Решение № 1095 от 19.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1095 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.ОВА като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110175843 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

В Софийски районен съд е постъпила искова молба, подадена от Д. К. Т., чрез адв. Д. К., с която срещу И. Д. С. са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 236 ЗЗД, вр. чл. 122 ЗЗД за сумата 987 лева, представляваща дължима по договор за наем наемна цена и за сумата 3640,99 лева, представляваща консумативни разноски за електрическа енергия и ВиК услуги, с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 122 ЗЗД за сумата 1518,45 лева – неустойка за забава за периода до предявяване на иска и по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЗД, вр. чл. 122 ЗЗД за сумата 412,83 лева, представляваща дължим от наемателя по силата на договор за наем авансов данък.

Ищецът твърди, че на 01.10.2022 г. е сключил с „П. Е.“ ЕООД (трето за спора лице) договор за наем за недвижим имот, представляващ кафе на адрес: гр.

**********, състоящо се от търговска зала, санитарен възел, склад, кухня при месечна наемна цена по договора 600 лева, платима до 5-о число на текущия месец. Съгласно чл. 10, ал. 8 от договора солидарна отговорност за задълженията по същия носел управителят на дружеството наемател И. Д. С.. Договорът за наем бил сключен за срок от една година, но след изтичането на този срок наемателят продължил да ползва наетата вещ, като договорът продължил действието си и се превърнал в безсрочен.

През целия период на договора наемателят не заплащал разноските за консумирани в имота ел.енергия и ВиК услуги, а до края на м.юни 2024 г. заплащал само наемната цена. За периода след 30.06.2024 г. спрял да плаща и нея, с оглед което ищецът развалил договора, като отправил изявление за това с нотариална покана, получена от дружеството при условията на чл. 47 ГПК на 21.08.2024 г. Известно време след тази дата наемателят освободил имота. Останала незаплатена наемната цена за периода 1

01.07.2024 г. – 21.08.2024 г., както и консумативите за ток и вода за периода 01.10.2022 г. – 21.08.2024 г. Твърди с договора за наем да е била предвидена дъжимост на неустойка за забавено плащане в размер на 1 % на ден върху неплатената наемна цена за периода от настъпване на падежа до датата на предявяване на иска. Отделно с договора за наем, наемателят поел задължение да заплаща за сметка на наемодателя дължимия от последния авансов данък съгласно ЗДДФЛ. Наемателят не изпълнил това си задължение за периода 01.01.2024 г. – 21.08.2024 г., като неплатеният данък възлизал на сумата 412,83 лева. Моли за уважаване на исковете, както и за присъждане на разноски за производството.

Ответникът, чрез упълномощен процесуален представител – адв. И. Н., с отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, оспорва исковете като недопустими, а в условията на евентуалност – като неоснователни. Твърди за него да липсва процесуална легитимация да отговаря по предявените искове, тъй като не бил страна по договора за наем. За наемател договорът бил подписан единствено от дружеството „П. Е.“ ЕООД чрез ответника като негов представител. Липсвал подпис на И. С. в качеството му на физическо лице. Клаузата на чл. 11, ал. 8 от договора, предвиждаща отговорност, не била възприета от ответника като поемане на лично обезпечение за задълженията на дружеството, а като задължение за оказване на необходимо съдействие като представител на наемателя. Липсвала уговорка за солидарност. Ако съдът приеме, че се касае за поръчителство, то се позовава на нормата на чл. 147 ГПК, тъй като срещу главния длъжник не са били предявени искове във връзка с неизпълнение на задълженията по договора в установения в закона срок. Отделно и отново в условията на евентуалност сочи, че мълчаливото продължаване на договора не обвързвало солидарния длъжник, който не бил изразил съгласие с това да остане задължен и след уговорения срок. Оспорва исковата молба да отразява коректно развитието на процесното правоотношение. Твърди наемното правоотношение да е било прекратено в началото на м.март 2024 г., когато в района на недвижимия имот от страна на ********** били предприети ремонтни дейности, които не позволявали извършването на типичната търговска дейност на наетия обект. Наемодателят също така сменил ключалката, с което препятствал достъпа до обекта на наемателя по същото време (в началото на м.март 2024 г.). В помещенията наемателят имал свои движими вещи, които също не можел да ползва, достъп до които получил от новия наемател на ищеца. Тези действия на наемодателя наемателят възприел като прекратяване на договора. Считано от март 2024 г. поддържа, че не дължи никакви суми във връзка с договора за наем. Отделно от това наемателят бил предплатим наемната цена за 6 месеца, като сумата 1800 лева (за месеците април, май и юни) се оказала заплатена без/на отпаднало основание и с нея ищецът се бил обогатил. Заявява възражение за прихващане с тази сума, като от изложението в отговора не става ясно на какво основание ответникът упражнява право, за което твърди да принадлежи на наемателя. Поддържа, че искът за неустойка е неоснователен с оглед неоснователността на главното вземане. Оспорва да дължи консумативни разноски.

