Решение № 38 от 10.02.2026, Районен съд - Ботевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Ботевград, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело № 20251810100639 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 344 ГПК.

Образувано е по искова молба (ИМ) на В. Г. К., ЕГН: **********, АДРЕС, чрез адв. Г.

Д., АДРЕС, срещу Т. Д. К., ЕГН: **********, АДРЕС, с правно основание чл. 34 ЗС.

В исковата молба (ИМ) на В. Г. К., се твърди, че тя и ответницата Т. Д. К. били съсобственици на н. и. с идентификатор № *** по КККР на гр. Ботевград, одобрени със Заповед № РД-1849/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес в АДРЕС, идентификатор на сградата № ***, който имот представлявал жилище, апартамент с площ 74.89 кв. м., при съседи – на същ. ет. ***, под обекта ***, над него ***, с прилежащата изба № 6 с площ от 3.77 кв. м., ведно с 4.392 % от общ. ч. на сградата и от правото на строеж върху земята. Имотът бил придобит по време на брака на сина на ищцата и съпруг на ответницата П.В.К., ЕГН:

**********, починал на 23.11.2021 г. Твърди се, че 2/4 ид. ч. от имота ответницата придобила по силата на съпружеската имуществена общност (чл. 21, ал. 1 СК), а останалата 1/4 – чрез наследяване на съпруга си (чл. 9, ал. 2, изр. 1 ЗН). Ищцата пък придобила 1/4 ид. ч. по наследяване на сина си (чл. 6 ЗН). С оглед на изложеното ищцата моли БРС да допусне делба на процесния н. и. между нея при квоти от 1/4, и ответницата, която притежавала 3/4 ид. ч. от имота.

В отговора на исковата молба (ОИМ) на Т. Д. К. се твърди, че същият е допустим, но не основателен, защото имотът бил закупен изцяло с лични нейни средства, освен това тя все още го изплащала, а приносът на съпруга й бил изключен, тъй като същият е имал психически проблеми, довели по-късно до смъртта му чрез самоубийство. В молба от 10.02.2026 г. се твърди, че имотът бил лична собственост по чл. 23, ал. 1 СК. Моли БРС да отхвърли изцяло иска.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, посредством предвидените в закона доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите, възраженията и оплакванията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Ботевградският районен 1 съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

От Удостоверение за наследници с изх. № 258/31.01.2025 г. на Община Ботевград (л.

6) е видно, че П.В.К., ЕГН: **********, е починал на 23.11.2021 г. и е оставил наследници майка си В. Г. К. (ищцата) и Т. Д. К. (ответницата). От Нотариален акт за покупко-продажба на н. и. № 68, т. IV, рег. № 4477 по нот. д. № 577/2017 г. на нотариус Данаил Главинов, рег. № 371 по НК, р-н на д-е БРС (л. 5) се доказва, че на 19.10.2017 г. И.И.Г., ЕГН: **********, гр.

Ботевград, ***, е продавала на П.В.К. и Т. Д. К. процесният н. и. с идентификатор № *** по КККР на гр. Ботевград, одобрени със Заповед № РД1849/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес в АДРЕС, идентификатор на сградата № ***, който имот представлява жилище, апартамент с площ 74.89 кв. м., при съседи – на същ. ет. ***, под обекта ***, над него ***, с прилежащата изба № 6 с площ от 3.77 кв. м., ведно с 4.392 % от общ. ч. на сградата и от правото на строеж върху земята, срещу сумата от 8 920 лв. В нотариалния акт е записано, че сумата е била платена на продавача от купувачите.

По правото:

БРС намира, че е сезиран както с конститутивен иск (КИ) на В. Г. К. срещу Т. Д. К. за делба н. и. с идентификатор № *** по КККР на гр. Ботевград, одобрени със Заповед № РД-1849/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес в АДРЕС, идентификатор на сградата № ***, който имот представлява жилище, апартамент с площ 74.89 кв. м., при съседи – на същ. ет. ***, под обекта ***, над него

***, с прилежащата изба № 6 с площ от 3.77 кв. м., ведно с 4.392 % от общ. ч. на сградата и от правото на строеж върху земята – чл. 34 ЗС.

По делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 155, във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК (общоизвестни или служебно известни факти). На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът е указал на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за недоказани, т. е. за ненастъпили, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. По силата на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът указва на страните, че са безспорни следните факти: че В. Г. К. е била майка на П.В.К., ЕГН:

**********, който е починал на 23.11.2021 г., а също и че последният е бил сключил граждански брак с Т. Д. Кръстев, който е бил прекратен със смъртта на Кръстев. Впрочем всички тези факти са надлежно доказани (съгласно от фактическия анализ по-горе).

Съдът е указал на страните, че спорът се концентрира върху това имал ли е Кръстев принос в придобиването на жилището (чл. 21, ал. 2 СК), или не, респ. дали имотът е придобит изцяло с лични средства от съпругата/ответницата (чл. 23, ал. 1 СК). Във връзка с това съдът указал на страните, че законът е постановил, че съвместният принос се предполага до доказване на противното (чл. 21, ал. 3 СК), при което ответницата носи доказателствена тежест, за да установи, че приносът на бившия й съпруг е бил изключен.

