Определение № 3451 от 19.09.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3451 гр. Варна, 19.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева

Лазар Василев като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20223100501958 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Адвокатско дружество В. и Бачева", ЕИК:

***********, представлявано от адв. Цв. В. срещу решение №2132/29.06.2022г., постановено по гр. дело №1553/2022г. по описа на ВРС, с което предявеният от дружеството срещу ответника Т.

ХР. Б. иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, е отхвърлен като неоснователен. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а също така и неправилно, необосновано, немотивирано и лишено от задълбочен и справедлив анализ на доказателствата. Счита, че решението не съответства на доказателствата по делото и противоречи на действителното правно положение, като е постановено при превратно тълкуване на нормите на ЗА и ЗЗД. Твърди, че между страните е налице договор за поръчка за възлагане на правни услуги и представителство пред съд в специфичната хипотеза на адвокатски услуги, чиято нормативна регулация се осъществява от специалния Закон за адвокатурата. Излага, че страните са постигнали договореност според разпоредбата на чл. 36, ал. 4 ЗА, т. е. съгласие за заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Видно от съдържанието на договора уговореното възнаграждение между тях е отнесено към всички действия на адвоката - довереник, към постигане на обезщетение във връзка с причинените на ответника неимуществени вреди, в защита на оценяемо в пари материално право, поради което е допустимо и възможно, съгласно посочената разпоредба, уговаряне на резултативен хонорар. Твърди, че в хода на производството се доказва, че именно ответникът- въпреки оспорването, е подписал процесния договор. Счита, че противно на изводите на първоинстанционния съд между страните е постигнато и съгласие, както за предмета на договора, така и за това как следва да бъде определено адвокатското възнаграждение, а именно, че срещу оказаната правна защита и съдействие, ищцовото дружество ще получи резултативен хонорар. Твърди, че след като договорът и пълномощното са подписани лично от ответника, то той е запознат със съдържанието на процесния договор и е изразил своята воля, подписвайки го.

Излага, че дори и да се приеме, че осъщественото представителство е по реда на чл. 38 от ЗА, то същото касае претенцията на пострадалия за разликата над доброволно изплатеното от „ДЗИ Общо застраховане". Доколкото по категоричен начин се установява, че сумата от 20 000 лева е изплатена на ответника като застрахователно обезщетение, то същият дължи резултативен хонорар на адвокатското дружество. Счита, че по делото е безспорно установено, че между страните е сключен валиден договор за правна защита и съдействие, съдържащ всички клаузи на договорните отношения, в т.ч. предмет, цена, начин на плащане. Тъй като писмената форма е форма за 1 доказване, а не за действителност, то процесуалните възможности на страните за опровергаване на неговото съдържание и респ. за установяване на уговорки, различни от отразените в тях чрез гласни доказателствае ограничено. Твърди, че от събрания в първоинстанционното производство доказателствен материал се установява, че Адвокатското дружество е изправна страна в правоотношението, което има характер на договор за поръчка, а ответникът не е доказал, че е заплатил дължимото възнаграждение, или, че е налице основание, освобождаваща го от задължението да заплати осъществената правна защита и съдействие. Жалбоподателят излага, че с отговора на исковата молба, ответникът е твърдял, че договорът не е подписан от него, но тези твърдения били опровергани от събраните в хода на производството доказателства. В тази връзка счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел наличието на порок във волята - липса на съгласие. Наличието на основание за нищожност по чл. 26 ал. 2 пр. 2 от ЗЗД не може да бъде признато със СПН без надлежно искане от ответната страна, каквото не е направено. Съдът не може да се произнася на непредявено основание, което прави решението му недопустимо. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения срещу ответника Т. ХР. Б. иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, както и иска с основание чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 24.11.2021 г. до окончателното плащане, като основателен и доказан в хода на производството, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Доказателствени искания не са направени.

Въззиваемият Б. е депозирал писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че правилно първ. съд е отхвърлил предявения иск като е приел, че твърдяната от ищците цифра 25% не е изписана от него. Излага, че след като е анализирал правилно всички събрани по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил законосъобразни и мотивирани изводи за неоснователност на предявения иск. Счита, че след като ищецът не е установил чрез пълно и главно доказване основателността на предявения от него иск, то законосъобразно същият е бил отхвърлен като неоснователен. Излага също, че е недопустимо и в противоречие със закона да се претендира два пъти заплащането на адв. възнаграждение – един път-като процент от сумата, и втори път- по чл. 38, ал. 1 ЗА. По изложените съображения моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първ. решение –потвърдено като правилно и законосъобразно. Доказателствени искания не са направени

Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с оглед съответното прилагане на чл.262 ГПК, и като съобрази, че не съдържа доказателствени искания, намира, че производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.№39062/10.06.22г. на „Адвокатско дружество В. и Бачева", ЕИК: ***********, представлявано от адв. Цв. В. срещу решение №2132/29.06.2022г., постановено по гр. дело №1553/2022г. по описа на ВРС.

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 0 9.11.2022г. от 09.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2