Решение № 23 от 05.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Пловдив, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Наказателно дело за възобновяване № 20255000600010 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство пред Пловдивския апелативен съд е по реда на чл. 424, ал.

1, вр. с чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане на и.ф. Главен прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 5177/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, по което с определение № 5546/03.10.2024 г. е било одобрено постигнатото между страните по делото споразумение за решаването му. В искането са формулирани са оплаквания за съществени нарушения на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Отстоява се позиция, че първостепенният съд не е проявил дължимата процесуална активност за изясняване на въпроса за правоспособността на подс. Х.. Излагат се аргументи, че при налични по делото доказателства към инкриминираната дата подсъдимият да не е бил правоспособен водач на МПС, е незаконосъобразно санкционирането му с наказание лишаване от право да управлява МПС. Иска се отмяна на определението и връщането на делото за 1 ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

Представителят на АП-Пловдив счита искането за основателно и пледира да бъде уважено, но предлага настоящият съд да отмени определението само в частта относно приложението на чл. 343г от НК.

Защитникът на осъдения също пледира да се уважи искането, тъй като съдът неправилно е лишил осъденото лице от право, което не е притежавало.

Иска производството да бъде възобновено, определението в тази му част отменено, като наред с това съдът се произнесе и относно постановеното по делото отнемане на МПС / заб.- всъщност е присъдена равностойността му/.

Становище за основателност на искането отстоява и осъденият Х..

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК. Отправено е досежно неподлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е сред подлежащите на проверка по реда на извънредния способ съобр. чл. 419 от НПК. В случая се иска по- благоприятно третиране на осъденото лице, което не е обвързано със срок, макар и установеният в чл. 421 ал.1 от НПК срок не е изтекъл към датата на депозиране на искането.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

С определение №5546/03.10.2024г., постановено по НОХД№5177/2024 г. на РС-Пловдив, състав на същия съд е одобрил постигнатото между страните по делото споразумение за решаването му. А. И. Х. е признат за виновен и санкциониран за три престъпления, както следва:

1. За извършено на 11.07.2024г. престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, при условията и на чл. 54 от НК му е наложено наказание една година и пет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 700 лева.

На осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е постановено наказанието от една година и пет месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

На основание чл. 343б, ал. 5 от НК А. Х.

2 е осъден да заплати равностойността на МПС - товарен автомобил марка „*“,и модел „*“, рег. № *, послужило за извършване на престъплението, в размер на 1500лв.

На основание чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 28, ал. 1от НК А.

И. Х. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и пет месеца.

2. За извършено на 11.07.2024г престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, при условията и на чл. 54 от НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 700 лева.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е постановено наказанието от една година лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

3. За извършено на 11.07.2024г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, при условията и на чл. 54 от НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лева.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е постановено наложеното наказание една година лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо най-тежко наказание измежду описаните по- горе, а именно една година и пет месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 2 от НК към наказанието от една година и пет месеца лишаване от свобода е присъединено наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и пет месеца.

На основание чл. 23, ал. 3 от НК към общото най-тежко наказание една година и пет месеца лишаване от свобода е присъединено и наказанието глоба в размер на 2000 лева.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е постановено общото найтежко наказание една година и пет месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК от изтърпяването му е приспаднато времето, през което А. И. Х. е бил задържан.

На основание чл. 343б, ал. 5 от НК А. И. Х. е осъден да заплати равностойността на МПС - товарен автомобил марка „*“,и модел „*“, рег. № *, послужило за извършване на престъплението, в размер на 1500лв.

Направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия.

3

Съдът се е произнесъл и относно разпореждането с веществените доказателства.

Определението е влязло в сила на 03.10.2024 г.- датата на постановяването му.

I. По доводите за допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните правила.

Внимателният прочит на доказателствата по делото не сочи контролираната инстанция да е реализирала нарушения от категорията на тези по чл. 422 ,ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

Последователно и непротиворечиво е възприетото в съдебната практика виждане, че когато решава делото по разписания в глава 29 от НПК процесуален ред, съдът не е освободен от задължението да провери дали представеното пред него споразумение не противоречи на закона и морала.

Тази проверка обхваща и спазването на процесуалния ред, по който е проведено досъдебното производство, включително съблюдаването на изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК. При отрицателна констатация съдът следва да откаже одобряването на споразумението.

