Решение № 644 от 29.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. Бургас, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Гражданско дело № 20242100101676 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Г. Х. Х., ЕГН ********** и Д. Х. Х., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ******* подадена чрез пълномощника адв. Янко Калпакчиев, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“А.

Драгиева“ №4 против ЗАД“ОЗК Застраховане“, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, с която се иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати на всеки от тях сумата от по 160 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на техния син Н. Д. Х. в резултат на настъпило на 13.09.2021г. в гр. Айтос ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на претенцията пред Застрахователя- 16.11.2022г. до окончателното изплащане. Претендират се и направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Ищцовата страна твърди, че на 13.09.2021г., около 21,20 ч., в град Айтос, на ул.“Хаджи Димитър“ срещу ДГС- Айтос, е настъпило ПТП, при което ТИР с влекач „Волво FH 400 4х2Т“ с рег.№ А6687НК, с прикачено полуремарке „Мега“ с рег.№А 2971 ЕМ, управляван от В. В., при десен завой с наклон надолу, движейски се с повисока от разрешената скорост/ 97, 92 км/ч/, губи контрол, влиза в насрещната лента и блъска лек автомобил „Волво ХЦ 60“ с рег. №А1462 НР с водач Н. Д. Х., който почива на място заедно с двете си малолетни деца. За инцидента е било образувано ДП №201/2021г. по описа на РУ- Айтос, впоследствие – образувано НОХД №164/2023г. по описа на БОС, по което има влязла в сила присъда, с което водачът на ТИР-а е признат за виновен за процесното ПТП. Установено било по механизма на ПТП, че в резултат на претоварването на полуремаркето, неизправността на спирачната система и наличието на продължителен наклон надолу по пътя, спирачната система на влекача не е можела да ограничи скоростта на ТИР-а и непосредствено преди произшествието в началото на десния завой, тя достигнала почти 100 км/ч, поради което ТИР-ът се е занесъл и преобърнал. Водачът не е използвал техническите системи на влекача за поддържане на съобразена и безопасна скорост и не е избегнал произшествието.

Ищците твърдят, че непосредствената причина за смъртта на пострадалия им син, е политравма, довела до несъвместими с живота увреждания на гръбначния стълб, гръбначния мозък и разполовяване на туловището- всички в причинно-следствена 1 връзка с ПТП-то.

Събитието е дало сериозно отражение на живота на ищците, загубили своя син и изпитващи неутешима мъка и до днес. Тази загуба им се отразила и физически, и психически, с постоянна мъка и болка. Те са били изключително близко и сплотено семейство, помагали са си взаимно, вкл. ищците са полагали грижи при отглеждането на внуците, които също са загинали в катастрофата. Трагедията ще съпътства живота им до края.

За управлявания от виновния водач ТИР с влекач „Волво FH 400 4х2Т“ с рег.№ А 6687 НК се твърди, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, за срок от 28.12.2020г. до 27.12.2021г.

На 16.11.2022г. ищците депозирали пред Застрахователя застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, ведно с констативен протокол за ПТП с пострадали лица, автотехнически и съдебно- медицински експертизи, протоколи за разпити на свидетели. Образувана е била щета №0411-195-0016-2021. С писмо от 26.04.2023г. ответникът е уведомил ищцовата страна, че следва да се представи влязъл в сила краен съдебен акт и мотиви към него, поради което не е заплатил до настоящия момент обезщетение на ищците.

Ответното дружество, с депозирания по делото писмен отговор от процесуалния му представител, оспорва исковете по основание и размер.

С оглед представения по делото краен съдебен акт по НОХД №164/2023г. по описа на БОС, заявява, че следва да се приеме за безспорно настъпването на ПТП на 13.09.2021г., вината на водача на ТИР-а и противоправност на извършеното от него деяние, като на основание чл.300 ГПК постановената присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, за което е бил осъден прекият причинител на вредите.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резутат от пострадалия, като счита, че той допринесъл за настъпването му, нарушавайки чл.5, ал.1 ЗДвП, управлявйки автомобила без поставен обезопасителен колан - чл.137а, ал.1 и чл.188 ЗДвП, както и защото управлявал автомобила след употреба на алкохол- 0,30 промила, установено по наказателното дело. Излага подробно доводите си по твърдението за съпричиняване.

Ответната страна е направила възражение и за прекомерност на претендираното обезщетение, като завишено и несъобразено, както с икономическата и социална действителност, така и с конкретните обстоятелства, при които следва да се ангажира отговорността на извършителя на деянието, респ. на застрахователя. Излага подробно доводите си в отговора.

