Решение № 950 от 04.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 950 гр. Пловдив, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330100181 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 247 и чл. 250 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по молба на К. В. В., чрез пълномощника му адв. С. М.. Със същата се иска от съда да допълни постановеното по делото Решение № 5691 от 22.12.2025 г., като в диспозитива ответникът бъде осъден да заплати на адв. М. сумата от 520 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно изложеното в мотивната част на съдебния акт, като се иска и допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното решение, като се заличи следната част: „ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 21.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.“. В молбата си адв. М. излага подробни съображения във връзка с исканията си.

В предоставения му срок, ответникът „Изи асет мениджмънт“ АД, не е взел становище по молбата.

По искането сторено по реда на чл. 247 ГПК съдът намира следното:

Съдът намира молбата за неоснователна. В мотивната част на Решение № 5691 от 22.12.2025 г., съдът е посочил подробни съображения за недължимост на законната лихва върху сумата от 885 лева – главница /остатък от чиста стойност/ по Договор за паричен заем № *** от *** г., като е намерил, че искането на ищеца по насрещния иск е неоснователно. В диспозитива на съдебното решение, на ищеца по насрещния иск „Изи асет мениджмънт“ АД е присъдена сумата от 885 лева – главница /остатък от чиста стойност/ по Договор за паричен заем № *** от *** г. и 230,10 лева – разноски, съразмерно на уважения насрещен иск по гр. д. № 181/2025 г. по описа на ПРС, като е 1 формиран изричен диспозитив, с който съдът ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния размер от 1436,24 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 21.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Така, доколкото съдът изрично е отхвърлил в диспозитива на съдебното решение искането за присъждане на законна лихва върху посочената погоре главница, то не се констатира и наличие на очевидна фактическа грешка, която да бъде поправена от съда по реда на чл. 247 ГПК.

Ето защо и по изложените съображения, молбата на К. В. В., подадена чрез пълномощника му адв. С. М., ще бъде оставена без уважение.

По искането сторено по реда на чл. 250 ГПК съдът намира следното:

В мотивите на постановеното Решение № 5691 от 22.12.2025 г. съдът е определил адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. по предявения иск за установяване на недействителността на договора за кредит в размер на 400 лева. Посочено е, че съразмерно на частта, в която се отхвърля насрещната искова претенция в полза на адв. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 120 лева на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като е посочено, че общият размер на възнаграждението, което следва да се присъди в полза на адв. М. по уважения главен иск и частично отхвърления насрещен евентуален иск е 520 лева.

Действително съдът не е формирал диспозитив по отношение на адвокатското възнаграждение, дължимо на адв. М., съгласно посоченото в мотивната част на съдебния акт, поради което и Решение № 5691 от 22.12.2025 г., следва да бъде допълнено в този смисъл.

Следва да се посочи, че доколкото съдебното решение е постановено към момента, в който на територията на Република България е действала валута „лева“, сумата от 520 лева – адвокатско възнаграждение, следва да бъде посочена в лева, но за пълнота следва да се посочи и нейната равностойност във валутата, действаща към момента на постановяване на съдебното решение – евро, изчислена по правилата на Закона за въвеждане на еврото в Република България.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 132467 от 29.12.2025 г., подадена от К. В. В., чрез пълномощника му адв. С. М. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 5691 от 22.12.2025 г., като бъде заличена следната част:

„ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 21.02.2025 г. до окончателното изплащане на 2 вземането.“.

ДОПЪЛВА Решение № 5691 от 22.12.2025 г., в следния смисъл:

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър Център, ет. 2, офис 40-46 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат С.

Н. М., вписан в Ак-П. под личен № ******, със служебен адрес: гр. П., бул.*** № **, ет.*, СУМАТА от общо 520 лева /265,87 евро/ – адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на К. В. В. в производството по гр. д. № 181/2025 г. по описа на ПдРС, V граждански състав.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3