Решение № 167 от 14.01.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…........../............2019 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично съдебно заседание, проведено на 19.12.2018 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ при участието на секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2748 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от ищцата Д.Д.Л.-Е. срещу ответницата С.Г.Л., два обективно кумулативно съединени осъдителни иска с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 9800 лева, представляваща неотчетената цена, получена от продажбата на 1/6 ид. част от имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.***.1.***, с адрес гр. Варна, район ***, ж.к. ***", блок „***", етаж 1, по договор за продажба, обективиран в нот. акт № ***г. по описа на нотариус Т*** М***, ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 23.02.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 2991,90 лв., представляваща мораторната лихва върху главницата за периода от 23.02.2015 г. до 23.02.2018 г. В условията на евентуалност моли да се постанови решение, с което, на основание чл. 59 от ЗЗД, да се осъди ответницата да върне на ищцата сумата в размер на 9800 лева, с която неоснователно се е обогатила за сметка на ищцата, като получена без правно основание, представляваща продажна цена на 1/6 ид.част от имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.***.1.***, с адрес: гр. Варна, р-н ***, ж.к. "***", блок „***", етаж 1, по договор за продажба, обективиран в нот. акт № ***г. по описа на нотариус Т*** М***.

В исковата молба ищцата твърди, че е придобила по наследство от нейния баща Д*** Х***в Л. 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.***.1.***, намиращ се в гр. Варна, район ***, ж.к. ***", блок „***", етаж 1, като обектът се намира в сграда № 1, разположена с поземлен имот с идентификатор ***.***.1. С пълномощно рег. № 533 и 534, том I, № 21 от 31.01.2013 г. на нотариус ***, рег. №***, ищцата упълномощила майка си - С.Г.Л., да продаде притежаваната от нея идеална част от имота на когото намери за добре, при условия, цени, насрещни престации и всички други условия на договора изцяло по нейна преценка, като я подписва на договора за продажба, във форма на нотариален акт, и на нотариални актове за поправка на вече сключен договор. В пълномощното било посочено, че ищцата желае да получи дължимата й се част от продажната цена по банков път, по открита на нейно име банкова сметка. ***.02.2013 г. бил сключен договор за покупко-продажба, представляващ нот. акт № ***г. на нотариус Т*** М***, по силата на който Д.Д.Л.-Е., действаща чрез пълномощника си С.Г.Л., продала на В*** Д*** Л. процесния имот за сумата от 9800 лева, която сума била получена от ответницата. Получената от нея цена следвало да бъде отчетена на ищцата по нейната банкова сметка, ***едадена. Твърди, че между страните е възникнало мандатно правоотношение по договор за поръчка, по силата на което довереникът следвало да продаде от името и за сметка на доверителя неговия имот, след което довереникът бил длъжен да отчете получената като резултат от сделката сума. Договорът за поръчка по правило бил неформален. Посочва, че когато довереникът трябва да продаде от името и за сметка на доверителя негов имот, било допустимо наличието на мандатното правоотношение да се установи от упълномощителната сделка и от съдържанието на нотариалния акт, в който е оформена продажбата, когато в него е записано, че пълномощникът действа от името и за сметка на упълномощителя. В конкретния случай наличието на договора за поръчка се установявало от съдържанието на нотариалния акт, в който била оформена продажбата, където било записано, че пълномощникът действа от името и за сметка на упълномощителя Д*** Л.-Е.. Съдържанието на договора за поръчка можело да се изведе и от съдържанието на упълномощителната сделка, която удостоверява надлежно учредена представителна власт за осъществяване на мандата. Отделно от това в пълномощното изрично било записано, че ищцата желае сумата да й бъде преведена по открита на нейно име банкова сметка. ***ощникът е получил сумата от продавача, същият е следвало да изпълни задължението си да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да отчете полученото.

До настоящия момент ищцата не била получила сумата от продадения от нейно име и за нейна сметка имот, с оглед на което за нея бил налице правен интерес от предявяване на иска. Задължението на довереника по договора за поръчка било изискуемо от получаване на даденото в изпълнение на поръчката, което той е длъжен да отчете незабавно и без покана. Претендира мораторна лихва върху неотчетената сума за периода 23.02.2015 г. до 23.02.2018 г., както и законна лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й заплащане. В условията на евентуалност в случай, че не е налице възникнало мандатно правоотношение между страните, предявява иск с правно основание чл.

59, ал. 1 от ЗЗД за връщане на сумата, представляваща продажна цена на имота, тъй като с нея ответникът се е обогатил, а ищецът обеднил, както и лихва за забава за периода от датата на депозиране на исковата молба - 23.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

По делото е постъпил отговор от ответника. Посочва, че от 2011 г. ищцата, заедно със съпруга си и дъщеря си, живеели постоянно в Република Турция. В края на месец януари 2013 г. се обадила на ответницата, че ще посети България за няколко дни. След като пристигнали споделила, че нямала намерение да живее повече в България, поради което желаела да се освободи от собствеността и имала нужда от средства. Изготвила пълномощно, с което я упълномощила да продаде дела й от наследствения имот.