На следващо място посочва, че в случай на уважаване на исковете, началната дата, от която следва да се присъди обезщетението за забавено плащане върху главниците в размер на законната лихва, следва да е от датата на подаване на исковата молба- 30.10.2024г.

Като трети лица- помагачи на страната на ответника, по негово искане, направено своевременно, са конституирани прекият причинител на вредата В. М. В. и работодателят му „Логтранс БГ„ ЕООД. Срещу тях са били предявени обратни искове, които преди да бъдат приети за разглеждане, са оттеглени на основание чл.232 ГПК и са върнати на ответника.

Процесуалният представител на третото лице- помагач В. В.- адв. Веселина Василева заявява, че има доказано виновно поведение от страна на третото лице В., но счита, че размера на претенциите е завишен. Счита също, че има съпричиняване от страна на пострадалия.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на 2 страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкпуност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.432 от КЗ. Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ дава право на увредените лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка „Гражданска отговорност“. Уважаването на иска предпоставя валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл. 45 ЗЗД противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата; механизма на ПТП.

За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди, необходимо е при определяне размера на дължимото обезщетение да се извърши задълбочено изследване на общите и специфични правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, и да се съобрази общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата. На ищцовата страна е указано, че следва да проведе пълно и главно доказване, че има вземане за непозволено увреждане срещу водача на МПС /фактическият състав на което е противоправното поведение на водача, настъпилата вреда и пряка причинна връзка с поведението/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между водача и застрахователя.

Съпричиняването на вредата, въведено от ответника, изисква установяването на наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения, представляващ обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но поведението му трябва да е довело до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Следва да се прецени доколко действията на пострадалият са допринесли за резултата и въз основа на това да се определи обективния му принос - определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен процес. Следва да бъде направено разграничение между допринасянето за възникване на самото пътно - транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и приноса на пострадалия за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Тежестта на доказване е за ответника.

Безспорно е между страните наличието и валидността на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за увреждащия ТИР с влекач „Волво FH 400 4х2Т“ с рег.№ А 6687 НК със ЗАД“ОЗК Застраховане“, ЕИК 121265177, обхващаща периода 28.10.2020г.27.12.2021 г. , обективирана в застраховятулня полица № BG/23/120003199843. Не е спорен и факта на настъпилото на 13.09.2021г. ПТП, при което ТИР с влекач „Волво FH 400 4х2Т“ с рег.№ А6687НК, с прикачено полуремарке „Мега“ с рег.№А 2971 ЕМ, управляван от В. В. влиза в насрещната лента и блъска лек автомобил „Волво ХЦ 60“ с рег. №А1462 НР с водач Н. Д. Х., който почива на място заедно с двете си малолетни деца.

Не е спорен и факта, че ищците са предявили извънсъдебна претенция към ответника, по която Застрахователят е образувал щета №0411-195-0016-2021г., но не е заплатил застрахователно обезщетение.

За процесното ПТП е било образувано досъдебно производство №201/2021г. по описа на РУ- Айтос, впоследствие образувано НОХД №164/2023г. по описа на БОС, по 3 което с Присъда №19/06.04.2023г., водачът на влекач „Волво FH 400 4х2Т“ с рег.№ А6687НК, с прикачено полуремарке „Мега“ с рег.№А 2971 ЕМ, собственост на „Логтранс БГ“ЕООД В. М. В. е бил признат за виновен за това, че на 13.09.2021г., около 21,20 ч., в град Айтос, на ул.“Хаджи Димитър“ срещу ДГС- Айтос, при управление на товарен автомобил „Волво FH 400 4х2Т“ с рег.№ А6687НК, с прикачено полуремарке „Мега“ с рег.№А 2971 ЕМ, с посока на движение от с.Руен към гр.Айтос, при десен завой, с наклон надолу, по посока на движение на товарния автомобил, нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП- чл.20, ал.2, чл.116, чл.126, чл.139, ал.1, т.1, допуснал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице: синът на ищците Н. Д. Х. и децата му Д. Н. Д. и А. Н. Д., както и тежка телесна повреда на лицето О.Х.Ю., като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години. С Решение №45/29.04.2024г., постановено по ВНОХД №28/2024г., Апелативен съд- Бургас е изменил присъдата като е преквалифицирал деянието , оправдан е за извършено от него нарушение на правилото за движение по пътищата по чл.116 ЗДвП и е потвърдил присъдата в останалата част. С Решение №490/14.10.2024г., постановено по НД№613/2024г. ВКС е оставил в сила решението на БАС.

