Решение № 3652 от 30.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3652 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно наказателно дело № 20251110212240 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. А. В., ЕГН ********** срещу наказателно постановление (НП) № 25-4332-018562/25.07.2025 г., издадено от Г. В. Б., началник сектор в Отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което:

1. на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са му наложени административни наказания глоба в размер на 3000,00 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца за административно нарушение по чл.

104б, т. 2 от ЗДвП;

2. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 (петдесет) лева за административно нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата си С. В. излага съображения за това, че не е извършил нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП умишлено. Същият не оспорва, че е извършил нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от процесуален представител. По делото са постъпили писмени възражения, в които са изложени доводи в насока правилност и законосъобразност на НП.

Претендира се НП да бъде потвърдено, а в полза на СДВР да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото 1 доказателства и доказателствени средства, достигна до следните изводи:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На 29.06.2025 г., около 21:50 ч. в гр. София, жалбоподателят С. В. управлявал лек автомобил марка „***“, модел *** с рег. № *********, собственост на Н. С. Т., ЕГН **********, по ул. „А. Станишев“ с посока на движение от бул. „Панчо Владигеров“ към бул. „Добринова скала“. Водачът спрял при Аптека 36.6 и срещу кръстовището с ул. „Стефана Клинчарова“ при маневра обратен завой В. не използвал пътищата отворени за обществено ползване по предназначение за превоз на хора и товари, а именно - тръгвайки от място с маневра обратен завой привел задната част на автомобила във движение на ляво и на дясно като задната част поднесла, описвайки радиуса на завоя. Маневрата била извършена при суха и чиста пътна настилка без видими неравности и камъчета по пътя.

Това било забелязано от А. В. Д. и Р. С. Л., полицейски служители в ОПП – СДВР, които към онзи момент извършвали служебните си задължения.

Двамата спрели жалбоподателя В. за проверка. При проверката констатирали, че той не бил с поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила. Поради това св. А. Д., в качеството си на мл. автоконтрольор в ОПП – СДВР, в присъствието на св. Р. Л., като очевидец, съставил против С.

В. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Серия GA 3830465/29.06.2025 г. за административни нарушения на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

Препис от АУАН бил връчен на С. В. в деня на съставянето му. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП са постъпили писмени възражения срещу АУАН.

Въпреки това, на 25.07.2025 г. при сходни фактически и правни изводи и въз основа на издадения АУАН, Г. В. Б., началник сектор в ОПП – СДВР, съставила НП № 25-4332-018562/25.07.2025 г., с което на С. В.:

1. на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 3000,00 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца за административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП;

2. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 (петдесет) лева за административно нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

Препис от НП бил връчен на С. В. на 01.08.2025 г., а на 11.08.2025 г. била депозирана жалба срещу него.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на св. Т. Х., св. А. В.

Д. и св. Р. С. Л., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени на основани чл. 283 от НПК: 2 бр. справки за нарушител/водач, писмени възражения срещу АУАН, справка за собственост на МПС, Заповед № 513з9636/13.09.2024 г. на Директора на СДВР, Заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

2

Съдът намира показанията на свидетелите А. Д. и Р. Л. за непротиворечиви, еднопосочни и допълващи се – както помежду им, така и с останалите писмени доказателства по делото. Двамата са очевидци на извършеното нарушение, като достатъчно ясно и подробно описват пред съда случилото се. Показанията на тези свидетели спомагат за установяването на времето, мястото, начина на извършване на деянията и техния автор. Не са налице съмнения в тяхната достоверност, поради което съдът ги кредитира.

Що се отнася до показанията на св. Т. Х., съдът намира, че същите следва да бъдат ценени с критичност. Тя споделя, че на посочените в НП време, място и обстановка е видяла С. В. да управлява МПС, но не е забелязала същия да извършва действия представляващи дрифт. Съдът кредитира тази част от показанията на св. Х., в която тя посочва, че е В. е управлявал МПС, доколкото кореспондира с останалите доказателства по делото, а и не се спори. Съдът обаче не кредитира твърдението, че жалбоподателят не е извършил дрифт, доколкото това са нейни субективни схващания и доколкото изложеното противоречи на показанията на св. Д. и Л., които съдът намери за достоверни. Освен това съдът отчита, че Х. се е намирала на разстояние 15-20 метра от мястото на нарушението. Същото е извършено в тъмната част на денонощието – около 22:00 ч. Първо, 15-20 метра не е особено близко разстояние и второ, касае се за тъмната част на денонощието. Това би могло да доведе до неверни, или поне непълни и неточни възприятия на свидетеля относно извършеното деяние. Освен това, според св. Х., служителите на ОПП-СДВР се намирали в насрещното платно за движение – обстоятелство, което съдът намира за невярно, тъй като от показанията на св. Д. и В., се установи, че двамата са управлявали полицейски автомобил след жалбоподателя, а не отсреща в насрещното платно за движение. Предвид изложеното, съдът прецени, че не следва да се доверява на показанията на св. Х., в частта, в което твърди, че С. В. не е извършил дрифт по смисъла на ЗДвП.

