Акт от 12.03.2021, Окръжен съд - Видин

Р Е Ш

Е Н И Е-59

Гр.В.

12.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на десети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател

: А. П.

Членове :1. Г. Й.

2.Д. В. при секретаря В. У. .................................. и с участието на прокурора.................................................................. изслуша докладваното от съдията Й. гр.д. № 69 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Дял втори

,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С

Решение №313 /29.06.2020 г. по гр.д.№2395/2019 г. на Районен съд-В. е осъдена Г. д.„П. б. и з. на н." гр. С. ЕИК. да заплати на С.А.К. с ЕГН ******* сумата 1 763,30 лв. -неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 22.08.2016 г. до 22.08.2019 г.,получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска- 23.08.2019г. до окончателното и изплащане.

Осъдена е Г. д. „П. б. и з. на н. гр. С. ЕИК. да заплати на С.А.К. с ЕГН ***** сумата от 217,37 лв.,представляваща лихва за забава върху главницата по периоди на възникване до предявяване на иска в съда-23.08.2019 г.

Осъдена е Г. д.„П. б. и з. на н. гр. С., ЕИК. да заплати на С.А.К. с ЕГН ******** направените по делото разноски в размер на 368,65 лв. - адвокатско възнаграждение

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от

Г. д.„П. б. и з. на н." - МВР, представлявана от главен комисар Н. С. Н. - директор,чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Н. Я.,адрес на призоваване: гр.С. .Поддържа се ,че обжалваното решение е неправилно и необосновано и се иска отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени.

Поддържа се ,че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр. 53 от 27.06.2014 г„ ЗМВР).На първо място съдът неправилно бил проследил и анализирал действието на подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗМВР, които са регламентирали през процесния период за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.Следователно съществен порок на оспорваното решение бил фактът , че то е постановено в резултат на неправилно тълкуване и прилагане на закона.

Твърди се ,че Съдът погрешно допускал субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г. (Обн. ДВ, бр. 9 от 2007 г.; доп., бр.

56 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2007 г.; изм. и дол., бр. 11 от 05.02.2008 г.; изм. и доп., бр. 10 от 06.02.2009 г.; изм. и доп., бр. 67 от 2009 г.; доп., бр. 95 от 2011 г.: изм. бр. 21 от 2012 г.; доп., бр. 49 от 2012 г.) (НСОРЗ).

Видът и условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР били предмет на подробна уредба в гл. XV, раздел VI и VII от специалния ЗМВР от 2006 г. (Обн. ДВ. бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 01.05.2006 г., отм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г.,), (ЗМВР-2006) и гл. VII, раздел VI и VII ЗМВР от 2014 г.

(Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014 г., пследно изм. и доп. ДВ. бр.58 от 23 Юли 2019г.), (ЗМВР-2014).В чл. 199 и 200 от ЗМВР-2006 била регламентирана основната заплата: в чл. 201 -допълнителното възнаграждение за продължителна работа, а съгласно чл. 202 ал. 1 се изплащат допълнителни възнаграждения, като следва изброяване на 5 вида възнаграждения. Част от тях били приложими за системата на МВР (т. 1 - изпълнение на специфични дейности), а друга част били сред типичните по Кодекса на труда и Закона за държавния служител (ЗДСл) - за прослужено време; за извънреден труд, постигнати резултати. Съгласно чл. 202, ал. 2 и 3 размерите и условията за изплащането на допълнителните възнаграждения се предвиждали с актове специално за системата на МВР. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, обнародван в ДВ, бр. 93 от 2009 г., била добавена ал. 5. според която извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет. В ДВ, бр. 88/2010 г. в ал. 1 била въведена т. 5 - възнаграждение за специфични условия на труд, а в края на ал. 5 било добавено за държавните служители от МВР. С новия ЗМВР-2014 уредбата била реорганизирана - старите чл. 201 и 202 по отношение на видовете възнаграждения били обединени в чл. 178; обособен бил нов чл. 179, чиято ал. 1 предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта, на официални празници и време на разположение, а ал. 2 и 3 имат общо значение, като ал. 3 възпроизвежда последната редакция на ал. 5 на стария чл. 202.

Проследената нормативна история налагала два извода:

1) Законотворческият разум предполагал изброяването на видовете възнаграждения да е изчерпателно, в противен смисъл било безсмислено в ЗМВР-2006 да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен размер, ако същото се дължи по силата на Кодекса на труда или ЗДСл.

