Акт от 10.02.2021, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш Е

Н И Е гр.С., 10.02.2021г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

С.ският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

КРАСИМИРА КОНДОВА

При секретаря Нина Кънчева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно гр.дело № 629 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от ст.юрисконсулт С.,*** против решение № 828/07.08.2020 г. по гр.д. № 5476//2018г. на С.ския районен съд, с което е било признато за установено по отношение на въззивника, че

Д.Т.Д., ЕГН **********,*** С е собственик на основание давностно владение на недвижим имот ПИ 000602, находящ се в землището на с. З., общ. С., с площ 6.676 дка., при съседи имоти с № 0117003; 017004;000226 и 00061, ведно с находящата се в южната част на имота жилищна сграда на един етаж с площ 52 кв.м. и стопанска постройка с площ 20 кв.м. С обжалваното решение, въззивникът е бил осъден да заплати и деловодни разноски в размер на 1126.73 лв.Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно, и постановено при неправилно тълкуване на материалния закон. Доказателствата по делото не били преценени в тяхната съвкупност.

По делото не било установено ищецът да е владял имота от 1920г. до 1968г.

Свидетелските показания били уклончиви и не се отнасяли до факти, които свидетелите са придобили лично. Неправилно съдът не бил приложил разпоредбата на чл. 86 от ЗС, тъй като макар имотът да се водел „ друга селищна територия“, той представлявал земеделска земя и като такъв бил част от социалистическата собственост. В емлячния регистър бащата на ищеца не фигурирал като собственик на имота. Моли се обжалваното решение да се отмени и да се присъдят деловодни разноски за двете инстанции. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В с.з.въззивната страна редовно призована се представлява от ст.юриск.С., която моли жалбата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемата страна редовно призован се представлява от адв.О., който заявява, че оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира деловодни разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Пред

Районния съд е бил предявен иск за установяване право на собственост на недвижим имот на основание давностно владение и наследство.

За да установи придобиване на имота по наследство ищецът е следвало да представи доказателства за придобиване на собствеността върху него от наследодателите му. Съдът намира, че по делото е останало недоказано твърдението, че имотът е бил собственост на бащата на ищеца. Налице са доказателства – свидетелските показания на св. Енева ( които са лично придобити и съдът кредитира поради незаинтересоваността на свидетеля), от които се установява, че към 1958 г. имотът е бил владян от бащата на ищеца.

Колко време обаче същият е владял имота като собствен е останало недоказано по делото. Обективните данни са, че същият не е бил вписан като собственик на имота в Емлячния регистър на с. З. от 1949г. ( но това не означава, че имотът не е бил придобит по – късно). Данните по делото обаче сочат, че процесният имот никога не е бил включен в ТКЗС ( СЕ) и е бил владян като собствен първоначално от бащата на ищеца, а в последствие и от него. В по – късните години ищецът дори е извършил реконструкции и подновяване на жилищната и стопанска постройка изградени в имота. Съдът намира, че от събраните доказателства – гласни и писмени не се установява в някакъв момент имотът да е бил общинска / държавна собственост ( според СТЕ процесният имот да е бил отчуждаван, кооперира и включен в ТКЗС, АПК или ДЗС) и по отношение на него да не може да тече придобивна давност. Затова следва да се разгледа хипотезата, при която имотът е придобит от ищеца по давностно владение. Според разпоредбата на чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Доказателствата сочат, че след смъртта на бащата на ищеца през 1968 г., ищецът ( първоначално с брат си, а по – късно и самостоятелно) е владял имота и продължава да владее същия в продължение на повече от 50 години явно и необезпокоявано. По този начин той е придобил на собствено основание имота по давност.

Тъй като правните изводи на настоящия съдебен състав съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 435.00 /четиристотин тридесет и пет / лева адвокатско възнаграждение.

По тези съображения, съдът

Р Е

Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение

№№

828/07.08.2020 г. по гр.д. № 5476//2018г. на С.ския районен съд.

ОСЪЖДА Община С., гр.С., бул.“Цар Освободител“ № 1 да заплати на Д.Т.Д., ЕГН **********,*** С деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 435.00 /четиристотин тридесет и пет / лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на съобщението пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.