Съдът дава вяра на изброените по-горе писмени доказателства, доколкото същите са относими към предмета на доказване и не са налице основания за изключването им от доказателствената съвкупност.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна и НП следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Съображенията на съда за това са следните:

Съдът взе предвид датата на извършване на нарушенията, датите на съставяне на АУАН и НП, и достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на службата им, в предвидената от закона писмена форма и със съдържанието, предвидено в 3 чл. 42 респ. 57 от ЗАНН. Нарушенията са описани достатъчно ясно и недвусмислено както от фактическа, така и от правна страна, правилно и достатъчно ясно са посочени времето, мястото и начинът на извършване на деянията. Дадените правни квалификации са правилни и отговарят на описанието на нарушението от фактическа страна. Спазени са процедурите по връчване както на АУАН, така и на НП.

Предвид изложеното, съдът достигна до извода, че в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

По отношение на приложението на материалния закон, съдът намери следното:

С. В. е санкциониран за две нарушения – по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

Относно нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП:

Съгласно чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

По делото безспорно е установено качеството на водач на МПС на жалбоподателя В., тъй като полицейските служители са го спрели за проверка по време на управление на МПС. Установи се още, че повод за спирането му е станало неговото поведение, възприето от полицейските служители, а именно – няколкократно превъртане на гуми и извеждане от контрол автомобила, вследствие на загуба на сцепление между гумите и пътя. От показанията на св.

Д. се установи, че пътната настилка е била суха, което изключва възможността загубата на сцепление да се дължи на причини, стоящи извън поведението на жалбоподателя В.. Тръгвайки от място с маневра обратен завой и привеждайки задната част на автомобила във движение наляво и надясно, което довело до поднасяне на задната част на автомобила, описвайки радиуса на завоя, обосновават категоричен извод, че с поведението си, той не е използвал пътя съобразно неговото предназначение – за превоз на хора и товари. Тези действия обосновава категоричен извод и за наличието на пряк умисъл, тъй като многократното рязко подаване на газ и превъртането на гумите сочат на това, че целта на жалбоподателя е била да предизвика загуба на сцепление между гумите на автомобила и пътната настилка, което да доведе до плъзгането му по нея, респ. до загуба на контрол върху автомобила.

Ето защо възраженията на жалбоподателя за това, че деянието не било извършено умишлено, са неоснователни.

За извършеното нарушение, на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 ЗДвП на В. са му наложени кумулативно две административни наказания – глоба в размер на 3000,00 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца. Тези наказания са определени в санкционната разпоредба в абсолютен размер и продължителност, поради което за настоящата инстанция не съществува възможност да измени НП в 4 частта относно санкцията, като я намали или увеличи.

Относно нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП:

Съгласно чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. По делото се доказа по безспорен начин – предвид показанията на разпитаните св. Д. и Л., че на посочените в НП време и място, В. е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан, с който МПС е било оборудвано. Нещо повече, той самият не оспорва извършеното нарушение и сам признава, че го е извършил. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.

За нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя на основание чл 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 (петдесет) лева. Съгласно актуалната редакция на тази санкционна разпоредба (в сила от 07.09.2025 г.), наказва се с глоба 100 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска. Съгласно редакцията на тази разпоредба, която е била в сила към момента на извършване на деянието (деянието е извършено на 29.06.2025 г.), за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, се е предвиждало налагането на административно наказание глоба в размер на 50,00 (петдесет) лева. Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, правилно административнонаказващият орган е определил наказание в по-ниския размер (съобразно старата редакция на чл. 183 ЗДвП), тъй като се явява поблагоприятен за дееца.