Решение № 389 от 20.08.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Варна, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Търговско дело № 20253100900773 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 21470/01.07.2026 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕАД за допълване на постановеното по делото Решение 241/26.05.2026 г. чрез посочване на банковата сметка, по която дружеството ответник може да заплати възложените в негова тежест деловодни разноски с оглед разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 вр. чл.

127, ал. 4 от ГПК.

В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК от ищеца Я. Г. М. е постъпил отговор с вх. № 24590/28.07.2026 г., с който изразява становище за основателност на искането, като излага, че в исковата молба е посочена особена банкова сметка по чл. 39 от ЗАдв на адвокатското дружество, предвид изричното упълномощаване от ищеца.

За да се произнесе по молбата съдът съобразява, че същата е допустима, доколкото изхожда от заинтересована страна и е депозирана в законоустановения едномесечен срок по чл. 250, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество обаче тя е неоснователна.

Не са налице предпоставки за допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК, доколкото съдът се е произнесъл по предявения отрицателен установителен иск, с който е бил сезиран. Разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК следва да се тълкува във връзка с тази на чл. 127, ал. 4 от ГПК, според която по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин на плащане. Съответно това изискване не е относимо към исковите молби, с които са предявени само установителни или конститутивни искове /в този смисъл Определение № 27 от 20.01.2021 г. по ч. т. д. № 1825 / 2020 г. на ВКС, I TO/. По тази причина липсва изискване за посочване на банкова сметка в решенията, постановени по тези искове.

За пълнота следва да бъде посочено, че непосочването в съдебното решение на банкова сметка, по която да се преведат сумите по постановения осъдителен диспозитив за парично вземане, не може да бъде предмет на искане за допълването му по реда на чл. 250 от ГПК, тъй като банковата сметка не е част от спорното право, не е отделен иск, не съставлява допълнително искане, свързано с главния предмет, произнасянето по което да е дължимо от решаващия съд в рамките на оказваната от него защита и съдействие - чл. 2 от ГПК при спазване на принципа на диспозитивното начало, очертаващо предмета на делото и обема на изискуемата от съда защита и 1 съдействие, които се определят по волята на страните - чл. 6, ал. 2 от ГПК. В настоящия случай липсва и несъответствие между формираната в мотивите на акта воля на съда и тази изразена в диспозитива на решението относно банковата сметка, което би довело до разглеждане на молбата по реда на чл. 247 от ГПК.

Съобразявайки обаче, че в петитума на исковата молба е посочена банкова сметка, по която да бъдат заплатени разноските, а в отговора по настоящата молба, ищецът не възразява банковата сметка да бъде предоставена на ответника и прилага уведомление за банковата сметка на упълномощеното адвокатско дружество, то с връчването на препис от настоящото решение, на ответника следва да бъде връчен и препис от въпросното уведомление и препис от отговора на ищеца. Настоящият състав взима предвид и че в представеното към исковата молба пълномощно към адвокатското дружество, ищецът е упълномощил дружеството освен да образува производство с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответника за установяване недължимост поради настъпила погасителна давност на суми по договор за банков кредит, но и да получава суми, свързани с делото. Доколкото с решението по предявен отрицателен установителен иск не се присъждат суми с оглед естеството на иска, освен сторени в производството разноски, то следва да се приеме, че адвокатското дружество е оправомощено да получи и присъдените в полза на ищеца съдебно-деловодни разходи.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 21470/01.07.2026 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 131001375 за допълване на постановеното по делото Решение 241/26.05.2026 г. чрез посочване на банковата сметка, по която дружеството ответник да заплати възложените в негова тежест деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните, като на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕАД се изпрати и препис от писмения отговор по молбата с вх. № 24590/28.07.2026 г., ведно с приложеното към него уведомление за банковата сметка, чрез ССЕВ.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Варна, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Търговско дело № 20253100900773 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 21470/01.07.2026 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕАД за допълване на постановеното по делото Решение 241/26.05.2026 г. чрез посочване на банковата сметка, по която дружеството ответник може да заплати възложените в негова тежест деловодни разноски с оглед разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 вр. чл.

127, ал. 4 от ГПК.

В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК от ищеца Я. Г. М. е постъпил отговор с вх. № 24590/28.07.2026 г., с който изразява становище за основателност на искането, като излага, че в исковата молба е посочена особена банкова сметка по чл. 39 от ЗАдв на адвокатското дружество, предвид изричното упълномощаване от ищеца.

За да се произнесе по молбата съдът съобразява, че същата е допустима, доколкото изхожда от заинтересована страна и е депозирана в законоустановения едномесечен срок по чл. 250, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество обаче тя е неоснователна.

Не са налице предпоставки за допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК, доколкото съдът се е произнесъл по предявения отрицателен установителен иск, с който е бил сезиран. Разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК следва да се тълкува във връзка с тази на чл. 127, ал. 4 от ГПК, според която по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин на плащане. Съответно това изискване не е относимо към исковите молби, с които са предявени само установителни или конститутивни искове /в този смисъл Определение № 27 от 20.01.2021 г. по ч. т. д. № 1825 / 2020 г. на ВКС, I TO/. По тази причина липсва изискване за посочване на банкова сметка в решенията, постановени по тези искове.

За пълнота следва да бъде посочено, че непосочването в съдебното решение на банкова сметка, по която да се преведат сумите по постановения осъдителен диспозитив за парично вземане, не може да бъде предмет на искане за допълването му по реда на чл. 250 от ГПК, тъй като банковата сметка не е част от спорното право, не е отделен иск, не съставлява допълнително искане, свързано с главния предмет, произнасянето по което да е дължимо от решаващия съд в рамките на оказваната от него защита и съдействие - чл. 2 от ГПК при спазване на принципа на диспозитивното начало, очертаващо предмета на делото и обема на изискуемата от съда защита и 1 съдействие, които се определят по волята на страните - чл. 6, ал. 2 от ГПК. В настоящия случай липсва и несъответствие между формираната в мотивите на акта воля на съда и тази изразена в диспозитива на решението относно банковата сметка, което би довело до разглеждане на молбата по реда на чл. 247 от ГПК.

Съобразявайки обаче, че в петитума на исковата молба е посочена банкова сметка, по която да бъдат заплатени разноските, а в отговора по настоящата молба, ищецът не възразява банковата сметка да бъде предоставена на ответника и прилага уведомление за банковата сметка на упълномощеното адвокатско дружество, то с връчването на препис от настоящото решение, на ответника следва да бъде връчен и препис от въпросното уведомление и препис от отговора на ищеца. Настоящият състав взима предвид и че в представеното към исковата молба пълномощно към адвокатското дружество, ищецът е упълномощил дружеството освен да образува производство с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответника за установяване недължимост поради настъпила погасителна давност на суми по договор за банков кредит, но и да получава суми, свързани с делото. Доколкото с решението по предявен отрицателен установителен иск не се присъждат суми с оглед естеството на иска, освен сторени в производството разноски, то следва да се приеме, че адвокатското дружество е оправомощено да получи и присъдените в полза на ищеца съдебно-деловодни разходи.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 21470/01.07.2026 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 131001375 за допълване на постановеното по делото Решение 241/26.05.2026 г. чрез посочване на банковата сметка, по която дружеството ответник да заплати възложените в негова тежест деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните, като на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕАД се изпрати и препис от писмения отговор по молбата с вх. № 24590/28.07.2026 г., ведно с приложеното към него уведомление за банковата сметка, чрез ССЕВ.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2