Решение № 634 от 23.12.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№………… 23.12.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н

*****СКИ

ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав, на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в открито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РЕНИ СПАРТАНСКА

***** ПЕТРАКИЕВ

Секретар: ДАФИНКА БОРИСОВА като разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА

В.ГР.Д. № 767 по описа за 2019 година,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение №

1468/29.07.2019 г., Пл.РС по гр. дело № 2253/2019 г. по описа на същия съд е осъдил на основание чл.178,ал.1,т.3 вр.чл.179,ал.1 от ЗМВР ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –*****, със седалище и адрес на управление гр*****, представлявано от ст. комисар Кр. ***** да заплати на Н.Й.И.,ЕГН**********,гр.*****, сумата от 1731,66лв. като главница, представляваща трудово възнаграждение за положен 261,98 часа извънреден труд,вследствие на преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от 10.04.2016г. - 31.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 10.04.2019г. до окончателното й изплащане.

Осъдил е ОБЛАСТНА

ДИРЕКЦИЯ на МВР –*****, гр***** да заплати на осн.чл.86 от ЗЗД на Н.Й.И., ЕГН**********, гр.***** сумата от 244,57 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за периода от 10.04.2016г. до 31.03.2019г.

Осъдил е ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –***** да заплати на ищеца сумата в размер на 350,00 лева, представляваща сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Осъдил е ОБЛАСТНА ДИРКЕЦИЯ на МВР –***** да заплати по сметка на Пл.РС държавна такса в размер на 119,27лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК върху уважените претенции и 140лв. за вещо лице.

Постъпила е въззивна жалба от ОД на МВР – *****, представлявана от Директора ***** ***** чрез гл. юрк. *****против горепосоченото решение на Пл.РС, като в жалбата се излагат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението.

Твърди се, че РС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/.

За процесния период, за който се претендира заплащане на допълнителни суми, като главница и лихви за положен нощен труд, който следва да бъде преобразуван към дневен труд със съответния коефициент –10.04.2016г. - 31.03.2019г., са действали няколко наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време: Наредба № 8121з–407/11.08.2014 г. /в сила до 02.08.2016 г./, Наредба № 8121з – 592/25.05.2015 г. /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г./ и Наредба № 8121з – 773/29.07.2016 г.В тези специални за МВР наредби липсва текст,който да допуска трансформация на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143.

Въззивникът твърди, че отмяната на

Наредбата от 25.05.2015 г., съгласно разпоредбата на чл.195 ал.1 от АПК действа занапред, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 29.07.2016 г. От 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г., когато е обнародвана последващата Наредба е действала Наредбата от 2014 г., но само за четири дни. В нарушение на материалния закон, Пл.РС е мотивирал изцяло своите правни изводи за целия процесен период на разпоредбата на чл.31 ал.2 от същата Наредба. Неправилни са изводите на ПРС, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР, като съдът е приложил разпоредбите на общото гражданско законодателство – чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Посочва се, че изводи за неприложимост на гражданското законодателство и на НСОРЗ по отношение на служителите в МВР се съдържат и в трайната съдебна практика на РС-*****,ОС-*****,както и са постановени съдебни решения от СРС и ОС-***** в този смисъл.

В жалбата се излагат доводи, че ищецът е държавен служител –полицейски орган по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР и неговите служебни правоотношения се уреждат единствено със ЗМВР. В чл.178 ал.1 от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители. В чл.179 ал.1 от ЗМВР е посочено какви допълнителни възнаграждения се изплащат на държавните служители, вкл. за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, като в ал.2 на същия член е посочено изрично, че реда за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, а техния размер с негова заповед. Поради спецификата на работата на полицейските органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон – ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители, като за тях са неприложими нормите на общото законодателство – КТ и ЗДсл. В конкретния случай, не е налице нито закон, нито акт на Министерския съвет, с който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. Във въззивната жалба се излагат подробни доводи относно полагането на нощен труд от полицейските служители, неговото времетраене, както и начините на неговото заплащане и изчисляване. Въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на предявените искове, като главница и лихви, поради което моли Окръжния съд, да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС, като неправилно и необосновано и по съществото на правния спор да постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.Решението на Пл.РС се обжалва и в частта му досежно присъдените разноски и определената ДТ върху уважения размер на предявените искове.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция не се явил процесуален представител на въззивника ОД на МВР – *****.