Излишно било и прибавянето в ЗМВР-2014 г. на възнаграждение за труд през нощта, в почивни и празнични дни и време на разположение, които също биха следвали от КТ или ЗДСл.

2) Допълнението в чл. 202, ал. 5 ЗМВР-2006, касаеща характера на изброяването, на текста „за държавните служители от МВР" показвало желанието на законодателя недвусмислено да лиши служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни актове, които не са насочени специално към служители на МВР.Последващото, нарочно добавяне на изричен текст не можело да бъде отдадено на нормотворческо излишество, още повече предвид синхрона между това добавяне, едновременната отмяна на § 1а от ЗМВР-2006, препращащ към ЗДСл, и предвиждането на нов вид допълнително възнаграждение - за специфични условия на труд. Думите в чл. 202, ал. 5 от ЗМВР-2006 „със закон или акт на Министерския съвет" съществували и към момента на това изменение, поради което не можело да се приеме, че добавката касае само подзаконовите актове. Законодателят не бил изключил възможността допълнително възнаграждение да бъде предвидено на друго място в ЗМВР или в друг специален закон. Сходно било положението и с отчитането на работното време и възнаграждението за извънреден труд.

Приложението на общите правила по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) било отклонено с чл. 211, ал. 7 от ЗМВР-2006 и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР-2014 г., които делегирали на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. С оглед на нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им не били налице предпоставките за субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл и актовете, към които препращат. Освен това в ЗМВР-2014 било посочено препращане към Кодекса на труда (чл. 39 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, обн. ДВ, бр. 39 от 1974 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2007 г.) само в следните норми: чл. 142, ал. 5; чл. 159, ал. 2; чл. 175, ал. 2; чл.

180, ал. 1; чл. 188, ал. 2; чл. 190 и чл. 245, ал. 2. Но редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд бил изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите нямало.

Поддържа се ,че бил неправилен изводът на съда, че следвало субсидиарно да бъде приложена НСОРЗ поради наличие на празнота в правната уредба. Не била налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, относима към служебното правоотношение на ищеца, чиито елементи били уредени от ЗМВР и подзаконовата нормативна уреба по неговото прилагане. Действително за период от около 11 месеца, който бил извън процесния, през който е действала Наредба № 8121з—407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се било извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което било в несъответствие със ЗМВР. Това било поправено с Наредба № 8121з—592/25.05.2015 г.

Същият подход бил възприет и при създаването на сега действащата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.

Изразени са подробни доводи в тази насока ,като е цитирана и относима съдебна практика

/л.4-8 от делото/ .

На следващо място се поддържа ,че вторият съществен порок на обжалваното решение се състои в това, че липсвали мотиви в решението, как съдът е стигнал до извода, че при преобразуването на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд увеличена с 50% ставка за извънреден труд.След като бил установил, че е положен нощен труд, съдът постановил решение, че на ищеца се дължи заплащане за извънреден труд –този извод на съда не бил подкрепен от доказани в хода на делото факти, че ищецът е полагал труд извън редовното работно време.

Точно обратното - ищецът ясно посочвал в исковата си молба, че претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24- часовите му дежурства положени по график. Следователно обжалваното решение било абсолютно неправилно и в тази му част, където съдът след като е установил, че е положен нощен труд в рамките на утвърдените графици за дежурство, постановил решение, че на ищеца се дължи заплащане за извънреден труд.Развиват се подробни доводи в тази насока .

Третият съществен порок на решението бил според въззивника, че съдът не е обсъдил приложените от ответника доказателства в потвърждение на твърдението , че исканото от ищеца преизчисляване се основава на различна продължителност на дневния и нощния труд, която по ЗМВР е еднаква и е размер на 8 часа.Съдът неправилно тълкувал и Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП. Съгласно това писмо, което е задължително предписание за всички работодатели по трудови правоотношения в качеството на МТСП на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство „ когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ), отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ.

Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време." Следователно превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ било установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд, какъвто е и основния извод от писмото.

Излагат се и подробни доводи в този смисъл и се цитира относима съдебна практика.

Четвъртият съществен порок на обжалваното решение е, че в мотивите на съда не било обсъдено приложното поле на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, ясно императивно дефинирано в чл.2, ал.2 и ал.3 от нея. В случай, че съдът не вземал под внимание приложното поле на един нормативен акт, то се нарушавали основни принципи на правото и напълно се обезмисляло приложното поле на нормативните и поднормативните актове.Да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което било недопустимо и противоречало на принципа на йерархия на нормативните актове.