Решение № 63 от 16.03.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Враца, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря ИРИНА Н. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20261420200137 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на Б. Г. Б. от гр.София против НП № 25-0967-001388/24.11.2025 г. на Началник група в сектор “ПП”-Враца към ОДМВР-Враца, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.638, ал.3 КЗ и на същото основание, е наложено административно наказание -глоба в размер на 400.00 лв./204.52 евро/.

В жалбата, подържана лично от жалбоподателя и в с.з,. се релевират оплаквания за необоснованост на атакуваното постановление, поради недоказаност на вмененото нарушение от субективна страна. На това основание се иска и цялостната му отмяна.

В придружителното си писмо към преписката, ответната страна прави бланкетно искане за потвърждаване на атакуваното НП.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, в законовия, преклузивен срок за обжалване. Разгледана 1 по същество е неоснователна, при следните съображения:

На 14.11.2025 г., около 18.13 ч., в гр.Враца, ул.“Кр.Българията“ до №2, полицейски екип на сектор „ПП“-Враца, включващ св.Я.Й. спрял за проверка л.а.”*******” с рег.№ ********, собственост на трето за делото лице, но управляван от настоящия жалбоподател. Конкретните повод и причина за спиране на МПС-то били обусловени от констатирано друго нарушение по ЗДвП-непропускане на пешеходци на налична пешеходна пътека от водача на процесното МПС, което нарушение остава изцяло извън предмета на настоящето производство. При извършената на място полицейска проверка в т.ч. и на съответните документи, полицейските служители констатирали, че за управлявания от жалбоподателя л.а. няма сключена задължителна застраховка “ГО”. На място против жалбоподателя е съставен процесния АУАН №4486220/14.11.25 г. за извършено нарушение по чл.638, ал.3 КЗ, подписан от него без възражения.

При липса и на последващо подадени такива възражения в срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН, е последвало издаването на обжалваното НП, с което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на вмененото нарушение и на основание чл.638, ал.3 КЗ, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400.00 лв./204.52 евро/.

Според извършената от съда служебна проверка в публичния електронен регистър към ГФ за сключени З”ГО”, подкрепена и с приложената от АНО справка за регистрация/дерегистрация на процесното МПС, към момента на полицейската проверка на 14.11.25 г., описаното в АУАН и НП и управлявано от настоящия жалбоподател МПС, не е имало валидно сключена З”ГО”. Такава З”ГО” е била сключена след полицейската проверка, довело до последващо служебно уведомяване на сектор „ПП“-Враца и служебна промяна в регистрацията на автомобила на 15.11.25 г. в 10.42 ч.

Фактическите констатации, посочени в АУАН и в НП се доказват последователно, логично и безпротиворечиво от всички налични доказателства по делото: показанията на св.Я.Й., имащ качество на актосъставител, подкрепени и от всички останали материали, приложени към административната преписка, в т.ч. справка за регистрация на процесното МПС, справка за собственост на автомобила, справка за нарушител и др. Тези фактически констатации, както и представените в тяхна подкрепа от АНО писмени доказателства, в случая не се оспорват и от самия жалбоподател.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В процесуален аспект, настоящия съдебен състав не констатира допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да са “съществени” и да представляват формално основание за отмяна на атакуваното постановление. АУАН и обжалваното НП са съставени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 ЗАНН и в съответствие с изискванията на чл.42 и 57 ЗАНН, доколкото съдържат всички задължителни реквизити по тези законови разпоредби. Налице е и съответствие между изложените в АУАН и в НП фактически констатации и дадената правна квалификация на нарушението. В случая, нарушения от категорията на формалните и съществени такива, евентуално нарушаващи правото на защита, не се твърдят и от самия жалбоподател.

От материално-правна страна и съобразно установената по делото фактическа обстановка спрямо наличния доказателствен материал, то и обжалваното НП се явява напълно законосъобразно и обосновано:

Нормата на чл.638, ал.3 КЗ, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, предвижда административно наказание за всяко лице, което управлява МПС, без да е собственик на същото и когато за същото МПС не е сключен договор за задължителна З“ГО“. Текстът на чл.638, ал.3 КЗ изрично сочи лицето, което се санкционира, т.е субекта на административното нарушение, а именнонесобственикът, но управляващия моторното превозно средство, във връзка с чието управление и ползване няма сключен и действащ договор за задължителна З“ГО“. В случая по делото безспорно се установи, че към момента на извършената проверка от полицейските органи, жалбоподателят е управлявал процесното МПС, за който не е имало сключена З“ГО“. Едно от задълженията на водачите на МПС съгласно чл.100, ал.1, т.3 ЗДвП е да носят документ за сключена З“ГО“ за МПС-то, което управляват. Следователно, преди да започне да управлява МПС-то, независимо чия собственост е то, водачът е длъжен да установи дали за това МПС има сключена З“ГО“ и да вземе със себе си документа, удостоверяващ този факт. Дали за управлявания автомобил има сключена задължителна З“ГО“, настоящият жалбоподател в качеството си на правоспособен водач, не само е могъл да узнае, но е и бил 3 длъжен по силата на закона да провери това обстоятелство, а противното е резултат от неговото виновно бездействие. С други думи, в конкретния казус доказаното поведение на жалбоподателя се явява изцяло съставомерно, както от обективна, така и от субективна страна по смисъла на чл.7, ал.2, вр.ал.1 ЗАНН, вр.чл.11, ал.3 и 4,вр.чл.14, ал.2 НК, а изложените в обратен смисъл твърдения на жалбоподателя се явяват фактически и правно необосновани.

Що се отнася до соченото от жалбоподателя ТР№2/23 г. на ВКС и ВАС, същото е несъотносимо към конкретния казус, доколкото касае съвсем друг вид административно нарушение, различно от процесното по чл.638, ал.3 КЗ, а именно- по чл.175, ал.3 ЗДвП.

Конкретно вмененото и доказано нарушение е типичен и обикновен случай на нарушения от този вид и не се отличава с никаква по-ниска обществена опасност, поради което и в случая АНО законосъобразно не е приложил чл.28 ЗАНН.

За констатираното нарушение, наказващият орган е наложил съобразно чл.638, ал.3 КЗ, съответно по вид и размер наказание, а именно глоба в предвидения абсолютен законов размер от 400.00 лв. /204.52 евро/. При така предвидения законодателно размер, за съда не се налага последващо обсъждане на въпросите за законосъобразност на санкцията, в аспекта на налични смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

При така изложените съображения, обжалваното НП като законосъобразно, правилно и обосновано следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от всичко гореизложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0967-001388/24.11.25 г. на Началник група в сектор “ПП” към ОДМВР-Враца, с което на Б. Г. Б.ов от гр.София, с ЕГН:**********, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 КЗ и на същото правно основание, е наложено административно наказание -глоба в размер на 4

400.00 лв./204.52 евро/.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Враца в 14дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5