Решение № 381 от 12.11.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Велико Търново, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЛАДЕН ДИМИТРОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. ГЕОРГИЕВА-ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20254110201157 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид :

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от ***, вписано в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от A. A. A.., против Електронен фиш №8505292394, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който за допуснато нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на *** е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева /две хиляди и петстотин лева/. В жалбата се излагат доводи за неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят прави възражение за изтекли давностни срокове по чл.34 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалвания ЕФ. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, представлявана от процесуален представител ю.к. K., представя писмено становище, в което оспорва доводите на жалбоподателя. Претендира заплащане на разноски за възнаграждение на 1 юрисконсулт.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено :

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505292394 на ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от A. A. A.., за това, че на 25.04.2022г., в община ***, по *** , с посока - намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение №0076E89F20385999E053041F160A44E2, с ППС ВЛЕКАЧ „ДАФ“ ЦФ 460 ФТ, регистрационен номер ***, с технически допустима максимална маса 19500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6А, в състав с ремарке, с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

Установеното е квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДв.П, поради което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал.

3б от ЗДв.П, е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв.

В електронния фиш е отразено, че нарушението е установено с устройство № 20532, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на ***.

Указано е задължението за заплащане на такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП, в размер на 750,00 лева, както и възможността при заплащане на таксата да бъде освободено дружеството от административнонаказателна отговорност.

Видно от снимковия материал, приложен към електронен фиш и доказателствения запис от електронната система на 25.04.2022г., в 07:15:54 часа, е заснет автомобил, с рег.№***.

От приложеното по делото извлечение от компютърната система – „история на обработка“ е видно, че данните за нарушението са постъпили на 25.04.2022г., а електронният фиш е издаден чрез полагането на електронен 2 подпис на 31.05.2022г. Връчен е на 11.08.2025г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е основателна.

Съдът намира за неоснователно направеното възражение за изтекла давност по чл.34 от ЗАНН. Според мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, по т. д. № 1/2013 г., електронният фиш се приравнява едновременно към акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателно постановление. В случая, установяването на административното нарушение и неговото санкциониране чрез издаването на електронен фиш, представлява особено производство, уредено в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), който се явява специален по отношение на ЗАНН. Същият обаче не предвижда различни от ЗАНН давностни срокове за започване и приключване на производството. Така началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и според наложилата се съдебна практика има същото правно значение. В конкретната хипотеза нарушението е заснето на 25.04.2022г., а електронният фиш е издаден на 31.05.2022г., с което са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Налице е обаче друго грубо процесуално нарушение, което опорочава изначално производството и издадения електронен фиш.

Разпоредбата на чл.189ж от ЗДП е специална по отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен процес и предвижда особен ред за санкциониране за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДв.П, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДв.П.

Нормата на чл.189ж от ЗДП, в редакцията й към момента на извършване на нарушението /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./, изрично и лимитивно определя случаите, в които е приложим реда за санкциониране, чрез издаване на електронен фиш – само в хипотезата на нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДв.П – за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Цитираният състав на нарушение предвижда само възможност за 3 налагане на санкция - глоба в размер 300 лв.

Според съда, по отношение на останалите състави на административни нарушения, в които попада и процесната хипотеза на чл.179, ал.3б от ЗДв.П, е приложим само общия ред за установяване и санкциониране чрез АУАН и НП – по аргумент от чл.189е, ал.1 от ЗДв.П.

Подходът на законодателя към този момент е бил неслучаен, а цели облекчен ред за санкциониране на нарушения, за които се предвижда сравнително по-лека санкция.

Изричното посочване, че приложимостта е само за нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДв.П, не може да се преодолее с разширително тълкуване, предвид посочената възможност в нормата на чл.189ж от ЗДв.П за налагане на имуществена санкция, каквато възможност по чл.179, ал.3 от ЗДвП не е съществувала.

Едва с последващата редакция на нормата се предвиди възможност за санкциониране с електронен фиш при нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1, чл. 179, ал. 3 – 3б от този закон и чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /в сила от 13.02.2024 г., ДВ бр. 13 от 2024 г./, което подкрепя извода, че не е съществувала възможност за издаването на електронен фиш за това нарушение при липса на изрична норма за това към момента на съставянето му.

Констатираният процесуален порок е съществен, препятства възможността за преценка по същество и не може да се санира от последващата редакция на закона, която за жалбоподателя се явява понеблагоприятна .

Все пак по същество следва да се вземе предвид и разпоредбата н а чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., съгласно която:"Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство". В случая АПИ е следвало да уведоми собственика и ползвател на ППС, за конкретния случай на неточно декларирана пътна такса и да предложат възможност за отстраняване на нередността преди да се пристъпи към ангажиране на 4 административнонаказателната отговорност на собственика на процесното ППС. В този смисъл е и последното изменение на ЗП със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., с който са регламентирани нови разпоредби - чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство е съобразено изцяло с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от същия. Макар и разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП да влизат в сила от 01.01.2024 г., то е очевидна волята на законодателя, че към момента на нарушението, нормите от ЗП противоречат на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Очевидна е и разликата между уведомяването от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, от една страна, и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП , от друга. В този смисъл следва да се приложат разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., които по силата на примата на нормите на европейското право, имат пряко действие, поради което собственикът на автомобила не е следвало да бъде директно санкциониран, а да му се предостави възможност да заплати дължимата пътна такса за процесния сегмент от пътя.

При положение, че съдът е длъжен да не приложи националната норма, която противоречи на ПЕС, съдът не може и да измени наложената имуществена санкция като я намали.

С оглед на изложеното съдът намира, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и следва да се отмени.

С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, въззиваемата страна следва да бъде осъдена, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, да заплати на жалбоподателя направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500лева.

Направеното от представителя на въззиваемата страна възражение за прекомерност е неоснователно. Заплатената сума е под нивата по чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Видно от приложения по делото договор за правна помощ жалбоподателят е заплатил адвокатски хонорар в размер на 2500 лева, по общо пет дела. Няма 5 данни да е начислен ДДС.

Ето защо, съдът намира, че следва на жалбоподателя да се присъдят разноски в размер на 500 лв.

Воден от горното и на осн. чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10,ал. 1 от Закона за пътищата № 8505292394, с който на ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от A. A. A.., за това, че на 25.04.2022г., в община ***, по ***, с посока - намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение

№0076E89F20385999E053041F160A44E2, с ППС ВЛЕКАЧ „ДАФ“ ЦФ 460 ФТ, регистрационен номер ***, с технически допустима максимална маса 19500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6А, в състав с ремарке, с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената - в нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДв.П, на основание чл, 187а, ал.

2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДв.П, е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, гр.София, бул.“Македония“№3,

ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление: ***, СУМАТА от 500 / петстотин / лева, деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок съобщението на страните пред Вeликотърновския административен съд. от

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6