Решение № 524 от 04.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Варна, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Филипа Н. Атанасова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20253110203133 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на К. К. К. ЕГН **********, от гр.Варна, депозирана чрез процесуален представител, против НП 25-0439-000253/ 28.04.2025г. на Началника на Трето РУ-ОД на МВР- Варна, с което на въззивника е наложено административно наказание, както „Глоба” в размер на 50лв., на основание чл.178 Е от ЗДвП за нарушение на чл.15 ал.7 от ЗДвП.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно и незаконосъобразно, твърди се, че за процесното нарушение въззивникът вече е бил санкциониран с друго НП, оспорва се и приетото за установено нарушение, че автомобилът е бил паркират в тревни площи, като се сочи, че липсват доказателства , че площта е била предвидена за парк или градина, а и видимо не е сочила, че има такова предназначение.Оспорва се субективната страна на приетото за установено нарушение и в заключение се иска отмяна на НП поради недоказаност на приетото за установено нарушение, а в условията на евентуалност се иска прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Иска се и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

1

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично, представлява се в част от съдебните заседание от процесуален представител, който поддържа жалбата, а в последното открито с.з. процесуален представител не се явява, депозирано е писмено становище с молба НП да бъде отменено, като отново се излагат аргументи за недоказаност на приетото за извършено нарушение и допуснати процесуални нарушения в хода на АНП.

Представител на органа издал НП, не се явява в с.з.Депозирани са писмени бележки с молба НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

С обжалваното наказателно постановление, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) № 25-0439000253/04.02.2025 година, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.178е от ЗДвП - Закон за движението по пътищата ("Наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини,детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. ") за нарушение на чл. 15,ал. 7 от ЗДвП ("Забранено е паркирането на МПС в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места "), изразяващо се в това, че на 22.01.2025 г. около 08, 55 часа в гр. Варна, ж.к.“****“ е паркирал личният си автомобил автомобил "Т**** " с рег. № **** в тревните площи до бл.*, между бл.* и бл.*.

Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел, актосъставителят св.М. , който заявява пред съда, че според него процесният автомобил е бил паркиран в тревна площ и че е залепил своето уведомление до друго такова, поставено от предишен ден.Установи се, че не е изготвен снимков материал относно приетото за установено нарушение.

Показания даде в с.з. и допуснатият до разпит св.И., от показанията на който се установи, че знае за поставените уведомления за два фиша, но автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран на място, което не е било обозначено за градина до бл.112 и не представлява тревна площ.

Изискаха се от съда писмени доказателства досежно приетото за 2 установено нарушение и видно от приетото по делото копие на част ПУП за процесното място в действителност има зона между двата блока, предназначена за озеленяване, но има и зона, която е предназначена за пешеходна такава.

Изискан бе и снимков материал относно процесното място на извършване на нарушението, но се представи такъв, изготвен едва на 13.10.2025г., далеч след датата на нарушението, на който не е виден процесният лек автомобил, поради което този снимков материал не е относим към предмета на делото.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за обективни, конкретни, безпристрастни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите М. и И., дадени в с.з. и кредитирани от съда и от приобщените по делото писмени доказателства, прочетени и приети от съда по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът не кредитира единствено изготвеният снимков материал, тъй като същият не касае приетото за установено нарушение, като изготвен месеци след датата, посочена като дата на извършване на процесното нарушение.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.

34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган предвид приобщената по делото заповед, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Акта е съставен в присъствието на нарушителя и е връчен по надлежния ред.Срещу АУАН са били депозирани възражения в законоустановения срок, във връзка с които АНО е възложил проверка, но е приел възраженията за 3 неоснователни и въз основа на съставения акт и материалите по преписката е издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

В конкретния случай съдът намира, че в НП липсват факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението от обективна страна, тъй като е посочено от фактическа страна, че процесният автомобил е бил паркиран в тревни площи, но липсват факти, дали паркирането е било извън обозначените за това места.Цитирането на текста на посочената като нарушена норма не компенсира липсата на факти, поради което в тази насока съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на нарушителя.

В конкретния случа се установява, че с визираните в жалбата две НП-та въззивникът е санкциониран за нарушения, извършени на различни дати, поради което не споделя възраженията в тази насока.