На основание чл.300 ГПК, присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

По делото е допусната и приета съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е установило механизма на ПТП. Произшествието настъпило в тъмната част на денонощието, с работещо улично осветление, при ясно и сухо време. Пътният участък е в десен завой за влекача с наклон на спускане. Мястото на удара е на ул.“Хаджи Димитър“ в гр.Айтос в дясната лента за движение в посока кръстовището с ул.“Николай Лъсков“- лентата за движение на л.а. Волво, управлявано от пострадалото лице и насрещна лента за влекача. Лекият автомобил „Волво“ се движел в обратна посока на движението на влекача. Към влекача е имало прикачено полуремарке, натоварено с пшеница в складова база Кубрат Билд 1. То е било претоварено в значителна степен. Преди да навлезе в гр.Айтос, влекачът изминал голямо разстояние с наклон на спускане 4-5%. Преди разклона за с.Зетьово имало и предупредителна табела, че следва 8 км опасен наклон и не следва да се изключва от скорост. Влекачът бил оборудван с автоматична скоростна кутия и водачът не е следвало да допуска ускоряването на претоварения състав. Установено е, че спирачната система на полуремаркето не била технически изправна. След произшествието, при огледа били установени следи от прекомерно загряване на спирачните дискове и спирачните накладки, причинено от претоварване и неизправност на спирачната система, което ги направило неефективни. От разклона за Асфалтовата база- Айтос до мястото на произшествието влекачът изминал 1850 м с наклон на спускане 4%, което налагало водачът често да задейства спирачната система, което довело до намаляване на налягането на въздуха на пневматичната спирачна система. От този момент до момента на произшествието е действала само спирачната система на влекача, но тя не е била достатъчна да намали или поне задържи постоянна скорост на претовареното ремарке, поради което започнала да нараства до около 97,5 км/ч при навлизане в десния завой, чиято критична скорост е 92 км/ч, непосредствено преди мястото на произшествието. Преобръщащият се наляво влекач навлязъл в насрещната лента, в която се движел лекият автомобил „Волво“ с около 50 км/ч, управляван от сина на ищците. Ударил го в предна лява врата с предния ляв ръб на полуремаркето, като прерязал косо лекия автомобил. Вследствие сблъсъка, от предницата на автомобила се отделили предната седалка на водача и задната част на автомобила със задните седалки. Тялото на водача на л.а. Волво било разчленено от удара. Той и двете деца на задната седалка изхвърчали от колата и починали на място. Само предната дясна седалка останала в предната част на автомобила, на която седяла съпругата на сина на ищците и майка на двете деца. След удара, плъзгайки се по лявата си страна, влекачът 4 с прикаченото ремарке спрял в градината, след като изкъртил почти 25 метра от металната ограда, повалил широколистни дървета, пейки и др., дори ударил човек в градината, който получил тежка телесна повреда. Според вещото лице, произшествието настъпило поради движение на влекача „Волво“ с прикачено ремарке, с водач В. М. В., с превишена скорост, несъобразена с критичната скорост на преобръщане на претовареното полуремарке, с технически неизправна спирачна система на полуремаркето и неефективна спирачна система на влекача, поради прекомерно прегряване. В потвърждение на установеното от вещото лице са и обясненията на третото лице и водач на товарната композиция В. В. по реда на чл.176 ГПК. Той обясни, че два дни преди инцидента е минал технически преглед и е получил стикер, но проверяващият му е казал, че шестте колела на ремаркето не държат и въпреки това го бил пуснал. Подобни проблеми е имало и 5-6 месеца преди инцидента, за което той е сигнализирал управителя на дружеството, в което е работел- „Логтранс“, но все са му казвали, че ще извършат проверка само да приключи поредния курс. В деня на техническия преглед, В. отново е информирал управителя и е поискал друго ремарке, но е нямало и той тръгнал с процесното. Постоянно е обръщал внимание, че ремаркето има проблеми, но така и не са били отстранени. А, ако откажел да изпълнява задълженията си, щял да остане без работа. По отношение на претоварването на ремаркето обяснява, че това постоянно се случвало въпреки, че предупреждавал товарачите за това. Че се претоварват колите знаел и управителят, тъй като постоянно се правело така. В конкретния случай той не се е обадил на управителя.