Определение № 8 от 08.01.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 620/2023
- Вид
- Определение № 8
- Подписан
- 08.01.2024
- В сила
- 08.01.2024
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Надежда Лукова Махмудиева, Христо Василев Симитчиев
Цитирани разпоредби
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.233 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17, ал.2, т.4 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.21, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№8 гр. Пловдив, 08.01.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станислав П. Георгиев
Членове:
Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20235000500620 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Частна жалба вх.
№9940/10.11.2023 г., подадена от Е.с. на сградата на улица „Б.П.“ №*, гр. П., представлявана от управителя Г. А.ов К., чрез пълномощник адв. А. К., срещу Определение от 03.11.2023 г. за прекратяване на гр.д.№594/2023 г. на ОС – П.. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, тъй като съда не е взел предвид повдигнатият спор относно представителната власт на новоизбраната управителка на ЕС Н.Ц. и оспорването на автентичността на представените от нея документи. С частната жалба се представя обезпечителна заповед №44/08.11.2023 г. на РС – П., издадена по ч.гр.д.
№3980/2023 г., по силата на която е спряно изпълнението на всички решения на общото събрание на Е.с. от 30.10.2023 г., включително и на решението за избор на новата управителка Н.Ц.. Настоява се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ОС – П. за произнасяне по съществото на спора от друг състав на съда. Претендира се присъждане на разноски за производството в общ размер от 416,20 лв., съгласно инкорпориран в частната жалба списък по чл.80 от ГПК.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна /Е.с. на сградата на улица „Б.П.“ №*, гр. П./.
Препис от частната жалба вх.№9940/10.11.2023 г., подадена от Е.с. на сградата на улица „Б.П.“ №*, гр. П., представлявана от управителя Г. А.ов К., чрез пълномощник адв. А. К., е връчен и на Е.с. на сградата на улица „Б.П.“ №*, гр. П., представлявана от управителя Н.Ц., чиито правомощия и представителна власт са оспорени с депозираната частна жалба. От същата, в качеството й на управител на Е.с. на сградата на улица „Б.П.“ №*, гр. П., е 1 постъпила Частна жалба вх.№10661/29.11.2023 г., с характер на отговор на частната жалба, с която се взема становище за неоснователност на частната жалба вх.№9940/10.11.2023 г., подадена чрез адв. А. К.. Изложени са съображения, че правомощията на управителя К. са били прекратени с изтичането на мандата му, и е налице решение за избор на нов управител.
Дори да бъде спряно изпълнението на това решение, това не води до възстановяване на правомощията на предходния управител, като действията на новия управител вече са породили правни последици. Процесуалното действие по отказ от иска е било потвърдено от Общото събрание на собствениците с решение от 30.10.2023 г., поради извършено реално обезщетяване от страна на ответниците спрямо Е.с. и съответно удовлетворяване на Е.с..
Настоява се за отхвърляне на частната жалба и потвърждаване на обжалваното определение.
Съдът намира, че подадената Частна жалба вх.№10661/29.11.2023 г., Е.с. на сградата на улица „Б.П.“ №*, гр. П., представлявана от управителя Н.Ц., по естеството си съставлява изявление за оспорване на допустимостта на частната жалба вх.№9940/10.11.2023 г., подадена от Е.с. на сградата на улица „Б.П.“ №*, гр. П., представлявана от управителя Г.
А.ов К., чрез пълномощник адв. А. К., поради оспорване на представителната власт на лицето, представляващо Е.с.. Доколкото по въпроса за допустимостта на производството съдът дължи извършване на служебна проверка, намира, че следва да се произнесе по въпросът за допустимостта на частната жалба, по която е образувано настоящото производство.
Предвид депозираната с частната жалба Обезпечителна заповед №44/08.11.2023 г., издадена по ч.гр.д.№3980/2023 г. на РС – П., с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решенията, взети на 30.10.2023 г. от ОС на ЕС на сградата на ул.“Б.П.“ №*, чрез спиране на изпълнението на решенията на това общо събрание, съдът намира, че на основание чл.21, ал.2 от ЗУЕС предишният определен управител на Е.с. Г.
