Решение № 505 от 31.07.2020, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№…… град ПЛЕВЕН, 31.07.2020 година

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение , в публично заседание на тридесети юли , през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА

СВЕТЛА Д. при секретаря ДАФИНКА БОРИСОВА и в присъствието на прокурора…………………………………….като разгледа докладваното от съдията Данчев в.гр.д.

№ 479 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе съобрази следното:

Въззивно обжалване.

С решение №35 от 24.02.2020г. ,постановено по гр.д.№

493/ 2019г. Н.ски районен съд ОСЪЖДА Главна дирекция“*** „ *** – гр.С. да заплати на Д.А.Д. сумата 1 626,63 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25.09.2016г. до 25.09.2020г. / впоследствие поправено от 25.09.2016г. до 25.09.2019г./,получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд ,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба -25.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата ,както и сумата в размер на 590 лв. представляваща деловодни разноски.Осъжда Главна дирекция“*** „ *** – гр.С. да заплати по сметка на НРС държавна такса в размер на 65 лв.

Това решение е съобщено на Главна дирекция“*** „ *** – гр.С. на 04.03.2020г.,откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване.

На 17.03.2020г. е подадена въззивна жалба от Главна дирекция“*** „ *** – гр.С. , чрез пълномощника гл. юрк.Й.С. , срещу това решение на РС-Н. .

При проверка, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, поради което е допустима.Впоследствие е било внесена и дължимата държавна такса .

Жалбата съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се състои порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от пълномощника на жалбоподателя.

Представен е бил препис за връчване на другата страна по делото и той е бил връчен.

Срещу тази въззивна жалба не е подаден писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема страна

Д.А.Д.

С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания. При това положение ,не се налага Плевенски окръжен съд да обсъжда никакви нови писмени доказателства , различни от приетите и обсъдени в решението на РС-Н..

Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбите оплаквания ,намира ,че РС-Н. е постановил едно валидно и допустимо,но неправилно решение ,което по тази причина следва да бъде отменено и вместо това да се постанови друго решение по съществото на правния спор.

Преди всичко въззивната инстанция намира за нужно да отбележи ,че според нея РС-Н. е възприел безкритично и възпроизвел в решението си правната квалификация на спора с който е бил сезиран ,така както тя е посочена от самия ищец в исковата молба ,вместо да я изведе самостоятелно от изложените в исковата молба обстоятелства ,което се е проявило в грешна правна квалификация на правния спор и на действително претендираното от ищеца вземане. В резултат на това РС-Н. е счел, че се касае за претенция за заплащане на положен извънреден труд и като приел ,че са приложими към правния спор нормите на чл. 178, ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 179 ,ал.1 във вр. с чл. 187 от З*** присъдил в полза на ищеца сумата 1626,63лв.-неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд ,след превръщане на нощните часове към дневни за периода 25.09.2016г.до

25.09.2019г. ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от завеждане на делото до окончателното и изплащане.

Като се съобразят ,обаче твърдените в исковата молба обстоятелства се налага извод според Плевенски окръжен съд,че се касае не за претенция за заплащане на положен от ищеца извънреден труд , а за претенция за заплащане на дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд след преобразуване на нощните часове положен труд в дневни ,което е нещо различно .

Всъщност никъде в исковата молба не се твърди ,че положеният от ищеца нощен труд ,дори след преобразуването му в дневни часове,се явява положен извън установеното за него работно време; не се обосновава в исковата молба ,че получената след преобразуване на нощния в дневен труд разлика излиза от рамките на установеното от него работно време , а само ,че не е надлежно заплатен положеният от ищеца нощен труд вследствие преобразуването му към дневен .За да се приеме ,обаче ,че предявената претенция е за заплащане на положен извънреден труд, според ПлОС би следвало да има изрични твърдения в исковата молба и да се обосновава ,че твърдяната от ищеца разлика ,получена при преобразуване на нощния към дневен труд ,надхвърля установеното за ищеца работно време, а такива твърдения в исковата молба няма.Поради това ,при липсата на изрични твърдения за полагане на труд от работника /служителя извън установеното за него работно време ,което е основна характеристика на „извънредния труд„ според легалното определение в чл. 143 от КТ,не може да се приеме ,че претенцията на ищеца следва да се квалифицира като такава за извънреден труд ,независимо ,че самият ищец нарича този труд „извънреден „ ,но както беше посочено по-горе това представлява даване на правна квалификация на претендираното вземане от самия ищец,която не обвързва съда,който е сезиран със спора.

Приетата от РС-Н. погрешна правна квалификация на спора и на претендираното вземане ,обаче , в крайна сметка не е довело до разглеждане на непредявен иск ,респ. до недопустимост на постановеното от РС-Н. решение ,тъй като в действителност първоинстанционният съд е изследвал именно обстоятелствата от изложената в исковата молба фактическа обстановка ,свързани с твърденията за положен от ищеца нощен труд , който не е надлежно заплатен от работодателя след преобразуването му към дневен .Именно за тези релевантни за спора обстоятелства са и събираните от НРС доказателства ,в т.ч. и приетото експертно заключение на съдебно-счетоводната експертиза ,независимо от това ,че в една негова част / а именно в частта изчисляваща размера на дължимото допълнително възнаграждение с 50% увеличение /, това заключение всъщност излиза извън предмета на спора .

