Определение № 2389 от 07.08.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2389 гр. София, 07.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Частно касационно гражданско дело № 20238003102951 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. Т. И., чрез адв. Р. М., срещу определение № 1124 от 16.05.2023 г. по гр. д. № 4887/2022 г., по описа на ВКС, Трето г.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 27726/23.11.2022 г. на И. Т. И., чрез адв.

Р. М., срещу решение № 1284 от 24.10.2022 г. по в. гр. д. № 2672/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отменено изцяло решение № 262373 от 26.07.2021 г. по гр. д. № 5125/2020 г. на Районен съд – Варна и са отхвърлени предявените от И. Т. И., главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 576 и чл. 579, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на договор за дарение на идеална част от недвижим имот от 15.12.2017 г. и евентуалният такъв с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗЗД за унищожаване на същия договор и е прекратено производството по гр. дело № 4887/2022 г. по описа на ВКС, Трето г.о.

С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи, че предходният състав на ВКС е приел иска единствено като облигационен, но не е отчел и не се е съобразил с изключението, дадено в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, касаещо решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Сочи се още, че исковата молба пред първоинстанционния съд е подадена на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Искането е за отмяна на определението и допускане на касационната жалба до разглеждане.

Ответникът Ж. Т. И., чрез адв. Б. Д., взема становище за неоснователност на частната жалба.

1

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл.

274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното определение съставът на ВКС е приел, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Съобразил е, че чл. 280, ал. 2 ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. по граждански дела.

Установил е още, че преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба.

При тези съображения, предишният състав на ВКС е намерил, че в случая са предявени облигационни искове за недействителност на 1/2 идеална част от договор за дарение: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 576 и чл. 579, ал. 2 ГПК, и евентуален иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗЗД. Установено е, че цената на исковете се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, а когато една от насрещните престации по договора съставлява права върху недвижима вещ, стойността на договора се определя от данъчната оценка на вещното право и ако няма такава – от пазарната цена на правото, т.е. размерът на цената на иска се определя при условията на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Съдът е констатирал, че в случая с всеки от предявените искове се атакува 1/2 идеална част от собствеността върху недвижим имот /видно от направените в първоинстанционното производство от ищеца уточнения с допълнителни молби от 09.07.2020 г., от 29.07.2020 г. и от 17.08.2020 г./. Приел е, че данъчната оценка на 1/4 идеална част от имота, предмет на сделките, е 3119,10 лв.

/съгласно удостоверение за данъчна оценка от 28.02.2020 г. /л.9/ и посоченото от ищеца/. В тази връзка предходният състав е формирал извод, че достъп до касация по тези искови претенции е изключен поради предвиденото ограничение. С оглед изложеното, касационната жалба е оставена без разглеждане, а производството пред ВКС е прекратено.

Определението е правилно. Съображенията за това са следните:

Чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК предвижда критерий – установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд по граждански дела, с цена на иска под 5000 лева. С оглед данните по делото в процесния случай цената на всеки от предявените два иска – главен иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 576 и чл. 579, ал. 2 ГПК и евентуален по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, е под този минимален праг, което е обосновало и извода на съда за недопустимост на касационното обжалване.

Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че предходният състав на ВКС не се е съобразил с изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Жалбоподателят неправилно се позовава на изключението, доколкото то касае исковете за собственост и други вещни права и съединените искове, които имат обуславящо значение за иска за 2 собственост. В случая съдът се е произнесъл по иск с цена под 5000 лв. и с правно основание чл. 26 ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 576 и чл. 579, ал. 2 ГПК за главния иск и чл. 31, ал.

2 ЗЗД за евентуалния такъв, които безспорно не са вещни, като същите не са съединени с петиторен иск. Също така неотносими към процесния случай са наведените от жалбоподателя доводи и теоретични постановки досежно установителния иск за собственост, доколкото в производството такъв иск не е предявяван.

Предвид изхода разноски за жалбоподателя не се следват, но същият следва да заплати на ответника по жалбата своевременно поисканите и надлежно удостоверени по делото такива за настоящото производство – заплатено адвокатско възнаграждение, в размер 500 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 278, във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1124 от 16.05.2023 г. по гр. д. № 4887/2022 г., по описа на ВКС, Трето г.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 27726/23.11.2022 г. на И. Т. И., чрез адв. Р. М., срещу решение № 1284 от 24.10.2022 г. по в. гр. д. № 2672/2021 г. на Окръжен съд – Варна и е прекратено производството по гр. дело № 4887/2022 г. по описа на ВКС, Трето г.о

ОСЪЖДА И. Т. И., с ЕГН [ЕГН] и адрес в [населено място], да заплати на Ж. Т. И., с ЕГН [ЕГН] и адрес в [населено място], сумата от 500 (петстотин лева) лева – разноски за настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване. и на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3