Акцентира, че наемодателят е задържал депозит по договора в размер на 1000 лева, от който е следвало да се удовлетвори, вкл. счита за погасени задълженията за авансовия данък и за неплатена стойност на ВиК услуги с тази сума, позовавайки се на чл. 2, ал.

3 от договора за наем. Подчертава, че партидата за електроенергия е била на името на дружеството наемател, с оглед което и за ищеца не са възникнали задължения за заплащането им. Оспорва да дължи комуналните разноски за периода, за който не е имал достъп до имота – за периода м.март – м.август 2024 г. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за 2 установено следното от фактическа страна:

За безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото съдът е обявил следните обстоятелства: че между ищеца и „П. Е.“ ЕООД, последното с ЕСК на капитала и управител ответникът, на 01.10.2022 г. е бил сключен писмен договор за наем на процесния недвижим имот със срок на действие една година; че след изтичането на срока на договора дружеството е продължило да ползва имота до 01.03.2024 г., като фактът на ползването след тази дата до 21.08.2024 г. е спорен между страните; че дружеството наемател е заплатило наемната цена за ползването на имота за периода до 30.06.2024 г., като на 16.04.2024 г. е заплатил сума в размер на 3600 лева с основание „наем 01-06.2024 г.“; че наемателят не е заплащал консумативните разноски за ел.енергия и ВиК услуги за периода на действие на договора; че наемателят не е заплатил авансовия данък, за който ищецът е предявил иск за сумата 412,83 лева.

По делото като доказателство е приет договорът за наем от 01.10.2022 г., съгласно който за временно възмездно ползване е предоставен търговски обект, находящ се в ********** на **********, състоящ се от търговска зала, санитарен възел, кухня и склад срещу месечна наемна цена 600 лева. Съгласно чл. 2, ал. 2 наемателят се е задължил да внася в законоустановения срок дължимия месечен авансов данък. Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора при подписването му наемателят е заплатил на наемодателя депозит в размер на сумата 1000 лева. При неизпълнение на парично задължение от страна на наемателя, неуредени сметки и евентуално причинени вреди е предвидено, че наемодателят може да се удовлетвори изцяло или частично от депозита. С клаузата на чл. 3. ал. 3 на договора страните са уговорили, че при забава в плащането на наемната цена от страна на наемателя, той дължи неустойка в размер на 1 % от дължимата сума за всеки просрочен ден. В чл. 4 на договора е предвидено, че договорът се сключва за срок от 1 година, считано от датата на подписването му, като след този срок може да бъде продължен при същите или други условия с изричното писмено съгласие на страните един месец преди края на договорения срок. Съгласно чл. 6, ал. 1 наемодателят е длъжен да обезпечи несмущаваното ползване на наетата вещ. С чл. 10, ал. 2 от договора в тежест на наемателя е възложено плащането на всички разноски, свързани с ползването на вещта – електро и топлоенергия, вода, смет, СОТ, тротоарно право. С чл. 11, ал. 8 страните са уговорили, че за правата и задълженията на наемателя по договора отговорност носи и И. С. като физическо лице. Договорът е подписан за наемодател от ищеца и за наемател от ответника с подпис и изписване на имена.

