Решение № 886 от 04.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 886 гр. Пловдив, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330201836 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 10366166, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Ж. В. А. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се поддържат възражения за конкретни пороци на обжалвания ЕФ, като е формулирано искане за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а атакувания електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че въпреки дадените от съда указания, въззиваемата страна включително и към датата на съдебното заседание не е представила разписка за надлежно връчване на ЕФ.

Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на 1 санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в срока по в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за този извод са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 26.11.2024 г. в 09,21 часа на републикански път II – 64 на км. 49 + 600, посока от юг към север, при максимална разрешена скорост за движение на автомобили с категория D+E в извън населено място - 70 км/ ч, товарен автомобил с рег. № ***, при отчетен толеранс от минус 3 процента в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост от 104 км/ ч, тоест с превишение на скоростта от 34 км/ч.

Регистриран собственик на МПС е „Деплан“ ООД, чийто управител в срок депозирал на 07.02.2025 г. декларация по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДВП по повод издаден преди това ЕФ серия К № 10032094 в която посочил, че на 26.11.2024 г. процесното превозно средство е било управлявано от жалбоподателя – Ж. А.. Към декларацията представил и копие на СУМПС на А.. Първоначално издадения ЕФ с № 10032094 бил анулиран, като последвало издаването на обжалвания ЕФ.

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство CELERITAS MVD 2020.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:

- приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол;

-приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, дружеството, регистриран собственик на процесното МПС, чийто управител в срок е подал декларация по смисъла на чл. 189, ал.5 ЗДвП въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя – служител на „Деплан“ ООД. Последното не е спорно, а и се установява от представените от процесуалния представител на жалбоподателя писмени доказателства.

Предвид възраженията на жалбоподателя е необходимо да се отбележи, че според приложеното по делото извлечение от удостоверение за одобрен тип, АТСС може да заснема нарушения, едновременно в до шест ленти.

Според приложената по делото инструкция за експлоатация на АТССУстройството CELERITAS MVD 2020 е оборудвано с радар с висока точност, 2 който използва доплерова технология за точно измерване на скоростта и позицията на превозните средства на пътя, като изключва всяка възможност за грешка.

Радарът определя позицията на превозното средство с помощта на точен алгоритъм за проследяване. На всеки 58 милисекунди радарът сканира пътното платно като за всяко сканиране отчита скоростта и позицията на всички движещи се превозни средства в зрителното поле.

Всички данни за нарушение (изображения и метаданни) се капсулират в буфер, който е цифрово подписан от устройството, преди да бъде записан в паметта.

Изображението, запазено от CELERITAS MVD 2020, съдържа маркер върху автомобила нарушител, получен благодарение на позицията, определена от радара.

Оценката на измерването на надеждността се извършва директно от фърмуера на радара; алгоритъмът отхвърля превозното средство, ако не може да го проследи с добра точност. Алгоритъмът е много ефективен и може да открие до 128 превозни средства едновременно.

Върху автомобила на жалбоподателя е поставен посочения в инструкцията за експлоатация маркер, поради което не възникват никакви съмнения относно обстоятелството, че засечената скорост принадлежи именно на него.

По-важното обаче е, че статичното изображение по смисъла на чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. всъщност се състои от два взаимно свързани компонента - снимкова част и текстова част, която съдържа словесно описание на заснетото нарушение.

В процесния случай по преписката са надлежно приложени, както снимковия материал в тесен смисъл, така и словесната част (на гърба на снимковата), в която словесна част изрично е посочен разпознатия от техническото средство регистрационен номер, като е налице пълно съответствие между разпознат от АТСС регистрационен номер и този отразен в ЕФ.

Тук е и момента да се отбележи, че изцяло неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за това в процесното МПС да е било в техническо състояние възпрепятстващо го да се движи със скорост надвишаваща 90 км/ ч. В тази връзка се твърди МПС да е било с монтиран тахограф с поставен ограничител на скоростта, като са представени извадки от записа на джипиес предавателя на автомобила, като се сочи скоростта му на движение на посочените в ЕФ време и място да е била 33 км/ч.

На първо място се посочи, че превишаване на ограничението на скоростта е било заснето с годно техническо средство и това е дало повод за издаване на процесния ЕФ. В тази връзка данните от джипиес системата представени от жалбоподателя не могат да бъдат ценени в настоящето 3 производство, предвид липсата на възможност за преценката на следи от манипулация върху тях, доколкото от датата на нарушението до настоящият момент същите са се намирали във владение на жалбоподателя поради което е налице основателно съмнение за тяхната достоверност. Освен това от прегледа на отразените данни на джипиес системата, ако същите се приемат за достоверни, се вижда, че те не са пълни, т.е не отразяват в пълнота движението на автомобила в процесния ден, така че да се провери и правилността на извода за това каква е средната скорост на движение. Посочено е, че същият е осъществил движение в интервала от 09:20:36 до 10:59:01 ч. , като бил изминал 132, 96 км със средна скорост на движение 81 км/ч. Отразено е и че в друг времеви интервал на движение 05,31 часа о 08,33 часа средната му скорост на движение е била 84 км. Изложеното води до извод, че измерената в АТТС скорост на движение от 104 км/ ч при отчетен толеранс от минус 3 процента е напълно възможно да бъде достигната и без подаване на гориво при набрана инерция на превозното средство. Ето защо и възраженията на жалбоподателя в обратна насока са изцяло неоснователни и няма как да доведат до формирането на извод в обратна насока.

Правилно е приложен и законоустановения толеранс.

Тук следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол от проверка допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 процента. Именно този толеранс е отбелязан като приложен в ЕФ.Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на толеранса.

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилниприкрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя.

В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е видно, че ЕФ е издаден при използване на система CELERITAS MVD 2020, която позволява, както стационарен, така и мобилен монтаж. От приложената по преписката снимка на АТСС е видно, че в процесния случай то е използвано с мобилен монтаж, като временно разположено на участък от пътя АТСС /триножник/, поради което спрямо него следва да намерят приложение 4 правилата за мобилните АТСС.

Противно на възраженията в жалбата са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018 г./ изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

CELERITAS MVD 2020, използвано в конкретния случай като мобилна система за видеоконтрол- АТСС, временно разположено на участък от пътя;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, като срокът за валидност за одобряване на типа е безсрочен.

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под № В-70, видно от приложеното по делото писмо за удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол от проверка № 145-СГ-ИСИС/17.10.2024г., като обстоятелството, че е спазен едногодишния срок за валидност на проверката е достатъчно доказателство за верността на измерването на скоростта. Така Решение по КНАХД № 286 / 2024 на Административен съд-Пловдив, Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по КНАХД № 2165 /2021 г. на Административен съд – Пловдив;

- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички изискуеми реквизити, включително и номер на първо и последно статично изображение, като е налице пълно съответствие между посочените в протокола статични изображения и представеното по делото;

-приложена е снимка за временното разполагане на АТСС на участък от пътя.

Съгласно трайната съдебна практика Протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

Нещо повече, той се ползва с материална доказателствена сила, ако не е оборен по надлежния ред.

Както вече се посочи, видно от изготвената към протокола дигитална снимка на разположение на камерата, в процесния случай тя е използвана като мобилна, временно разположена на участък от пътя-триножник. В този случай камерата само се поставя в действие от служител, а заснемането е автоматично. В този смисъл е изцяло неотносимо дали до камерата е имало полицейски служители или не, дали те са ползвали почивка или не и дали 5 полицейските служители са присъствали на установяване на нарушението или не.