Съдът е указал на страните, че ответницата носи доказателствена тежест, за да докаже, че имотът е закупен изцяло с лични средства (чл. 23, ал. 1 СК). Понеже в производството по делба всяка от страните има качеството на ищец и ответник, всяка от тях трябва да докаже фактите, въз основа на които твърди, че е придобила дял в процесните имоти: наследяване (чл. 6 и 9, ал. 2 ЗН), брак (чл. 4 и сл. СК) и покупко-продажба (чл. 183 и сл. ЗЗД).

С оглед на установените обстоятелства по делото и така разпределената доказателствена тежест БРС прави следните правни изводи: Процесният н. и. е придобит от П.В.К. и Т. Д. К. въз основа на покупко-продажба (чл. 183 и сл. ЗЗД) на 19.10.2017 г., видно от нот. акт. по делото на л. 5. В този момент купувачите са били сключили граждански брак, без да са доказали, че са избрали различен режим на отношение (чл. 18, ал. 2 СК).

Следователно, имотът е придобит в СИО (чл. 21, ал. 1 СК). С прекратяването на брака със смъртта на Кръстев на 23.11.2021 г. (чл. 44, т. 1 СК) се е прекратила и СИО върху този имот (чл. 27, ал. 1 СК), като дяловете на съпрузите са били равни (чл. 28 СК). При това Т. К. е 2 получила 2/4 ид. ч. на собствено основание от имота, а останалите 2/4 ид. ч. на Пламен Кръстев са били наследени при равни дялове от майка му В. К., която е получила 1/4 ид. ч., и съпругата му Т. К., която е получила 1/4 ид. ч. в наследство. В крайна сметка Т. К. притежава общо 3/4 ид. ч. от н. и., а В. К. – 1/4 ид. ч. от процесния н. и. с идентификатор № *** по КККР на гр. Ботевград.

Възражението на ответницата, че приносът на съпруга бил изключен, а тя имала изключителен принос за придобиването на имота, съдът намира за неоснователно (чл. 21 СК), защото, първо, не е доказано по никакъв начин. По делото липсва каквото и да е доказателство в тази връзка. Всъщност установява се тъкмо обратното – имотът е закупен от двамата съпрузи, в тяхно име, т. е. всеки е действал лично, като дори в нотариалния акт е записано, че цената е платена от двамата купувачи – съпрузи. Второ, в случая не е оборена презумпцията за принос по чл. 21, ал. 3 СК. Голословно е и другото възражение на ответницата срещу иска, а именно че имотът бил закупен изцяло с лични средства (чл. 23, ал. 1 СК), тъй като не е подкрепено с нито едно доказателство, а от нотариалният акт пък следва, че ответницата е признала неизгодния за нея факт по извънсъдебен ред, че имотът е платен както от нея, така и от съпруга й. Апропо въпросното възражение по чл. 23, ал. 1 СК е преклудирано, защото касае факт, който е бил осъществен през 2017 г. и е бил известен добре на ответницата още тогава (арг. от чл. 147 ГПК), т. е. че е платила изцяло с лични средства цената. Освен това възражението е направено за пръв път в молба по хода на делото, сир. след срока подаване на ОИМ (чл. 133 ГПК).

Само за пълнота следва да се посочи, че ответницата направи искане за разпит на петима свидетели с ОИМ, съдът й допусна двама, а за останалите трима й указа, че ако не успее да докаже обстоятелствата с двамата свидетели, ще й допусне още трима. В о. с. з. на 10.02.2026 г., в което делото се обяви за решаване, ответницата не се яви, нито пък се яви процесуалният й представител, който е писмена молба не е посочил защо не се явява, следователно, няма данни, че страната или адвоката й са били възпрепятствани. Не се явиха и свидетелите, които бяха допуснати до разпит при режим на довеждане. Ответницата направи искане за разпит на нови петима свидетеля, което беше оставено без уважение, тъй като бе преклудирано (чл. 147, т. 1 ГПК).

По разноските:

Искането за присъждане на разноски от ищцата, поради това че ответницата била оспорила изцяло иска за допускане на делба, е неоснователно, тъй като в делбеното производство разноските се присъждат съобразно стойностите на дяловете на страните (чл.

355, изр. 1 ГПК), а те може да се определят не във първата, а във втората фаза на делбата.

Водим от горното, Ботевградският районен съд

РЕШИ:

ДОПУСКА съдена делба на НЕДВИЖИМ ИМОТ с идентификатор №

*** по КККР на гр. Ботевград, одобрени със Заповед № РД-1849/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес в АДРЕС, идентификатор на сградата № ***, който имот се намира в поземлен имот с идентификатор № *** и представлява жилище, апартамент с площ 74.89 кв. м., при съседи – на същ. ет. ***, под обекта ***, над него ***, с прилежащата изба № 6 с площ от 3.77 кв. м., ведно с 4.392 % от общ. ч. на сградата и от правото на строеж върху земята, МЕЖДУ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: В. Г. К., ЕГН: **********, АДРЕС, която притежава 1/4 ид. ч. от същия н. и., и Т. Д. К., ЕГН: **********, АДРЕС, която притежава 3/4 ид. ч. от същ. н. и.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________

3

4