Решение № 34 от 05.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Пазарджик, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.а

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245200500790 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 296/30.07.2024 г., постановено по гр. д. № 770 по описа за 2023 г. на Районен съд – В., е допуснато извършването на съдебна делба между Д. Х. М. и П. Г. К. на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.*, с административен адрес: гр.В., ул. „Ц. С." №**, ет.*, с предназначение: Жилище-апартамент, с площ от 100 кв.м., находящ се на етаж 4 в жилищна сграда - многофамилна с идентификатор *****.***.***.*, състояща се от 5бр. надземни етажи и 0 бр. подземни етажи, която сграда е построена в ПИ с идентификатор *****.***.*** с площ от 318кв.м., номер по предходен план: ****, ****, квартал 1431, парцел III, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *****.***.***.*.5, под обекта - *****.***.***.*.4, над обекта *****.***.***.*.7 и *****.***.***.*.8, съгласно КККР на гр.В., одобрени със Заповед №РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, при квоти от по ½ ид. част за всеки от съделителите.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от П. Г. К., чрез адв. М., с оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, като 1 постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила. Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда, че между страните била възникнала съсобственост, респективно, че жалбоподателят не бил доказал при условията на пълно и главно доказване придобиването на делбения имот въз основа на осъществено от него давностно владение. Твърди се, че в нарушение на принципите на служебното начало и установяване на истината, първоинстанционният съд не бил съдействал на ответника в първоинстанционното производство и настоящ жалбоподател за изясняване делото от фактическа страна и по-конкретно за установяване факта на осъществено давностно владение на имота от негова страна, като в тази връзка неправилно не допуснал извършването по делото на съдебно-техническа експертиза и разпит на свидетел при режим на призоваване, поискани пред първата инстанция. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че представеният като доказателство по делото предварителен договор бил единствено индиция за началния момент на владението на имота от страна на ответника. Сочи се, че и към настоящия момент ответникът живеел в този имот, съответно осъществявал владение върху него, което било видно от съвпадението между настоящия му адрес и административния адрес на процесния имот. С тези доводи се иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен искът за допускане до делба на процесния имот.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна и се излагат подробни съображения във връзка с възраженията, направени с въззивната жалба. В тази връзка се сочи, че представеният с отговора на исковата молба предварителен договор от 2001г. не само че не бил индиция за осъществено от въззивника давностно владение, а и представлявал аргумент за липса на такова, тъй като обективирал единствено намерението на продавачите по него да своят имота като техен до сключването на окончателен договор с въззивника. На следващо място, се сочат като допълнителен аргумент за липсата на настъпила в полза на въззивника придобивна давност, сключените от него три сделки през 2020г., с които се опитал да придобие собствеността върху имота, доколкото те били сключени много след 07.06.2001г. – датата, на която бил сключен предварителният договор и от която дата въззивникът твърдял, че е влязъл във владение на имота. Съвпадението между адреса на 2 процесния имот и този на ответника-въззивник към момента за завеждане на делото, не доказвало, че последният е владял имота постоянно, спокойно, явно и несъмнено в изискуемия за това период. Оспорва се като неоснователно и възражението, че първоинстанционният съд не бил съдействал на страните за установяване фактите по делото, доколкото в изготвения от него доклад бил посочил какви са твърдените от страните факти и за кои от тях не са посочили доказателства, като по отношение на същия не били направени възражения от ответника. Излагат се подробни съображения за неоснователност на доводите на въззивника за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с допускането и събирането на доказателства по делото. С тези аргументи се иска обжалваното решение да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, а на въззиваемия да бъдат присъдени направените по делото пред въззивната инстанция разноски.

Съдът намира въззивната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК, съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което и съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба съображения и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 34 от ЗС, предявен от Д. Х. М. срещу П. Г. К. за допускане на делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.*, с административен адрес: гр.В., ул. „Ц. С." №**, ет.*, с предназначение: Жилище-апартамент, с площ от 100 кв.м., находящ се на етаж 4 в жилищна сграда - многофамилна с идентификатор *****.***.***.*, състояща се от 5бр. надземни етажи и 0 бр. подземни етажи, която сграда е построена в ПИ с идентификатор *****.***.*** с площ от 318кв.м., номер по предходен план: ****, ****, квартал 1431, парцел III, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *****.***.***.*.5, под обекта - *****.***.***.*.4, над обекта *****.***.***.*.7 и *****.***.***.*.8, 3 съгласно КККР на гр.В., одобрени със Заповед №РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК. Ищецът твърди, че въз основа на Решение № 260140/28.06.2021г., постановено по гр.д. № 306/2020г. по описа на Районен съд – В., влязло в законна сила на 05.01.2023г. и отбелязано в ИР към АВ на 30.03.2023г., с което е уважен искът му по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и е обявен за окончателен сключеният между него в качеството му на купувач и продавача Д. П. предварителен договор от 01.10.2019г., е станал собственик на ½ ид.част от имота. Сочи се, че още преди предявяването на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, същият бил обезпечен по реда на чл. 390 ГПК чрез вписването на 10.03.2020г. на възбрана върху притежаваната от продавача Д. П. ½ ид.част от имота.