В такъв случай

,когато е дадена от първоинстанционния съд погрешна правна квалификация на спора ,но всъщност е разгледан действително предявеният иск ,решението на РС-Н. не е недопустимо , а е неправилно и като такова следва да бъде отменено от въззивната инстанция ,която следва да постанови друго решение по съществото на същия ,но вече правилно квалифициран правен спор.В т.см. съдебната практика на ВКС ,постановена по реда на чл. 290 от ГПК / вж.напр. Решение № 71 от 2.02.2010 г. на

ВКС по гр. д. № 138/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията К.Ю. по чл. 290 ГПК в което се приема ,че “когато дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна, това прави решението му незаконосъобразно, а не недопустимо, тъй като определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона. Когато констатира, че поставената от първоинстанционния съд квалификация на спорното право е неправилна, въззивният съд определя вярната правна квалификация и разрешава спора по същество“.

В заключение на изложеното по –горе ,Плевенски окръжен съд приема,че претенцията на ищеца е за заплащане на допълнително възнаграждение за полагане от него на нощен труд за периода 25.09.2016 г. до 25.09.2019г.общо в размер на 1713 часа,които при преобразуването им в дневен труд при прилагане на коефициент 1,143 ,обуславят една разлика от 245 часа ,която не му е заплатена , или претенцията е за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за получената в резултат на това преобразуване разлика в размер на 245 часа,което възнаграждение според ищеца е в размер на

1967,35лв./впоследствие в с.з. на

28.01.2020г. тази претенция е намалена за 1626,63лв./

В чл. 178 и чл.

179 от З*** са посочени видовете допълнителни възнаграждения ,които се изплащат на държавните служители ,като в чл. 178,ал. 1 т. 3 от З*** е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд , а в чл. 179, ал.

1 от З*** е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа ,което характеризира този труд като „нощен труд „според легалното определение за това в чл. 140 ,ал. 2 от КТ.

Както се вижда от посочените по –горе норми на чл. 178,ал.1 т. 3 и на чл. 179, ал.1 от З*** всъщност се касае за два различни вида допълнителни възнаграждения ,които се дължат на държавните служители в *** на самостоятелно правно основание и които не бива да бъдат смесвани. Неслучайно и в КТ двете понятия са дефинирани поотделно ,като уредбата на нощния труд е дадена в чл. 140 на КТ , който се намира в раздел І –редовно работно време ,докато уредбата на извънредния труд е дадена в чл. 143 и следв. от КТ за които е обособен специален раздел ІІ – извънреден труд .Съществената отлика на тези два вида труд е ,че докато нощния труд ,макар да се полага в точно определен времеви отрязък от денонощието / от 22,00 до 6,00ч./,то по презумпция се полага в рамките на нормалната продължителност на работното време ,то извънредния труд

,независимо от това дали е положен през деня или през нощта ,се явява положен извън установеното за служителя работно време.Вярно е ,че нощният труд може да се прояви и като извънреден труд,но това качество той не придобива априори само защото е положен в периода от 22,00 ч. до 6.00ч. ,нито пък то се придобива априори в резултат на преобразуването му в дневен труд при прилагане на коефициента 1,143.Във всеки отделен случай за да бъде окачествен като извънреден труд ,въпросния нощен труд трябва да се яви положен извън установеното за конкретния служител работно време. Този извод се подкрепя според ПлОС и при съобразяване нормите на чл. 9а, 9б и 9г от Наредба за работното време ,почивките и отпуските . В чл. 9б ,ал.1 от този Наредба е предвидено при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142 , ал.2 от КТ / а в конкретния случай е предвидено именно сумирано изчисляване на работното време /,да се определя норма за продължителност на работното време за периода ,като нормата се определя в часове ,като броят на работните дни по календар ,включени в периода на отчитане се умножи по дневната продължителност на работното време ,установена за работното място ,при подневно отчитане на работното време.В чл. 9г от същата Наредба пък е предвидено ,че отработените часове от работника или служителя,които в края на периода ,за който е установено сумирано изчисляване на работното време ,са повече от часовете ,определени съгласно чл. 9б,се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.

Същественият извод,който се налага при съвместното разглеждане на тези две норми от Наредба за работното време

,почивките и отпуските е ,че за да се направи извод налице ли е положен извънреден труд за периода на сумирано изчисляване на работното време , е необходимо да се съпостави посочената в чл. 9б конкретна норма за продължителност на работното време ,определена за периода ,с общия брой на отработените часове от работника или служителя за същия период / в т.ч. дневни и нощни / и само в случай ,че общият брой на тези отработени часове надвиши нормата за продължителност на работното време ,тогава може да се направи извод ,че е налице положен извънреден труд.

Тези разсъждения

,касаещи нормите на чл. 9б и чл. 9г от Наредба за работното време ,почивките и отпуските,въззивният съд излага само по принцип и за изясняване на същността на „извънредния труд „ , но всъщност те не са относими към конкретния случай , доколкото в него ,както беше посочено по-горе ищецът в исковата си молба всъщност не е твърдял ,че нощният труд е положен извън рамките на установеното за него работно време ,нито пък че в края на всеки период за който е установено сумирано изчисляване на работното време ,общият сбор на отработените от него часове дневен и нощен труд ,надвишават определената норма за продължителност на работното време за периода. Именно поради липсата на такива конкретни твърдения в исковата молба, и РС-Н. не е давал такива указания на ищеца по делото при разпределяне на доказателствената тежест между страните, а именно – че ищеца носи доказателствената тежест да установи и докаже пред съда първо каква е конкретната норма за продължителност на работното време за всеки отделен период , и второ да установи и докаже пред съда ,че общия брой на отработените от служителя часове през този конкретен период за който е установено сумираното изчисляване на работното време,в крайна сметка надвишава конкретната норма за продължителност на работното време за същия период и с колко , ако я надвишава.