Помещението било в много лошо състояние, не било довършено, било на тухла, нямало замазки, под, нямало таван, нито изградено мокро помещение. Поради това практически било непродаваемо. След което, с другия наследник, сина на ответницата, решили той да изкупи дяловете и след това да се опита да го ремонтира и да го отдаде на фирма, която да го продава. Ищцата нямала нищо против това, и на 27.02.2013 г. изповядали сделката. Тъй като в пълномощното не била посочена банкова сметка, ***, ответницата се свързала с ищцата и я попитала как да процедира с парите, които получила за дела й, при което тя отговорила, че имат планове да заминават в Испания за постоянно и ще минат да си вземе парите от гр. Варна. През пролетта на 2016 г. ищцата се обадила и казала, че ще дойдат до Варна.

Ищцата била музикант и помолила ответницата, с част от средствата, да й закупи електрическо пиано. Посочва, че намерила за целта електрическо пиано „***“, втора употреба, за което платила около 2000 евро. В края на месец май ищцата пристигнала в гр. Варна. На 01.06.2016 г. се срещнали, предала й електрическото пиано и останалите пари. Посочва, че дори й през ум не й минавало да й иска разписка за парите или за инструмента. В края на 2016 г. ищцата завела дело срещу брат си за запазена част от наследството с № 8951/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Варна. В това дело била назначена експертиза, която оценила това помещение, като в решението на съда сумата от продажбата му била призната и приспадната от запазената й част. Получаването на тази сума от продажбата била призната и неоспорена от ищцата.

По делото е постъпило становище от 27.12.2018 г., подадено от ответницата.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото нотариален акт на л. 6-8 се установява, че на 27.02.2013 г., в гр. Варна, между С.Г.Л., като пълномощник на дъщеря си Д.Д.Л.

– Е., в качеството си на продавач, и В*** Д*** Л., като купувач, е сключен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.***.1.***, намиращ се в гр.

Варна, район ***, ж.к. ***", блок „***", етаж 1, с площ от 82 кв.м., обект в сграда № 1, разположена с поземлен имот с идентификатор ***.***.1, за сумата от 9800 лв, която сума продавачът получил напълно, чрез пълномощника си, от купувача. В охранителното производство било представено и пълномощно с рег. № 533 и 534, том I, № 24 от 31.01.2013 г. на нотариус с рег. № ***.

От представеното по настоящото дело пълномощно с рег.

№ 533 и 534, том I, № 21 от 31.01.2013 г. на нотариус с рег. № ***, се установява, че ищцата е упълномощила ответницата да я представлява пред всички институции в РБ, относно нейната част от магазин и офис с площ от 82 кв.м., с идентификатор ***.***.1.***, намиращ се в гр. Варна, район ***, ж.к. ***", блок „***", етаж 1, включително и с правото да продаде имота на когото намери за добре, при условия, цени, насрещни престации и всички други условия на договора изцяло по нейна преценка. В пълномощното е посочено, че ищцата желае да получи дължимата й се част от продажната цена и всички други суми по банков път, по открита на нейно име банкова сметка.

*** наследници на Д*** Х***в Л., от което се установява, че негови наследници по закон са съпругата му С.Г.Л., синът му В*** Д*** Л. и дъщеря му Д.Д.Л. – Е..

По делото е представено решение по гр.д. 8951/2016 г. по описа на ВРС, от което се установява, че съдът е намалил, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, извършеното от Д*** Х***в

Л., починал на 07.06.2012 г., в полза на В*** Д*** Л., дарение от 09.09.2010 г., обективирано в нот.акт №***. на нот. №***- ***, на ½ ид.ч. от следните недвижими имоти: самостоятелен обект с идентификатор ***.***.***, находящ се в гр.Варна, ж.к.”***”, бл.***, представляващ Апартамент №3 на първи етаж, с площ от 82 кв.м., с 14 107.67 лева, като е възстановил запазената част на Д.Д.Л.-Е., от наследството на баща й Д*** Х***в Л., починал на 07.06.2012г. в размер на 14

107.67/ 49 764 ид.ч.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, съдът, по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от правна страна:

Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърдяната от ищеца мандатна сделка (договор за поръчка) представлява консенсуален, едностранен (когато е безвъзмезден), респ. двустранен (когато е възмезден), комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните.

В тежест на ищеца бе да докаже, че е налице валидно сключен договор за поръчка, по силата на който ответникът е поел задължение да продаде собствените на ищцата идеални части от процесния имот и да предаде продажната цена по банков път, по открита на името на ищцата банкова сметка, ***-продажба и получаването на цялата сума от ответника; че вземането е станало изискуемо.

Ответникът от своя страна следваше да докаже изплащането на продажната цена на ищцата съобразно поръчката.

Безспорно се установи, от представеното пълномощно, че ищцата е упълномощила ответницата да продаде притежаваната от нея идеални части от въпросния имот. Пълномощното включва и правото на упълномощеното лице да получи цялата продажна цена.

Безспорно между страните е сключването на договора за поръчка относно продажбата на нейната идеална част от имота. Това обстоятелство по никакъв начин не е оспорено от ответника, който оспорва единствено твърдението, че не е заплатил припадащата се част от продажната цена.

Договорът за поръчка е неформален и консенсуален договор, като задълженията на ответника по същия договор са видни от нотариално завереното пълномощно и договорът за покупко продажба.

Съгласно разпоредбата на чл. 284 от ЗЗД, довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, както и да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.

На 27.02.2013 г. ответницата сключила договора за покупко-продажба, като от съдържанието му се установява, че продавачът е получил сумата от 9800 лв., чрез пълномощника си С.Г.Л..