А.ов К. продължава да изпълнява функциите на управител на ЕС, поради което частната жалба е депозирана чрез надлежен процесуален представител на Е.с., упълномощен съгласно приложено пълномощно от 09.11.2023 г. Частната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Преписи от частната жалба са връчени на насрещните страни, които в срока по чл.276, ал.1 от ГПК не са се възползвали от възможността да депозират отговор.
По правилността на обжалваното определение намира следното:
Прекратеното производство е било образувано по установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен на 19.07.2022 г. от Е.с. на сградата на улица „Б.П.“ №*, гр. П., представлявана от управителя Г. А.ов К., чрез пълномощник адв. А. К., срещу един от етажните собственици – Д.Ж. Р., за установяване съществуването на негово парично задължение към Е.с., в размер на 25 000 лв., възникнало въз основа на решение на Общо събрание на етажните собственици, проведено на 08.06.2021 г. В течение на производството по делото ответникът е починал на 07.02.2023 г., като за установяване на наследниците му по закон ищецът е представил Удостоверение за наследници /на л.48/, като е поискал конституирането в качеството на ответници, наследниците на Д.Ж. Р. по закон по съребрена 2 линия З. Д. Р. /негов чичо/, Й. Д. А. /леля по бащина линия/ и С. А. М. /леля по майчина линия/. С Определение №970/20.04.2023 г. съдът е конституирал същите в качеството на ответници, на мястото на Д.Ж. Р.. В о.с.з. на 15.06.2023 г. конституираната като ответник С.
А. М., е заявила, че с нотариално заверено заявление от 19.05.2023 г., е депозирала пред Районен съд – П. с вх.№14585/15.06.2023 г. искане за вписване в регистъра по чл.49, ал.1 от ЗН /представено на л.116/, че се отказва от наследството на Д.Ж. Р.. С Молба вх.
№20084/25.08.2023 г. ищецът е релевирал оспорване на валидността на направения от ответницата С. А. М. отказ от наследството на първоначалния ответник Д.Ж. Р., поради извършено преди отказа приемане на наследството от С. А. М. през месец април, 2023 г., чрез приемане на плащането на наемната цена за гараж, останал в наследство от Д.Ж. Р., както и чрез приемане да бъде конституирана като страна по гр.д.№2432/2021 г. на РС – П. и по гр.д.№4328/2022 г. на ОС – П., в качеството на наследник на Д.Ж. Р.. Със същата молба са направени доказателствени искания за установяване на нищожността на отказа от наследство, извършен от тази ответница. Преди съдът да се произнесе по тези въпроси, касаещи допустимостта на производството, по делото е постъпила Молба вх.
№22009/20.09.2023 г. от ищеца, представляван от управителя Г. К., с която е направено увеличение на иска по реда на чл.214 от ГПК, с искане същият да се счита предявен в размер на 25 000,01 лв. В проведеното открито съдебно заседание на 21.09.2023 г. е докладвана молбата на ищеца по чл.214 от ГПК, като е констатирано, че не са изтекли сроковете за становище по молбата за ответниците Й. А. и З. Р.. Докладвана е постъпила молба с приложен към нея протокол от общо събрание от 08.09.2023 г., на което е взето решение за избор на друг управител на Е.с. в лицето на Е.Ц., като досегашния управител Г.
