Решение № 566 от 28.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. Варна, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20263100500371 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XX ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 94350/11.11.2025 г. по описа на ВРС, подадена от „Т.“ ООД, ЕИК *********, срещу решение № 3778/27.10.2025 г., постановено по ГД № 16136/2023 г. по описа на ВРС, с което, по иск на „Н.“ ООД, ЕИК *********, срещу „Т.“ ООД, ЕИК *********, с правно основание чл. 109 ЗС, ответникът – „Т.“ ООД, ЕИК *********, е осъден:

- да премахне фундаментиран навес, изграден на южната граница на обект ***, в двора на „Т.“ ООД, в поземлен имот с идентификатор ***, както и изградената врата към поземлен имот с идентификатор *** /паркинга на хотел „Е."/;

- да премахне фундаментиран навес, изграден на източната граница на обект *** и присъединен към магазина на „Т.“ ООД с общ покрив.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението.

Процесуалният представител на въззивника излага, че в производството пред първоинстанционния съд не е установено, че ответникът е собственик на поземлен имот, съседен на този на ищеца. Поддържа, че ответникът по иска не е извършвал действия в имота от закупуването на ресторанта до момента.

Намира, че искът следва да бъде насочен към собственика на имота или към конкретния извършител на противоправното действие, с което евентуално се нарушават правата на ищеца. Посочва, че от придобиването на имота досега не са извършвани описаните в исковата молба действия, както и че е бил в същия вид и към момента, в който ищецът е придобил собствеността върху 1 съседния процесен имот, поради което поддържа, че не са налице действия, извършени от ответника, които да обусловят основателност на иска по чл. 109 ЗС. Излага, че ищецът не е посочил период, в който са извършени процесните действия от ответника, с оглед което счита, че искът е неясен, а правото на защита на ответника – ограничено.

Посочва, че към настоящия момент за територията на к. к. „З. п.“ действа ПУП – ПРЗ, одобрен със заповед № РД – 02 – 14 – 513/25.09.2003 г. на МРРБ, съгласно който процесният строеж е разположен в УПИ V - 184, кв. 31, с отреждане „за хотелски комплекс“. Излага, че съществуващото на място застрояване в имота се предвижда да се запази. Посочва, че изпълненото на място строителство съответства по очертанията, заснети и отразени в кадастралния план към подробния устройствен план от 2003 г. Навежда доводи в подкрепа на тезата, че процесният навес отговаря на предвижданията на действащия към момента ПУП – ПРЗ.

Излага, че към датата на издаване на разрешение за строеж № 28/02.06.1982 г. е действал кадастралния план на к. к. „З. п.“ от 1980 г., съгласно който няма обособени имоти с отделни планоснимачни номера.

Счита, че от данните по делото не се установява дали процесните обекти са били на границата на имота на ищеца. Посочва, че имотите не граничат, доколкото са разделени от съществуваща стълба, представляваща пешеходен достъп до плажната алея.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяването на ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира сторените разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество.

Нито една от страните не се явява в открито съдебно заседание.

От въззивника е подадена молба, с която е изразено становище по същество, като са преповторени доводите, изложени във въззивната жалба.

Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове.

От въззиваемата страна също е подадена молба, с която е изразено становище по същество. Процесуалният представител на страната оспорва въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът съобрази следното:

Производството по ГД № 16136/2023 г. по описа на ВРС е образувано по повод предявени от ищеца „Н.“ ООД, ЕИК *********, срещу ответника „Т.“ ООД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника: да премахне фундаментиран навес, изграден на южната граница на обект ***, в двора на „Т." ООД, в имот с идентификатор ***, както и изградената врата към поземлен имот с идентификатор *** /паркинга на хотел „Е.“/; да премахне фундаментиран навес, изграден на източната граница на обект *** и присъединен към магазина на „Т." ООД с общ покрив.

2

Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 5 247 кв. м., находящ се в гр. В., к.к. „З. п.“, съгласно нотариален акт № ***, том VI, рег. № 2189, дело № 1374/01.03.2002 г. Заявява, че в имота е построен притежаваният от дружеството хотел „Е.“. Посочва, че освен това е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 654 кв. м., който граничи от юг с цитирания по – горе поземлен имот, съгласно нотариален акт № **, том II, рег. № 3323, дело № 1374/01.03.2002 г. и който се ползва като паркинг за гостите и служителите на хотела. Твърди, че южната граница между притежавания от „Н.“ ООД поземлен имот с идентификатор *** и съседния поземлен имот с идентификатор ***, собственост на „Т.“ ООД, е масивен парапет, като част от стълби /които попадат в имота на ищеца/, водещи от входа на хотел „Е.“ и от паркинга към главната улица към бившия хотел „Р.“, а сега хотел „А.“. Тези стълби са с денивелация към хотел „А.“.

Източната граница между притежавания от „Н.“ ООД поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 654 кв.м /който се ползва за паркинг/, е също съседният поземлен имот с идентификатор ***, собственост на „Т.“ ООД.

Твърди, че на тази граница „Т.“ ООД има двор, като ползва за подход към този двор обиколната улица на паркинга и в който двор има подходи за сградите, които се ползват за търговски нужди от „Т.“ ООД. В горната част на стълбите има изграден обект, с идентификатор ***, който ищеца ползва в едната му част като магазин, а в другата – като зъболекарски кабинет. Северната граница на този обект е площадката, която е подхода към стълбите, западната граница е паркингът, южната граница е дворът на „Т.“ ООД, а източната – сграда на „Т.“ /която се ползва за магазин/. Над този обект, на северната му граница, е ниското тяло на хотел „Е.“, като терасите гледат на изток към хотел „А.“, а на същата тази северна граница на площадката на стълбите е единият от входовете на хотел „Е.“. Входът на магазина е срещу гореописания вход на хотела, а входът на зъболекарския кабинет е откъм паркинга.

