи, за степента на увреждането им и за действителния размер на претърпените вреди.
Оспорва твърденията, че застрахованото имущество е напълно увредено. Евентуалност заявява, че от размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да се приспадне стойността, реализирана от продажба на увреденото имущество като скрап. В условията на евентуалност твърди, че ищецът не е материално легитимиран да получи застрахователно обезщетение, тъй като не е собственик на застрахованите материални активи.
Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Претендира присъждане на разноските по делото.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която пояснява първоначланата искова молба. Оспорва твърденията на ответника, че е застраховал отчетна и балансова стойност, като счита, че застрахователния договор и Общите условия не могат да дерогират действието на закона.
Намира, че доколкото в договора не е определена договорена застрахователна стойност по смисъла на чл. 387, ал 1 от КЗ, представляваща фиксирана парична сума, то не са налице предпоставките за изключване приложението на чл. 386, ал. 2 от КЗ.
Счита, че ако друго не е уговорено, се приема, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото, като дефиниция за възстановителна застрахователна стойност съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Твърди, че наемателят „Р.К.“ ЕООД не е увеличил риска на застрахователя, тъй като дървообработващите машини и машините, обработващи пластмасови суровини, както и съответните суровини, имат сходни долни концентрационни граници, като счита, че дървообработващите машини, триците и дървесния прах са по-лесно запалими спрямо черния прах от тонер касетите, поради което интересът на застрахователя да осигури застрахователно покритие се е запазил.
Ответникът в срок е подал допълнителен отговор, с който поддържа всички възражения в първоначалния отговор.
4
Относно изявленията на ищеца, че имуществото е застраховано на база действителната му стойност сочи, че в процесния случай действителната стойност на застрахованото имущество е определена по отчетна стойност (т. 21 от ОУ по застраховката), катозастрахованият сам е избрал отчетната стойност като база за определяне на застрахователната сума.
При условията на евентуалност, оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение, като твърди, че дължимото застрахователно обезщетение се определя без начисляване на ДДС, тъй като от една страна същото не представлява облагаема доставка по смисъла на чл. 2 от ЗДДС, а от друга страна - този данък може да бъде възстановен посредством правото на данъчен кредит.
Счита, че не е изпълнено задължението на застрахования за своевременно уведомяване на застрахователя за съществените за риска обстоятелства, което е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение, ако се приеме, че такова е дължимо.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: