Решение № 803 от 18.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. П., 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20265220100688 по описа за 2026 година

С решение рег.№65/20.02.2026г, постановено по възз.гр.д.№1007/2025г по описа на Окръжен съд –П. е обезсилено решение рег.№1207/10.10.2025г, постановено по гр.д.№5423/2024г по описа на Районен съд-П., с което е отхвърлен предявения от Т. Р. Т. с ЕГН ********** от село Г., община П., ул.“Д. и. т.“№15 против „К. И. И. БГ“ ЕАД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление град С., район Л., бул.“П. В.“№21, Бизнес център Л. 6, ет.2 за оспорване на изпълнението по изп.дело№1439/2024г. по описа на ЧСИ Д. С., рег.№****, образувано въз основа на изпълнителен лист от 26.07.2012г. по т.д.№5426/2012г на СГС, тъй като правото на принудително изпълнение е погасено по давност, настъпила след приключване на производството,по което е издадено изпълнителното основание. Въззивният съд е дал задължителни указания по предмета на делото- спорното материално право , въведено с основанието и петитума на иска.

Производството пред районния съд е било образувано по искова молба от Т. Р. Т. с ЕГН ********** против „К. И. И. БГ“ ЕАД с ЕИК ******, в обстоятелствената част на която се твърди, че съгласно изпълнителен лист от 26.07.2012г по т.д.№5426/2012г. по описа на Софийски градски съд ищецът е бил осъден да заплати на „П. К. Б.“ЕООД с ЕИК **** сумата в размер на 4 283.01лв., ведно със законната лихва от 12.03.2010г до датата на 1 постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 90 лв. разноски по арбитражното производство , както и сумата от 50лв. , представляваща заплатена от молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист и сумата от 396.98лв., юрисконсултско възнаграждение, всичко в общ размер от

4 819.99лв. Твърди се, че въз основа на този изпълнителен лист „П. К.

Б.“ЕООД с ЕИК **** е образувало изпълнително дело №49 от 2013г при ЧСИ М. Б., с рег.№****. На 31.01.2013г е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца, получавано от работодателя му „Г.“ЕООД с ЕИК *****. На 25.05.2016г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до ищеца, заедно с наложен наново запор върху трудовото му възнаграждение.На 08.08.2018г. „П. К. Б.“ЕООД с ЕИК **** е прехвърлило вземането си срещу Т.

Р. Т. по горевизирания изпълнителен лист на „К. И. И. БГ“ ЕАД с ЕИК ******.

Впоследствие цесията не е съобщена на длъжника – ищеца по делото.Твърди се, че на 08.10.2018г ответното дружество е подало молба за конституирането му по изпълнително дело №49/2013г по описа на ЧСИ М. Б. с рег.№****. На 13.03.2020г ответникът е конституиран като взискател по изпълнителното дело. През това време срещу ищеца не са предприемани никакви изпълнителни действия. По изпълнителното дело не са налагани запори върху банковите сметки или трудовите възнаграждения на ищеца , нито са извършвани описи на недвижимо или движимо имущество. С постановление от 24.07.2023г на ЧСИ М. Б. е прекратено изпълнителното производство по изп.дело №39/2013г на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК.

Твърди се, че на 26.07.2024г е образувано ново изпълнително дело №3557/2024г. по описа на ЧСИ М. Б., което поради липса на местна компетентност е прехвърлено при ЧСИ Д. С. с рег.№****. Поддържа се, че на 26.11.2024г е изпратена покана за доброволно изпълнение до ищеца , ведно с уведомление за прехвърляне на вземания, което е получено за пръв път от ищеца. На 26.11.2024г е наложен запор върху трудовите му възнаграждения в „Г.“ЕООД с ЕИК *****. Твърди се, че към този момент 26.11.2024г е настъпила погасителната давност на вземането по изпълнителен лист от 26.07.2012г по т.д.№5426/2012г по описа на СГС. Задълженията на ищеца са били погасени по давност към момента на налагане на запора върху трудовите му възнаграждения. Сочи се, че съгласно ТР№2/2013г на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015г погасителната давност по време на висящо изпълнително дело 2 започва да тече след влизането му в сила на 26.06.2015г.По този начин по време на висящността на изпълнителното дело №49 от 2013г. при ЧСИ М. Б. до 26.06.2015г погасителна давност на вземанията по процесния изпълнителен лист не е текла. Петгодишната погасителна давност, започнала да тече от 26.06.2015г. е прекъсната на 25.05.2016г., когато е наложен наново запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Към 26.11.2024г, когато е наложен запор върху трудовото му възнаграждение погасителната давност е била изтекла. Това е така, тъй като от 25.06.2016г. спрямо ищеца не са предприети и извършени действия , които на основание чл.116 от ГПК да прекъсват погасителната давност. Петгодишният давностен срок на вземанията по процесния изпълнителен лист е изтекъл. Задълженията на ищеца са погасени по давност. Конституирането на нов взискател по изпълнителното дело не води до прекъсване на погасителната давност.

Съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение , погасителната давност за вземанията е била спряна за времето от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. петгодишната давност отново е изтекла и вземанията по изпълнителен лист от 26.07.2012г по т.д.№5426/2012г по описа на СГС са погасени по давност.

Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 4 283.01лв., ведно със законната лихва от 12.03.2010г до датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 90 лв. разноски по арбитражното производство , както и сумата от 50лв. , представляваща заплатена от молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист и сумата от 396.98лв., юрисконсултско възнаграждение, всичко в общ размер от

4 819.99лв.по изпълнителен лист от 26.07.2012г. пот.д.№5426/2012г по описа на СГС, въз основа на който е образувано изпълнително дело №1439/2024г по описа на ЧСИ Д. С. с рег.№**** поради погасяването им по давност.

Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество „К. И. И. БГ“ ЕАД е подаден писмен отговор, с която се изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. Не оспорва твърдението, че е взискател, но оспорва, че 3 вземането му е погасено по давност. Твърди, че изпълнението е започнало на 08.01.2013 г., когато е образувано изп. дело №49/2013 г. по описа на ЧСИ Б., с което давността е прекъсната и освен това е спряна до 26.06.2015 г., когато е постановено ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК. Поддържа, че новата погасителна давност е прекъсвана многократно от следните изпълнителни действия: на 31.05.2016г. – наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя „Г.“ ООД; на 08.10.2018г. – молба на ответника до ЧСИ за конституирането му като взискател на място на първоначалния кредитор и за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника, както и за възлагане на правомощия на ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ; на 15.05.2019г. – молба на взискателя до ЧСИ за извършване на справка в НОИ за налични трудови договори и за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; на 17.08.2020 г. – молба на взискателя до ЧСИ за извършване на справка в БНБ за налични банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху тях; на 25.01.2022 г. – молба на взискателя до ЧСИ за извършване на справка в НОИ за налични трудови договори и за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Ответникът твърди още, че давностния срок не е текъл в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. по време на извънредното положение, обявено със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.

Поддържа, че след възобновяването на срока на давността същият е прекъснат отново на 12.07.2024 г., когато е подал молба до ЧСИ Б. за образуване на изп.д. №3557/2024 г., с която е поискал още извършването на справки в НОИ и БНБ, налагането на запори върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника, както и насрочването на опис на движими вещи в дома на длъжника. Твърди, че поради промяна в адресната регистрация на длъжника изпълнителното дело е прехвърлено при ЧСИ – Д. С., където на 19.11.2024 г. е образувано изп. д. №1439/2024 г. По това дело на 26.11.2024 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя „Г.“ ООД, както и запор върху МПС на длъжника, с което давността отново е прекъсната. На 10.12.2024г е наложен запор върху пенсията на длъжника в НОИ. На 06.01.2025г е постъпила сума в размер на 836.84лв. по банковата сметка на ЧСИ Д. С. в изпълнение на наложен запор , 4 която е разпределена по банковата сметка на взискателя на 29.01.2025г.

Постъпването на суми от наложения запор по изпълнителното дело представляват плащания от трето лице в резултат на извършени изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен способ като поддържането на висящността на изпълнителния процес по този начин от страна взискателя прекъсва погасителната давност, както и срока по чл.433, ал.1т.8 от ГПК.Твърди, че предвид прекъсването на давността същата не е изтекла.

Моли искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител. От същото е постъпил писмено становище, с което се поддържа направеното с писмения отговор оспорване.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.12 и чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, а и по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК при първоначалното разглеждане на делото от районния съд са били отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: ищецът и ответникът са длъжник и взискател по изп. д. №1439/2024 г. по описа на ЧСИ Д. С., рег. №**** в КЧСИ, което е образувано за събиране на вземането по изпълнителен лист от 26.07.2012 г. по т. д. №5426/2012г. на СГС, издаден в полза на кредитора „П. К. Б.“ ЕООД, както и че това вземане е придобито от ответника чрез цесия.

От приетите по делото писмени доказателства/ заверен препис от материалите по изп. д. №49/2013 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. №**** в КЧСИ е видно, че изпълнителното производство е започнало по подадена на 08.01.2013г. молба от „П. К. Б.“ ЕООД / първоначален кредитор и цедент/. С молбата взискателят е поискал пълно проучване за имуществото на длъжника и е възложил на съдебния изпълнител да осъществява действията по чл.18 ЗЧСИ. На 31.01.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на 5 длъжника в „Г.“ ЕООД и са изпратени запорни съобщения до всички търговски банки в страната. Наложени са запори върху банковите сметки на длъжника в три банки, но по тях не са постъпвали суми поради липса на авоари.

На 08.10.2018 г. ответникът „К. И. И. БГ“ ЕАД е подал молба/ лист 295/ да бъде конституиран като взискател на мястото на „П. К. Б.“ ЕООД.

Представил е доказателства за цесия на вземането по изпълнителния лист.

Със същата молба ответникът е възложил на съдебния изпълнител да осъществява действията по чл.18 ЗЧСИ. С молба от 15.05.2019 г. / лист 296/ответникът е поискал от ЧСИ да извърши справка за трудовите договори на длъжника и да наложи запор върху неговото трудово възнаграждение. С молба от 17.08.2020 г./ лист 297/ ответникът е поискал от ЧСИ да извърши справка в регистъра на БНБ за открити банкови сметки на негово име и да наложи запори върху тях. С молба от 25.01.2022 г./ лист 298/ ответникът отново е поискал от ЧСИ да извърши справка за трудовите договори на длъжника и да наложи запор върху неговото трудово възнаграждение. Няма произнасяне на ЧСИ по тези искания. С постановление от 24.07.2023г на ЧСИ М. Б. с рег.№****, влязло в сила на 11.08.2023 г. производството по изп. д.