Твърди, че на южната граница на обект ***, в двора на „Т.“ ООД, е изграден и фундаментиран навес, залепен за сградата на ищеца, а към паркинга е отворена врата /въпреки, че има подход към обиколната на паркинга улица/. Ищецът заявява, че не е давал съгласие да се изгради и залепи върху сградата му този навес, както и че не е давал съгласие на границата му да се изгражда каквато и да е постройка. Твърди, че не е давал съгласие да се отваря врата към паркинга. Въпросните постройки са изградени без необходимото отстояние от страничната регулационна линия, без издадено строително разрешение и строителни книжа и представляват незаконен строеж. Посочва още, че те обективно пречат да осъществява правото си: паркингът на хотела му е изключително натоварен, особено през сезона.

Гореописаната врата се ползва за зареждане на стоки за търговската дейност на ответника. Там спират автомобили без съгласие на ищеца, извършват се товаро – разтоварни дейности и това се случва между автомобилите на гостите му. Излага, че вследствие на това самите гости няма и къде да паркират. Твърди, че много често техните автомобили са повреждани - със счупени огледала или надраскани. Твърди, че на самите автомобили се оставят понякога кашони, каси и други. Уточнява, че и навесът, и вратата обективно пречат да осъществява правото си на собственост по изложените по – горе съображения.

3

Твърди, че на източната граница на обекта ***, в двора на „Т.“ ООД, също е изграден и фундаментиран навес, залепен за сградата на ищеца.

Заявява, че този навес е в парцела на ищеца и е присъединен към магазина на „Т.“ ООД с общ покрив. Поддържа, че въпросната постройка е изградена без необходимото отстояние от страничната регулационна линия, без издадено строително разрешение и строителни книжа и представлява незаконен строеж.

Твърди, че той обективно пречи да осъществява правото си, като излага, че над неговия обект, на северната му граница, е ниското тяло на хотел „Е.“, чиито тераси гледат на изток към хотел „А.“. Посочва, че покривът на този навес е точно под терасите му, което ги прави неизползваеми. Твърди, че водохващането е такова, че подлива вода към сградата и води до развитие на мухъл в стаите. Също така при дъжд се наводняват терасите. Счита, че постройките са незаконен строеж и това обстоятелство е установено от Община Варна. Уточнява, че навесът навлиза около един метър в имота му.

Отправя искане до съда за уважаване на предявените искове по чл. 109 ЗС.

От страна на ответника не е подаден писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. В. и на поземлен имот с идентификатор и поземлен имот с идентификатор *** (който, съгласно приетото по делото заключение по назначена съдебнотехническа експертиза, е бил включен в границите на УПИ Х – 182, 183, 179 „за хотел“ в кв. 31 по плана на „З. п.“ от северната страна на имот 529 по КК на гр. В., като след прилагането на плана същият е включен в границите на *** по КККР на гр. В.).

От приложения договор за продажба на ресторантски комплекс „Ч.р.“, обособена част от „З. п.“ АД, гр. В., чрез преговори с потенциален купувач от 15.09.1999 г. се установява, че на посочената дата ответникът „Т.“ ООД е придобил правото на собственост върху обект, представляващ ресторантски комплекс „Ч.р.“ с обща застроена площ 2844.24 кв. м., находящ се в парцел V, кв. 31 по ЗРП на КК „З. п.“ с площ 3989 кв. м. при граници на ресторанта: на север стълби към централна алея и хотел „Е.“; на юг ресторант „С.“; на изток път и паркинг пред хотел „Р.“ и на запад – алея и път.

От приложения отговор № РД18016475ВН_017ВН/17.02.2020 г. по повод на жалба, подадена до отдел „Строителен контрол“, Дирекция УСКОР, Община В., се установява, че общинският орган се е позовал на данни от експертиза, която е изготвена по друго, различно от настоящото производство, съгласно която покрив на заведение за обществено обслужване (пицария) (изграден в имот с идентификатор *** по КККР на гр. В.) навлиза с 0.50 м. в имот с идентификатор *** по КККР на гр. В.. По отношение на покривната конструкция, след извършен оглед на място, е посочено, че тя не е изпълнена съгласно одобрените проекти или са извършвани допълнителни СМР по реконструкцията й, поради което са предприети съответни действия по реда на ЗУТ за премахването й. По отношение на оплакване за незаконна постройка 4 към магазин на „Т.“ ООД, находяща се на границата с имот с идентификатор *** по КККР на гр. В. е посочено, че след извърШ. проверка на място е установено, че пристрояването на въпросния магазин и склада, разположен в задния двор на имота, не попадат в очертанията на съществуващата сграда, както и че за обектите не са издавани разрешения за поставяне, както и не са включени в схема за разполагане, одобрена от главния архитект на Община В., което налага започване на процедура за тяхното премахване.

От заключението, изготвено във връзка с назначената от първоинстанционния съд СТЕ, се установява, че:

По първия въпрос: „Да посочи, съгласно наличните кадастрални основи, действащи към момента, къде са поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и обект с идентификатор ***“ вещото лице е посочило следното: