Определение № 109 от 29.03.2026, Районен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 109 гр. Ловеч, 29.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНЕТА Й. МИТОВА като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Административно наказателно дело № 20214310200923 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С Решение №354/22.12.2025 г. по НАХД №923/2021 г. по описа на РС Ловеч, съдът е отменил наказателно постановление №569501-F607720/ 05.04.2021г., издадено от Директор на ТД НАП Велико Търново, с което на „АГРОСЕВЕР 1" ЕООД с ЕИК / Булстат***, със седалище/адрес на управление: ***, с което е наложена административна санкция/имуществена санкция в размер на 600,00 лева, на осн. чл.273 от

ДОПК като незаконосъобразно; прекратил е административнонаказателното производство по НАХД №923/2021 година по описа на ЛРС и осъдил ТД НАП Велико Търново, ЕИК / БУЛСТАТ ***, представлявано от Директора, с адрес:

**********, да заплати на „АГРОСЕВЕР 1" ЕООД с ЕИК по Булстат: ***,**********, разноските по делото за адв. в-е или сумата 650,00 лева.

По делото е депозирана молба от НАП ТД на НАП В. Търново, офис Ловеч чрез представляващия Гл. юриск. Д. Х. по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и чл. 83д, ал.1 от ЗАНН, 63в от ЗАНН, вр. с чл. 208 от АПК, вр. с чл.209 от АПК, вр. с чл.348 от НПК, с която е направено искане за изменение на решението в частта за разноските, тъй като същото е неправилно поради несъобразяване на обстоятелствата и фактите по забавянето, реализирани в съдебната фаза, а именно преграждащия му ефект по отношение на равноправието в процеса, както и с оглед на възникналата несправедливост-изхода от обжалването на даден акт да зависи само и единствено от ненавременното произнасяне на съда, макар да е изчерпан процесуалния ред за водене на делото по съдебното дирене, да е даден ход по същество, съдът да е обявил, че ще се произнесе с решение в срок и с непроизнасянето си да е привилегировал една от страните.

Заплащането на разноските се явява неблагоприятно обстоятелство, което неоправдано засяга финансово НАП. Сочи, че макар субсидираното приложение на НК в чл.81, ал.1, т.5 и чл.82, ал.2 и ал.3, вр. с чл. 11 от ЗАНН да налага отмяната на издаденото от началника на отдел „Оперативни дейности" при ГДФК в ЦУ на НАП, присъждането на разноски в полза на жалбоподателя е неправилно. Изтичането на абсолютната давност не е по вина на НАП, а други основания за отмяна не са приложими, за да бъдат обсъждани. Изтъква, че съдът е следвало да не присъжда разноски с 1 оглед изтеклия срок за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, съобразявайки наличието на субективни причини делото да не бъде приключено с произнасяне на решение, а именно липсата на активно поведение от страна на съдебния състав, разглеждал същото преди повторното му разпределяне на нов съдебен състав. Счита, че органите на Национална агенция за приходите в рамките на длъжностните си характеристики и компетентност са положили всички професионални експертни възможности да образуват законосъобразно административнонаказателно производство, установявайки по надлежния изискуем от закона начин административно нарушение и извършителя му. Гарантирано е правото на защита на нарушителя на всеки един негов етап. Производството е протекло правилно без процесуални нарушения и е приключило пред компетентния административно наказващ орган с издаването на наказателно постановление, подлежащо на съдебно обжалване, което обаче е било проведено в съдебни заседания, в които фактическата и правната обстановка са били изяснени, били са събрани всички допустими, относими и необходими доказателства, свидетелите се осигурени своевременно, съдебното следствие е приключило без да е било нужно да се събират допълнителни доказателства или да бъдат изследвани други факти и обстоятелства от значение за установяване на обективната истина. Уважени са всички искания на страните и е изслушана пледоарията им, в това число и на процесуалния представител на Директор на ТД на НАП Велико Търново. Счита още, че произнасянето на съдебния състав не е в зависимост от действия на никоя от страните, след като е приключил съдебният процес в залата. Според нея, забавянето му до степен, на изтичане на абсолютната давност за провеждане на административнонакзателното производство, прегражда упражнение правото на обжалване на решението от страна на НАП в случай на неблагоприятен за нея резултат поради лишаването от възможността да се запознаят с мотивите и на едно своевременно изготвено съдебно решение. Равнопоставеността на страните в процеса е опорочена заради пропуск на съда на етапа за произнасяне според тях. Правото на справедлив съдебен процес е засегнато не от действия на ответника в лицето на органа на НАП, издал обжалвания акт, а от бездействието на съда, отговорен за произнасяне по делото с акт, който да подлежи на последващ съдебен контрол от касационната инстанция, с което да бъдат гарантирани правата и на НАП, а не само на жалбоподателя.

Поради горното и с оглед липсата на каквото и да било опосредстване от страна на НАП за късното произнасяне по делото, поради обективните причини, посочени по-горе, и поради дискриминиращия резултат, моли да бъде изменено решението в частта за разноските, като същите не бъдат присъждани или размерът им бъде намален.

Моли уважаемият съдебен състав да вземе предвид, че не е длъжен да се съобрази безусловно и с тарифата за минималните адвокатски възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет. Това следва от решение по дело С-438/22 на СЕС, образувано по преюдициално запитване на съдия от Софийски районен съд. Поради това счита, че съдът може да приложи и решението на СЕС от 2024 г., в което е описано, че съдът може да определи адвокатски хонорар под минимума. Моли, предвид горепосоченото след като установите, че искането ни е основателно относно частта за разноските, да измените решението си, в което да не присъждате разноски или да намалите размера на същите до 200 лв.

2

В указаният от съда срок, е депозирано становище /отговор/ от адв. Т. Г. - САК, с № 1000705510, с адрес: ***, партер като пълномощник на жалбоподателя - Агросевер ЕООД с ЕИК ***, че считат искането за редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение за неоснователно като изтъква, че действително, погледнато от една страна, производството по делото е прекратено поради изтекла абсолютна давност.

В наказателните

(и административнонаказателните производства) давността е институт, с който се погасява правото на държавата на наказателна репресия, т.е. погасява се правомощието за упражняване на наказателно преследване и респективно - налагане на наказание и изпълнението му. Следователно, в тези производства давността е институт, който ползва обвиняемия / подсъдимия / жалбоподателя, т.е. лицата върху които се упражнява наказателното преследване. Следвайки тази логическа линия е и принципът, че давността е институт, чието съществуване се обуславя от бездействието на правоимащата страна. Именно това постановява и ТР № 2 от 2017г на ОСНК на ВКС „Ролята на изпълнителската давност е да стимулира органите по изпълнението към навременно упражняване на правомощията им и да не допуска трайна несигурност в правния мир при продължително бездействие на администрацията". В случая, независимо от бездействието на съда, именно АНО е имал задължението да прояви процесуална активност, а не да бездейства. Същият е можел да прояви такава и да сезира съдията-докладчик или административния ръководител с искане за вземане на мерки. Отделно от това счита, че самоцелното и прекомерно позоваване в съдебните производства от страна на държавните органи на ноторното решение на Съда на Европейския съюз (това по дело № С-438/22), само по себе си представлява вече юридически неправомерен факт (деликт). Отделно рефлексно действие при прекомерната (зло)употреба с него е появата на остри признаци на „парафрения“ с (особен принос в изучаването й има българският учен д-р С. С.). Това решение не от сапун, от титанова сплав да беше изготвено, досега щеше да се „изтърка" –цитира пълномощника.

Отново обръща внимание на АНО, че производството е протекло с разпит на свидетели, с явяване в няколко (а по-точно 5) открити съдебни заседания (далеч повече от посочените две в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Така присъденото на доверителя му възнаграждение вече се явява под минимума по горецитираната наредба, а оттам и в съответствие с решението по дело № С-438/22 на СЕС, но... Както казваше покойният преподавател по РЧП гл. ас. д-р Т. Пиперков: „Противни до доказване на невинното". С оглед гореизложеното, моли, да се остави без уважение искането на административнонаказващия орган за изменение на постановеното решение в частта му за разноските.

Като съобрази молбата, становището-отговора, и делото съдът приема, че при постановяването на решението, съдът се е съобразил със всички възражения на наказващия орган, касаещи претендираното адвокатско възнаграждение на жалбоподателя като се е произнесъл по всяко от тях. Приел е, че съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.

Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000 лв., възнаграждението е 3

400 лв, т.е при имуществена санкция 600,00 лева. Според чл.9 от Наредбата „При защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.".

В случая пълномощникът на жалбоподателя се е явявал и в три открити съдебни заседания на 16.03.2022г., 15.06.22г. и на 25.11.2025г. / и в такъв случай уговореното и платено възнаграждение в размер на 650,00 лв съответства на горните разпоредби. Разгледал е и алтернативното му искане в случай, че се уважи, то да бъде намалено максимално с аргументи за липса на правна и фактическа сложност, като е приел, че заплатеният адвокатски хонорар не е прекомерен, въпреки възражението на жалбоподателя, като същият е в размер близък до предвидения минимум за минималните размери на адвокатските възнаграждения, отговаря на фактическата и правна сложност на делото и обема на свършената от адвоката работа, броя заседания и разпитаните свидетели и обема с оглед приобщената Преписка ЗМ 20/2021 г.

С оглед предявената молба се повдига спор от наказващия орган дали въобще следва да се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение в настоящия случай или е спорно между страните първо-дали когато давността погасява възможността за реализирането на административнонаказателната отговорност, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо, респективно водещо до отмяна на НП, има значение за присъждане на направените от жалбоподателя разноски щом съда я прилага, без да се произнася по същество и да анализира доказателствения материал през оплакванията по жалбата.

Съдебната практика е противоречива по този въпрос, според настоящата инстанция.

Някой от съдебните първоинстанционни състави приемат, че се дължат разноски и в тази хипотеза в полза на жалбоподателя, а други не. В подкрепа на първото са: Решение № 142 от 25.06.2025 г. на РС - Сандански по а. н. д. № 50/2025 г., Решение № 20 от 9.07.2025 г. на РС - Мадан по а. н. д. № 45/2025 г. и Решение № 361 от 26.02.2023 г. на РС - Пловдив по а. н. д. № 5317/2022 г., в което се приема, че правната уредба на присъждането на разноски по ЗАНН препраща към разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК "поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.