Присъда № 32 от 24.02.2026, Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 32/24.02.2026 година по НОХД № 466/2025 година по описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с който срещу подсъдимия Е. А. /E A/, роден на ********** г. в гр.Караязъ, обл.Ерзурум, Република Турция, гражданин на Република Турция, с постоянен адрес в Република Турция е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 07.08.2024 година, в района на гранична пирамида № 249, находяща сe в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно призован за съдебно заседание не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на обективната истина по делото, а правото на защита на подсъдимия в производството е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин от обективна и субективна стрА. от събраните по делото доказателства. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и му бъде определено наказание при условията на чл.55 от НК, като при определяне на наказанието съдът вземе предвид от една стрА.та високата степен на обществена опасност на деянието, а от друга чистото съдебно минало на подсъдимия, обуславящо ниска степен на обществена опасност и пълните му самопризнания, спомагащи разкриването на обективната истина по делото. Конкретно предложеното от прокурора наказание е пет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години и кумулативно предвиденото за това престъпление наказание глоба в размер на 255.65 евро.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. Д. Н. Д. от АК – Ямбол, в хода на съдебните прения не оспорва доказаността на обвинението. Пледира при определянето на наказанието на подзащитния му, съдът да вземе предвид, че подсъдимия е направил самопризнания е и спомогнал за разкриване на обективната истина по делото и му определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на законовия минимум.

Подсъдимият в хода на образуваното досъдебно производство е дал обяснения по делото и се е признал за виновен по повдигнато му обвинение.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа стрА. следното:

Подсъдимият по делото Е. А. /E A/ е пълнолетно лице, гражданин на Република Турция със средно образование, роден на ********** г. в гр.Караязъ, обл.Ерзурум, Р Турция, с постоянен адрес в Р Турция.

Подсъдимият Е. А. /E A/ в началото на м.август 2024 година имал намерение да замине при сестра си в Федерална република Германия, като премине през република България, влизайки през границата на стрА.та ни, от република Турция в република България, не по предвидения от закона начин – без разрешение от надлежните органи на властта и не през определените за това места.

В изпълнение на решението си подсъдимия в първите дни на м.август 2024 година 1 се придвижил с автобус от град Истанбул до град Одрин, след което с автобус до гр.

Лалапаша, Република Турция. След това, сутринта на 07.08.2024 година тръгнал пеш през гориста местност в посока турско - българската граница.

По - късно деня на 07.08.2024 година, подсъдимият достигнал до възпрепятстващото съоръжение изградено на българо - турската граница и следобед на 07.08.2024 година влязъл в република България, като преминал през отвор във възпрепятстващото съоръжение на границата на стрА.та ни, от република Турция в република България, в района на №249 гранична пирамида, находяща се в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област Ямбол. При влизането си в република България подсъдимия не е притежавал виза или друг заместващ я документ, даващ му право да влезе в република България, както и паспорт. Същият носел единствено турска лична карта.

След това подсъдимия Е. А. /E A/ продължил движението си на територията на стрА.та ни, пеш, движейки се през гориста местност.

На 08.08.2024 година сутринта около 08.10 – 08.20 часа подсъдимият се движел в посока от с. Чернозем, община Елхово към с. Маломирово, община Елхово. По същото време бил забелязан и спрян от граничен полицейски наряд на ГПУ – Елхово, в състава на който бил и св. Л. П. - полицай в 01ГОДГ на ГПУ- Елхово към РД ГП – Елхово. При извършената му на място полицейска проверка подсъдимият представил документ за самоличност - личната карта, не представил документи, с който до удостовери законното си влизане на територията на република България. Подсъдимият се идентифицирало с турска лична карта с № ***, издадена от Република Турция, валидна до 02.12.2029 г.

Мястото на влизане на подсъдимия през границата на стрА. – в района на 249 гранична пирамида, находяща се в землището на село Голям Дервент, общ. Елхово, обл.Ямбол е бил установено след извършени оперативно издирвателни мероприятия и проверка на линията на държавната граница от св. С. П. К..

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че същият не е осъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите Л. П. и С. К., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с остА.лите доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.

Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с остА.лите доказателства, дадени са от лица незаинтересовани от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля Лазал П. факти са пряко относими към действията на подсъдимия след влизането му в Република България, а тези на св. К. към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние.

Писмените доказателствени източници като редовни от външна стрА. и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият Е. А. /E A/ е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА. престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 07.08.2024 година, в района на гранична пирамида № 249, находяща се в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, 2 без разрешение на надлежните органи на властта.

Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.

От обективна стрА. подсъдимият Е. А. /E A/ е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е притежавал виза или друг заместващ я документ, удостоверяваща правото му да влезе в стрА.та ни, с оглед гражданството му – на Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и показанията на св. П..

Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та.

Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница.

От обясненията на подсъдимия Е. А. /E A/ и показанията на свидетелите П. и К. преценени в тяхната съвкупност се установява по безспорен начин времето и мястото на преминаване на държавната ни граница от подсъдимия, а именно на 07.08.2024 година, в района на гранична пирамида № 249, находяща се в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област Ямбол.

От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който същият е влязъл в Република България. Подсъдимият е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимия документ за самоличност за задгранично пътуване и виза, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват доказателства, че подсъдимия е влязъл в стрА.та ни с цел да търси убежище. Напротив целите на влизане на подсъдимия в република България са изяснени - да достигне трета държава, преминавайки през територията на република България.

Поради липсата на визирА.та от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са налице основания за ненаказването на подсъдимия.

Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия Е. А. /E A/ за виновен в престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно за престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.

За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет хиляди лева. При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на 3 деянието, а като смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, направените от него самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото и добросъвестното му поведение в хода на досъдебното производство. При тези фактически констатации и при наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под най-ниския предвиден от закона предел, а именно - пет месеца лишаване от свобода и на основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 255.65 евро.

Съдът счете, че налагането на кумулативно наказание, в посочените по – горе вид и размер в най – пълна степен съответства на обществената опасност на деянието и дееца.

Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наказанието пет месеца лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.