На 29.04.2024 г. по сметка на ищеца е получена сумата 600 лева с основание „данък ЗДДФЛ“.

На 18.09.2024 г. ищецът е заплатил в полза на „Е.П.“ ЕАД сумата 3456 лева с основание за плащане „**********“.

На 20.11.2024 г.ищецът е заплатил в полза на „С.В.“ АД за обект на адрес:

********** за периода 11.11.2022 г. – 11.09.2024 г. сума в размер на 184,99 лева.

Приети като доказателства по делото са издадени от „Е.П.“ ЕАД в периода 01.10.2022 г. – 21.08.2024 г. фактури за обект на **********, ********** на името на „П. Е.“ ЕООД. Видно от същите е, че са издадени **********“.

В настоящото производство като свидетели са разпитани лицата Д. Д.а Р., Р. А.

П. и М. П. П..

От показанията на св. Р. съдът приема, че обектът се намира в ********** в единия край на ****** „**********“, в него има вода и електричество. В края на м.08.2024 г. свидетелката посетила **********то за оглед и в имота още имало доста 3 вещи на предишния наемател, част от които ответникът след м.август си взел. На свидетеля е известно, че в периода 2022 г. – 2024 г. обектът е работил, но не може да каже с точност през кои периоди. През лятото на 2024 г. от страна на СО е извършен ремонт на **********, който приключил през м. октомври, но свидетелката не е сигурна дали по това време обектът е работил. На св. Р. не й е известно ключалката на обекта да е била сменяна. Знае, че ищецът е търсил ответника многократно с призив да си изнесе вещите от имота. Свидетелят е заявила пред съда, че не й е известно дали ответникът е разполагал с ключове за **********то. По отношение на извършвания през лятото ремонт в ********** свидетелката е изразила мнение, че обектът не би могъл да работи по предназначение – като **********.

Свидетелят П. е участвал в изнасянето на част от вещите на предишния наемател през м. септември 2024 г. Част от тях закупили, а друга част изнесли пред заведението, от където били вдигнати от боклукчийски камион. Във връзка с извършвания ремонт в **********, в която е разположено **********то, свидетелят е посочил, че цялата ****** е била заградена с ограда. Имало е разположено машини и техника, подменяла се настилката с изцяло нова, били изкопани дупки, полагали се кабели за ново осветление. От показанията на този свидетел става ясно, че входът за складовото помещение към обекта е отделен външен вход, който се заключвал с катинар. В заведението (търговската площ) се влизало от друг вход. От търговската зала не е имало достъп към склада. Свидетелят знае, че след като имотът е бил предоставен на следващия наемател, ответникът не е имал достъп до него.

Съгласно показанията на св. М. П., намираща се във фактическо съжителство с ответника на съпружески начала, считано от м.12.2023 г., през м.03.2024 г. ответникът установил, че е сменен катинар и тази ключалка към обекта не можела да бъде отворена с ключовете, с които разполагал. В този момент търговският обект не функционирал, тъй като било студено. Съгласно изнесеното от свидетеля, ключалката е била сменена от ищеца, който признал това в личен разговор през м.април 2024 г. и причината за това били незаплатените сметки за електроенергия от дружеството на ответника. Според показанията по това време вече е бил започнал ремонтът на ********** и обектът не можел да се ползва, с оглед което ответникът заявил на ищеца, че прихваща задълженията за електрическа енергия срещу предплатения наем до м.06.2024 г. вкл. Ищецът не предоставил достъп до имота на ответника да си изнесе вещите и такъв му бил даден от св. Р. П..