Разпоредбата на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП забранява преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места.

В случая актът за установяване на административно нарушение е съставен на жалбоподателя за това, че е паркирал автомобила в тревните площи,в гр.Варна, ж.к.“****“ до бл.*, между бл.* и бл.*. Доколкото Законът за движение по пътищата не съдържа легална дефиниция на понятията, ползвани от чл. 15, ал. 7 и чл. 178е – паркове и градини, установената съдебна практика приема, че преценката за извършено нарушение по чл. 178е от ЗДвП следва да бъде направена с оглед специалните норми на Закона за устройство на територията.

Съобразно нормата на чл. 61 от ЗУТ посочените обекти (паркове и градини) съставляват озеленени площи за широко обществено ползване основа на зелената система на територията на общините и предвидени като местоположение и площ с подробните устройствени планове. Съгласно чл.

103, ал. 2 от ЗУТ, Общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана, а по силата на чл. 107, ал. 1 от ЗУТ с Общият устройствен план на град с неговото землище или на селищно образувание с национално значение се определят "територии за паркове и градини". За осъществяването на нарушение по чл. 15, ал. 7 от ЗДвП следва да 4 е налице озеленена площ, която е предвидена с плана като парк или градина, като същата следва да е реализирана реално, тъй като ако планът в тази му част не е осъществен на практика, няма да е налице парк или градина.

По делото АНО не е представил безспорни доказателства, от които да е видно че процесната територия попада в територия на комплексно застрояване, като участъка в ж.к.“****“ до бл.*, между бл.* и бл.* е градина.

Дори при наличие на такива, това обаче не води автоматично до извод, че мястото, на което е бил паркиран автомобила представлява градина или парк, още по-малко пък детска площадка.. Дори да се приеме, че посоченото място в АУАН и НП е градина или парк, това според състава на съда не е достатъчно, за да се приеме, че административното нарушение е извършено виновно. Това е така, защото, за да е налице извършено нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП , следва освен озеленени площи да са предвидени с плана като парк или градина, а и същите да са реализирани като такива, за да се приеме, че при паркиране в тези площи е осъществено деянието, обявено за наказуемо с разпоредбата на чл. 178е от ЗДвП.Обстоятелството че тази площ не е била реализирана ката градина се потвърждава от показанията на св.И., живущ в същия жилищен квартал.

От друга страна, от приобщените по делото писмени доказателства- копие от част от ПУП за процесния район се установява, че в действителност между бл.* и бл.* има участък, който е отреден за озеленяване, но има и участък, който е определен за жилищно строителство и подземни гаражи, а точно къде е бил паркиран процесният автомобил не се установи по безспорен и категоричен начин, поради лиса на конкретика в свидетелските показания на актосъставителя и поради липса на снимков материал, касаещ приетото за установено нарушение..От този ПУП е видно, че в същия участък има и зона, определена за пешеходна такава.

Предвид изложеното състава на съда намира, че не се събраха доказателства, че посоченото пространство има характеристики на градина или на тревна площ, поради което вмененото във вина на въззивника нарушение по чл. 15, ал. 7 от ЗДвП не е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Поради това съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

5

Изцяло в горния смисъл е Решение на АДМ. СЪД-Варна по к.н.а.д.№№ 2602/25г. по идентичен казус.

Позовавайки се на разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН процесуалният представител та жалбоподателя е направил искане за присъждане на разноските по делото, като е заявил, че предвид представеното по делото пълномощно защитата по делото се осъществява по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. В конкретния случай производството по делото продължи в четири съдебни заседания, но не е с фактическа или правна сложност. По тези съображения в полза на адв. Т. П. от АК-Варна, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 204,52 евро, равностойност на 400лв..

Предвид изхода на спора съдът намира, че искането за присъждане на разноски в полза на АНО следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното , съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП 25-0439-000253/ 28.04.2025г. на Началника на Трето РУОД на МВР- Варна, с което на К. К. К. ЕГН **********, е наложено административно наказание, както „Глоба” в размер на 50лв., на основание чл.178 Е от ЗДвП за нарушение на чл.15 ал.7 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати в полза на адв.Т. С. П. - АК Варна сумата от 204,52 евро, равностойност на 400 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на АНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6