К. е освободен. В същото съдебно заседание е депозирана молба, с която Г. К. е представил обезпечителна заповед, издадена по гр.д.№3296/2023 г. а РС – П., с която е допуснато обезпечение на предявен иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС, чрез спиране на изпълнението на решението на Е.с. от 08.09.2023 г. Направено е искане от процесуалния представител на ответниците Й. А. и З. Р. – адв. Б., производството по делото да бъде спряно на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до разрешаването на преюдициалния спор във връзка с решението за избор на нов управител на ищеца. Съдът е оставил без уважение искането за спиране на производството, като е приел, че не са налице предпоставки за спиране на производството, поради което дължи произнасяне по молбата за увеличение на иска по размер от 25 000 лв. на 25 000,01 лв., и увеличението на иска следва да се допусне. С протоколно определение от същото съдебно заседание съдът е прекратил производството по делото и е изпратил делото по подсъдност на ОС – П., където е образувано на 13.10.2023 г. като гр.д.№594/2023 г. По това дело е постъпила Молба вх.№9708/03.11.2023 г. от Е.с. на сградата на улица „Б.П.“ №*, гр. П., представлявана от управителя Н.Ц., с която се прави изявление за отказ от предявения иск и оттегляне на упълномощаването на адв. К.. С молбата е представен препис от протокол, изготвен на 31.10.2023 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици на 30.10.2023 г., на което е взето решение за избор на Н.Ц. за управител на Е.с., опрощаване на задълженията на собствениците, поради извънсъдебно уреждане, отмяна на решения от ОС, приети на 08.06.2021 г. и на 10.06.2021 г. В същия ден с молба вх.№9731/от 03.11.2023 3 г., постъпила чрез ССЕВ в 14:04:51 ч., подадена от ищеца чрез управителя Г. А.ов К., е оспорена истинността и верността на съдържанието на депозираните по делото документи за провеждане на общо събрание на 30.10.2023 г., както и за провеждането на събранието тайно, без същото да е обявено по законния ред, за липса на надлежно обявяване на същите по реда на ЗУЕС на входа на сградата, и липса на необходимото по чл.17, ал.2, т.4 от ЗЕУС мнозинство от 75% от собствениците за вземане на решение за отписване на задължения към Е.с..
Без да се произнесе по така постъпилата молба, с обжалваното в настоящото производство Определение №552/03.11.2023 г. съдът е приел, че пред него е депозиран надлежен отказ от предявения иск, и на основание чл.233 от ГПК е прекратил производството по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира обжалваното определение за недопустимо, тъй като същото е постановено по нередовна молба за отказ от предявения иск. Към същата не са представени надлежни доказателства за представителната власт на лицето Н.Ц., в качеството на избран по надлежния ред управител на Е.с., както и за надлежно взето решение за разпореждане с предмета на делото, чрез отказ от предявения иск. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2, т.4 от ЗУЕС, решението за опрощаване на финансови задължения, както и за отсрочване или разсрочване на изпълнанието им, се вземат с мнозинство не по-малко от 75 на сто идеални части от общите части. Отказът от предявения иск съставлява разпоредително действие с правото за съдебно установяване на вземането на Е.с., поради което по същността си то има материално-правните последици на опрощаване на задължението /в какъвто смисъл е и взетото решение на общото събрание о 30.10.2023 г., съгласно представения протокол/. Към молбата обаче не са представени надлежни писмени доказателства, от които от външна страна да може да бъде обоснован извод за редовно свикване на общото събрание, чрез отправяне по установения в закона ред на покана до всички етажни собственици, както и за надлежно обявяване на протокола и съответно – на решението за избор на нов управител. От датата на депозиране на молбата /03.11.2023 г./ е очевидно, че решенията на общото събрание не са стабилизирани, тъй като не е изтекъл срокът за депозиране пред съда на евентуално надлежно искане за отмяната им.
Наред с това, по делото са налице данни, че ищецът своевременно е оспорил валидността на направеният от ответницата С. А. М. отказ от наследството на първоначалния ответник Д.Ж.
Р.. Това оспорване е въпрос по допустимостта на производството, тъй като касае надлежното конституиране на ответниците в производството на мястото на починалия в хода на процеса първоначален ответник, и наследствените им квоти, с които същите се конституират като ответници. Въпросът за валидността на отказът от наследство, направен от ответницата С. А. М., е обуславящ и по отношение на въпроса дали е надлежно взето решението на Е.с. за опрощаване на задължението на първоначалния ответник, тъй като обуславя въпроса дали решението е взето с мнозинство не по-малко от 75% от идеалните части от общите части на сградата, което обстоятелство е изрично оспорено преди постановяване на обжалваното определение /постановено в 15:21:49 ч./. В допълнение към 4 тези съображения следва да се съобрази, че с представената с частната жалба Обезпечителна заповед №44/08.11.2023 г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС, чрез спиране на изпълнението на решенията на общото събрание на етажните собственици, проведено на 30.10.2023 г.
Разпечатката съдържа 29 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f7dad3da-27b8-4943-9689-b604ebb70c88