В представеното пред Пл.ОС писмено становище от въззивника се излага алтернативно искане в случай, че не се възприемат изложените доводи за недължимост изцяло на претендираните суми от ищцовата страна, исковата претенция да бъде отхвърлена частично за периода 01.01.2018 г. – 17.07.2018г., за който период извънредният труд следва да се отчита без превръщане на нощните часове в дневни, съгласно нормата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. В този смисъл, следва да бъде отхвърлен предявеният иск за главница с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР вр. чл.143 от КТ и чл.144 от КТ за сумата в размер на 310,03 лв., както и предявеният иск за лихви на основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 27,82лв.Претендират се съдебни разноски.Представен е Списък на разноските по чл.80 от ГПК. Възразява се и по определената ДТ с решението на Пл.РС, както и определените разноски за вещо лице,в частта ,в която ОД на МВР е осъдена да заплати 20лв. като възнаграждение на вещото лице.Твърди се,че при допуснатото изменение на предявените искове на осн.чл.214 от ГПК, съдът не е прекратил делото частично и не е присъдил юрк.възнаграждение за разликата над присъдените 1731,66лв. като главница до претендираните 1865,86лв,както и за разликата над 244,57лв.мораторна лихва до първоначално предявения иск за 300лв.

Постъпил е писмен отговор и писмено становище от въззиваемата страна Н.Й.И. ,чрез пълномощниците му адв.

В.П. ***, в които се излагат доводи, че въззивната жалба е неоснователна. Моли Окръжния съд, да потвърди изцяло обжалваното решение на Пл.РС. Изложени са подробни доводи в насока, че за процесния период е действала наредба за организацията и разпределяне на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители, извън редовното работно време на министъра на вътрешните работи от 29.07.2016 г. /в сила от 02.08.2016 г./, като в тази Наредба липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил предвиден в предходно действащата наредба от 11.08.2014 г., като е отпаднал с приетата Наредба от 25.05.2015 г. Липсата на такава правна норма не следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените часове нощен труд от служителите на МВР в дневен такъв. При наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ от 26.01.2007 г./, в която е предвидено в чл.9 ал.2 от същата, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между минималната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Въззиваемата страна твърди, че в случая, по отношение на държавните служители, работещи в структурите на МВР следва да намери приложение чл.9 ал.2 от горепосочената Наредба. В противен случай, служителите на МВР биха се поставили в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители, досежно заплащането на допълнителни възнаграждения. Също така въззиваемата страна счита,че не следва да се прилага чл.9г от НРВПО,тъй като тази разпоредба касае отчитането на извънреден труд пред друг държавен орган-Инспекцията по труда,но не променя характеристиката на труда,положен и изчислен чрез превръщането на нощния труд в дневен,като извънреден,в случай,че надвишава нормативно определения брой часове за периода.В писмения отговор се цитират съдебни решения на РС-Видин,ОС-Видин,ОС-Търговище,ОС-***** ,ОС-*****,РС-*****,РС-Бургас,РС-Русе,РС-***** и др., които са постановени по идентични казуси и с които са уважени изцяло предявените искове.Моли Окръжния съд, да потвърди изцяло обжалваното решение на ПРС, със законните от това последици.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е частично основателна.

Не се спори по делото, че ищецът Н.Й.И. за процесния период 10.04.2016 г.-31.03.2019 г. е работил на длъжност „Мл.инспектор група ООР “ във Второ РУ-***** при ОД на МВР. Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи,при режим на труд на смени/дневна и нощна/,с продължителност 12 часа,при сумарно изчисляване на работното време съгл.чл.187,ал.3 от ЗМВР.

В исковата си молба, ищецът твърди, че за процесния период е положил нощен труд, както следва: за 2016г.-512 часа,за 2017 г. – 592 часа нощен труд, за 2018 г. – 616 часа нощен труд и за 2019 г. – 144 часа нощен труд. Общо положените 1864 часа нощен труд ищецът твърди, че следва да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143, съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за преобразуване на нощния труд към дневен труд, което води до разлика от 266,552 часа, представляващи извънреден труд. Този труд следва да бъде заплатен от работодателя допълнително, ведно със съответната лихва за забава, считано от датата на забавата до датата на подаване на исковата молба и окончателното изплащане на сумите/законна лихва върху главницата/.

В съдебно заседание на 16.07.2019г. е допуснато изменение на предявените искове относно техния размер на осн.чл.214 ,ал.1 от ГПК и съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза,като главният иск е с цена 1731,66лв.,а искът за мораторни лихви-в размер на 244,57лв.

В хода на съдебното дирене пред РС са събрани писмени доказателства, както и е допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза.

Изготвено е заключение от вещото лице *****. От заключението на вещото лице се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12 часови смени,в това число нощни часове,посочени в изготвена таблица за всеки месец и за тримесечие.Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира,че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно,а за работещите на 8-,12- или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период.За периода от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., впоследствие отменена с решение на ВАС на РБ от 11.07.2016 г. От 02.08.2016 г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като съгласно тези наредби при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В тези наредби не е регламентирано изрично преизчисляване на нощен труд към дневен. Вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към дневни, с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. При извършените изчисления вещото лице е дало заключение, че неизплатената сума за извънреден труд за процесния период е 1731,66 лв.,а лихвата за забава върху изчислените суми за всяко тримесечие за периода от изискуемостта до датата на подаване на исковата молба е в размер на 244,57 лв.

Разпечатката съдържа 34 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f7d9231f-c2cb-4994-8f8c-92ddd1e7060d