С оглед характера на производството, образувано по реда на чл. 382 от НПК-внесено предложение за одобряване на споразумение, ролята на съда досежно доказателствената обезпеченост е различна и е ограничена до правомощието му да одобри споразумението, когато то не противоречи на закона и морала/чл. 382, ал. 7 от НПК/, респ. да откаже да стори това в обратния случай. Разписаните в глава 29 от НПК правила не включват негова процесуална активност за събиране на доказателства. Това е логично, тъй като решаването на делото със споразумение е институт, установен като приемлив компромис между интересите на държавното обвинение и интересите на обвинения в извършване на престъпление от общ характер, с цел обезпечаване бързина на наказателното производство. Презюмира се, че до решението за подписване на споразумението страните са достигнали именно въз основа на вече приобщените по делото доказателства. Ако съдът ги намери за недостатъчни, има правомощие да не одобри споразумението.

В конкретния случай следва да се констатира, че по делото са били налични достатъчно събрани в хода на приключилото ДП доказателства относно правоспособността на обвиненото лице като водач на МПС.

4

Отсъствие на доказателствата за сочените в чл. 102 от НПК обстоятелства не е била налице и Пловдивският районен съд не е имал основание да констатира нарушения на процесуалния закон в тази насока, респ., да не одобри споразумението.

II. По наведените оплаквания за нарушение на материалния закон.

Те също са неоснователни. Като е одобрил представеното пред него споразумение, по силата на което спрямо подс. А. Х. е приложена и разпоредбата на чл. 343г от НК, контролираният съд не е допуснал претендираното нарушение на закона.

Наказателното производство спрямо Х. е било водено за две общоопасни престъпления по транспорта: 1. по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл.

28, ал. 1 от НК и 2. чл. 343в, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК. Те са в обхвана на постигнатото между страните споразумение и за всяко е приложим императивът на чл. 343г от НК, ако се изведе положителна констатация деецът да е правоспособен / към датата на деянието/ водач на МПС.

На л. 171- 180 от ДП са налични доказателства, установяващи правоспособността на Х. като водач на МПС, а така също и регистрираните негови нарушения като такъв, за които е санкциониран.

В приложената по делото справка за нарушител/л. 175-180 от ДП/ е изрично отбелязано, че към датата на издаването й Х. е притежавал 17 „налични точки“. Съобразно чл. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., издадена от министъра на вътрешните работи, максималният брой контролни точки на водач на МПС със стаж като такъв над 24 месеца/ какъвто се установява Х. да е имал/ е 39. Т.е., съдържанието на справката не сочи подсъдимият Х. да е бил лице, на което са отнети всички контролни точки и за което е приложима/ към онзи момент/ разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвПнапротив.

Свидетелството му за правоуправление е било отнето за нарушение, установено с акт № */17.07.2023г./л. 175 от ДП/. Със Заповед № 63/17.07.2023г., след констатирането на това нарушение, на Х. е била наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП- временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца/л. 171 от ДП/.

Въпросът за отговорността му относно нарушението, реализирано от него на 17.07.2023г. и установено с коментирания АУАН, е решен от административнонаказващия орган с издаването на наказателно постановление №23-0329-000500/03.08.2023г.

По делото е несъмнено установено, че към датата на инкриминираните деяния това НП не е било връчено на нарушителя. Приложеното копие от същото е неподписано от последния. В справката за нарушител за това НП е 5 отразено „получен за връчване“, а не връчено, както е за предходни НП.

Т.е., към датата на постановяване на определение № 5546/03.10.2024 г. по НОХД № 5177/2024г. на Районен съд – Пловдив, спрямо подс. Х. е имало действаща принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, но той е притежавал все още 17 контролни точки и не е бил загубил правоспособността, от която е бил временно лишен.

Като е одобрил споразумение, по силата на което Х. е признат за виновен и санкциониран за престъпления по чл. 343в, ал. 3 от НК и по чл.

343в, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, вкл. на осн. чл. 343г от НК с кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС, Пловдивският районен съд не е допуснал претендираното нарушение на материалния закон.

В искането се твърди да е получена информация по повод привеждането на това наказание в сила- изготвена справка, според която от 26.07.2024г. Х. е загубил коментираната правоспособност.