Твърди се, че с договор за дарение от 07.05.2020г. и с договор за покупкопродажба от 08.05.2020г. Д. П. е прехвърлил притежаваната от него ½ ид.част от процесния недвижим имот, предмет на предварителния договор, на ответника П. Г. К., но доколкото тези сделки били извършени след вписването на възбраната върху процесната ид.част от имота на 10.03.2020г. в ИР към АВ, то същите се явявали недействителни спрямо ищеца. В исковата молба се сочи, че останалата ½ ид.част от имота била собственост на ответника по силата на договор за покупко-продажба от 30.07.2020г., сключен между него и сестрата на Д. П. – В. П.а.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. Г. К. е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска като неоснователен с твърдението, че между страните не е налице съсобственост върху процесния недвижим имот, доколкото праводателят на ищеца не бил собственик на ½ ид.част от имота, предмет на предварителния договор от 01.10.2019г. Ответникът е навел доводи, че той е едноличен собственик на имота, доколкото владеел същия явно, постоянно, несъмнено, спокойно и непрекъснато с намерение за своене повече от 30 години, което владение осъществявал въз основа на сключен предварителен договор за покупко-продажба на имота от 07.06.2001г. между него и Н. П.а, Д.

П., Р. П. и Н. П.а /в качеството й на законен представител на В. П.а и Д. П. – който бил сочен за праводател на ищеца/. Обстоятелството, че ответникът е собственик на целия имот въз основа на придобивна давност се установявало и от съвпадението между настоящия му адрес и административния адрес на апартамента.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е 4 приел, че ищецът е станал собственик на ½ ид.част от процесния имот, след като с решение № 260140/28.06.2021г., постановено по гр.д. № 306/2020г. по описа на Районен съд – В., влязло в сила на 05.01.2023г., е бил обявен за окончателен сключеният на 01.10.2019г. между него и Д. Р.ов П. предварителен договор за покупко-продажба на ½ ид.част от имота. Приел е, че са недействителни спрямо ищеца разпоредителните сделки с тази ½ ид.част от имота, обективирани в нотариален акт за дарение на недвижим имот от 07.05.2020г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 08.05.2020г., сключени между Д. Р.ов П. и ответника, тъй като в полза на ищеца била вписана на 10.03.2020г. възбрана върху процесната идеална част върху имота. По отношение останалата ½ ид.част от имота, съдът приел, че собственик е ответникът по силата на сключената между него и В. Р.ова П.а разпоредителна сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 30.07.2020г.

Настоящият състав, като прецени представените по делото доказателства и доводите на страните, за да се произнесе, прие за установено следното:

С Решение № 260140/28.06.2021г., постановено по гр.д. № 306/2020г. по описа на Районен съд – В., е обявен за окончателен сключеният между Д. Р.ов П. и Д. Х. М. на 01.10.2019г. предварителен договор за покупко-продажба на ½ ид.част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.*, с административен адрес: гр.В., ул. „Ц. С." №**, ет.*, с предназначение:

Жилище-апартамент, с площ от 100 кв.м., находящ се на етаж 4 в жилищна сграда - многофамилна с идентификатор *****.***.***.*, състояща се от 5бр. надземни етажи и 0 бр. подземни етажи, която сграда е построена в ПИ с идентификатор *****.***.*** с площ от 318кв.м., номер по предходен план:

****, ****, квартал 1431, парцел III, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *****.***.***.*.5, под обекта - *****.***.***.*.4, над обекта *****.***.***.*.7 и *****.***.***.*.8, съгласно КККР на гр.В., одобрени със Заповед №РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК. Решението е влязло в сила на 05.01.2023г. и е отбелязано на 30.03.2023г. в СВ гр. В. под акт № 83, том I, дв.вх.рег. №546.

Преди предявяването на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и с цел неговото обезпечение, на основание чл. 390, ал. 1 ГПК в полза на Д. Х. М. е издадена обезпечителна заповед, с която е било допуснато обезпечение на бъдещия иск 5 чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху ½ ид.част от процесния недвижим имот, предмет на предварителния договор за покупко-продажба, сключен между него и продавача Д. Р.ов П.. Възбраната е била вписана в СВ гр. В. на 10.03.2020г. под акт № 44, том I, дв.вх.рег. № 521.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот №50, том I, рег. № 288, нот.дело № 49 от 07.05.2020г. на нотариус с район на действие РС – В., вписан в СВ под акт № 71, том III, дело №360/07.05.2020г., Д. Р.ов П. е дарил на П. Г.

К. 1/50 ид.част от собствената му ½ ид.част от процесния недвижим имот. На следващия ден, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №51, том I, рег. № 289, нот.дело № 50 от 08.05.2020г. на нотариус с район на действие РС – В., вписан в СВ под акт № 72, том III, дело №361/08.05.2020г., Д. Р.ов П. е прехвърлил на П. Г. К. собствеността върху останалите 49/50 ид.части от притежаваната от него ½ ид.част от имота.