Решение № 2430 от 19.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2430 гр. Пловдив, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20245330107099 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Г. С. Г., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 362,25 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и услуга за дялово разпределение, за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. за обект, находящ се в гр. П., ж.к. Т., бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – *** г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 58,84 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.12.2021 г.

– 18.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № **** г. по ч.г.д. № **** г. по описа на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в гр. П., ж.к. Т., бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, има качеството на клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и услуга за дялово разпределение, включваща главница за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. в размер на 362,25 лева, както и обезщетение за забава в размер на 58,84 лева за периода 02.12.2021 г. – 1

18.01.2024 г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.г.д. № **** г. по описа на Районен съд Пловдив. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника Г. С. Г., с който се изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции. От фактическа страна се оспорва наличието на валидно сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, както и ответникът да има качеството на потребител на топлинна енергия. Възразява ответникът да е собственик на процесния обект, както и носител на ограничено вещно право. Оспорва ищецът да е доставил твърдяното количество топлинна енергия. Оспорва счетоводството на ищеца да е водено редовно. Поради изложеното моли предявените претенции да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № *** по описа за ***г. по описа на Районен съд Пловдив,*** граждански състав, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № **** г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане на съда от *** г. и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 6 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение по доставката на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация през процесния период, че ответникът е собственик на имота в сграда, която е топлоснабдена, а именно – собственик на апартамент, находящ се в гр. П., ж.к. Т., бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия 2 следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общи условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Обстоятелството, че именно ответникът е титуляр на правото на собственост на процесния имот се установява от представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том **, дело № **** г., видно от който ответникът Г. С. Г. е придобил правото на собственост по отношение на апартамент № **, жил. блок № **, вх. *, в ж.к. Т. в гр. П., с площ от 86,01 кв.м. За имота е подадена декларация по чл.14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, видно справка от НАП – ТД Пловдив, л.92 от делото.

Поради така изложените установени фактически обстоятелства, възражението на особения представител на ответника, че същият няма качеството на потребител на топлинна енергия, е неоснователно. Ответната страна е собственик на имота, поради което има качеството на потребител на топлинна енергия. За възникването на валидна облигационна връзка не е необходимо ответникът да е депозирал изрично заявление за откриване на партида за консумация на топлинна енергия, доколкото както се посочи по-горе, правоотношенията между страните възникват по силата на закона.

Претенцията на ищеца е за дължимост на суми за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, както и за БГВ. В чл.11, ал.5 от Общите условия е предвидено, че купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Така регламентира и разпоредбата на чл.153, ал.6 ЗЕ. В този смисъл собственикът на имот под режим на етажна собственост, по презумпцията на закона се смята за потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. Такъв е и настоящият случай – ответникът като собственик на обект в сграда, която е топлоснабдена, в чийто имот има налични отоплителни тела, е останал задължен за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата, както и за отопление и БГВ.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. В. Ш., неоспорено от страните, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през процесния период 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г., АС, обслужваща жилищния блок в гр. П., ж.к. Т., бл. **, вх.*, ет.

3

*, ап.*, е работила, като е подавала ТЕ за отопление и БГВ, като била подадена общо 222,869585 MWh ТЕ за разпределение, от които били отчислени технологични разходи в размер на 27,685311 MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния период в ап. 13 не е ползвана ТЕ за отопление, поради това, че всички отоплителни тела са били отсъединени от топлопреносната мрежа в блока. Отопляемият обем на имота бил 192 м3. През имота на ответника не преминава щранг лира. В имота на ответника няма монтирани отоплителни тела и ИРУ и ТЕ за отопление не се начислява.

Няма монтирани средства за дялово разпределение на топлинната енергия на отоплителните тела в имота на ответника, тъй като липсват отоплителни тела тип радиатор. Няма монтирани водомерни устройства за визуален отчет на изразходваното количество топла вода. През процесния период не е имало начисления и потребление на тази компонента; няма монтирани ИРУ за визуален отчет и отоплителни тела. Няма монтиран водомер за топла вода. За имота на ответника не са прилагани изискванията на т.6.7, във вр. т.6.5 от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника за процесния период възлизало на общо 2,62276 MWh, в това число 2,62276 MWh за отдадената от сградната инсталация, 0,00 MWh за отопление и 0,00 MWh за БГВ.

Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. Вещото лице дава заключение, че начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативни актове, посочени в раздел II, уреждащи разпределението и начисляването на разходите за ТЕ.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от в.л. Й. П., от което се установява, че за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. по партидата на ответника не са издавани кредитни известия. Сградата е на ежемесечни отчети и изравнителни сметки не са изготвяни. Размерът на задължението за доставена топлинна енергия е в размер: главница – 362,25 лв. за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г., обезщетение за забава за периода 02.12.2021 . – 18.01.2024 г. в размер на 58,84 лв., детайлно посочено в таблица № 2 от заключителната част на експертизата. Разпределението е извършвано ежемесечно от „Нелбо“ ЕАД – топлинен счетоводител, по които данни са остойностени и дължимите суми от ответника съгласно Решение № Ц-26 /01.07.2021 г., Комисия за енергийно и водно регулиране и Решение № Ц-18 /01.07.2022 г., Комисия за енергийно и водно регулиране. Вещото лице дава заключение, че счетоводството на ищеца е редовно водено.

Съдът кредитира заключенията на изготвените съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи като компетентни, обективни и неоспорени от страните, съгласно чл.202 ГПК.

Предвид изложените съображения, претенцията на ищеца за заплащане на топлинна енергия за сградна инсталация, е доказана по своето основание. Определеният размер на главницата съгласно ССчЕ изцяло кореспондира на заявения с исковата молба, поради което 4 и искът следва да бъде изцяло уважен. Като законна последица от уважаване на заявената главна искова претенция следва и присъждане на законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно – **** г. до окончателното изплащане на вземането.

Основателна е и заявената акцесорна претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане.