Решение № 582 от 05.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Пловдив, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Букова при участието на секретаря Мартина Мишева като разгледа докладваното от Таня Букова Гражданско дело № 20255300101111 по описа за 2025 година

Ищецът А. С. А. с ЕГН **********, о т с. ****, община ********, област *******, представляван от пълномощника му адвокат Т. П., твърди, че на ******** г., по време на брака му с В. И. Г., прекратен с влязло в сила на ******** г. решение постановено по гражданско дело 19532 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ бр. с. за 2018 г., сключили със „************к“ АД, ЕИК **********, със седалище в гр. ****** и адрес на управление - гр.

******, бул. „********“ №**, Договор за кредит **********, по който той е солидарен длъжник, а ответницата - кредитополучател, с общ размер на кредита от 28 500 лв.

Междувременно отношенията помежду им се влошили и ответницата отказала да плаща месечните вноски по договора. Банката се снабдила с изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК п о ч. гр. д. № 6652 по описа на Pайонен съд – Пловдив за 2017 г. и срещу тях било образувано изпълнително дело ********** по описа на ЧСИ peг. № **********, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, за принудително събиране на следните вземания в общ размер на 36 269.66 лв., описани в покана за доброволно изпълнение, дължими към 11.12.2017 г.: 23 690.25 лв. – главница; 1 421.42 лв.

- законна лихва за периода 09.05.2017 г. - 11.12.2017 г.; 7 383.87 лв. неолихвяеми вземания; 671.48 лв. - присъдени разноски; 2 996.24 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и 106.40 лв. - публични вземания.

Въпреки че и двамата с бившата му съпруга били длъжници по 1 изпълнителното дело, а като солидарни длъжници трябвало да понесат дълга поравно, на 09.05.2024 г. ищецът заплатил сума в размер на 50 053.52 лв., с която погасил целия дълг, в това число съгласно издадено от съдебния изпълнител Удостоверение изх. № ********* г.: главници – 23 690.25 лв., неолихвяеми вземания – 7 878.63 лв., лихви към главници – 13 192.83 лв., разноски по гражданското дело - 671.48 лв.; общо такси – 4 513.93 лв., присъединени публични вземания -106.40 лв., и изпълнителното производство било прекратено.

Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати разликата, надвишаваща неговата част от общия дълг по сключения със „************к“ АД, чийто универсален правоприемник е „*********“ АД, Договор за кредит **********/******** г., равняваща се на ½ или сумата от 25 026.76 лв.

Регресен иск с правно основание чл. 127, ал. 2, изр. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ответницата В. И. Г. с ЕГН **********, от гр. *********, ул.

„*********“ № *******, представлявана от пълномощника й адвокат Б. М., не оспорва, че е имала с ответника граждански брак, сключен на ******** г., по време на който – на ******** г., е сключила като кредитополучател със „************к“ АД, чийто правоприемник е „*********“ АД договор за кредит, но оспорва предявения иск по следните съображения : договорът за кредит е сключен изцяло за нуждите на ищеца - за погасяване на друг кредит към „*********“; тъй като към месец октомври 2011 г., в продължителен период преди и след това ищецът не е работил, единствената възможност била договорът да се сключи от нея с уговорката помежду им, че ищецът ще започне работа и ще изплаща задължението си; сумата по кредита директно е преведена в „*********“, по сметка на ищеца, за погасяване на неговия кредит; въпреки тази тяхна договорка, в продължение на 6 години след сключване на договора за кредит, задълженията по него са погасявани изцяло от ответницата до момента, в който тя е останала без работа; това е и една от причините за прекратяване на брака между страните, при което те са се споразумели, че остатъкът от кредита ще се погаси от ищеца, което напрактика се е и случило; тъй като ответникът изцяло и само той се е облагодетелствал от отпуснатия заем, то презумпцията за равна задлъжнялост на страните е неприложима и той на собствено основание е платил целия дълг.

Съдът като обсъди твърденията, признанията и доводите на страните 2 във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

В унисон с прокламирания в чл. 2, т. 7 Семеен кодекс /СК/ принцип за уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството, съобразно който следва да се уреждат семейните отношения, е уредбата на материята относно грижата на съпрузите за семейството, поместена в чл. 17 от СК, вменяващ им задължение да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи, а така също и съдържащата се в чл. 36 СК регламентация на отговорността на съпрузите за задължения на семейството, алинеи първа и втора на която норма постановяват съответно, че разходите за задоволяване на нуждите на семейството следва са се поемат от двамата съпрузи, както и че за задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно. Или по силата на цитираните разпоредби поетото за задоволяване на нужди на семейството задължение - солидарно по силата на закона, е неделимо, поради което в отклонение от чл. 127, ал. 1 и ал.

2, изречение първо Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/, според които съответно : „Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.“ и „Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.“, следва да се приеме принципно, че никой от съпрузите няма своя част от дълга по смисъла на чл.

127, ал. 2 ЗЗД и съответно иск за надплатената разлика. Прекратяването на брака, обаче, имащо за последица прекратяването на съпружеската имуществена общност – чл. 27, ал. 1 СК, а също и фактическата раздяла на съпрузите изключват съвместния принос и общността на средствата, поради което, ако един от солидарните длъжници - бивш съпруг, удовлетвори кредитор след прекратяване на брака, то той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие /в този смисъл решение № 342 от 4.01.13 г. по гр. д. № 1358/11 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 293 от 19.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3267/2013 г./ Цитираната в предходния абзац разпоредба на чл. 127, ал. 1 ЗЗД регламентира презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници, която е оборима, поради което съгласно чл.

3

154, ал. 2 ГПК в тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението е да докаже, че е получил по-малка част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен другия, като според трайната съдебна практика : при оборването на презумпцията за равна задълженост важно доказателствено значение имат изявленията на страните, тъй като те очертават предмета на доказване и съставляват признания за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед на всички обстоятелства по делото; когато солидарните длъжници са съпрузи, дори само един от тях да е получил заема, той трябва да заяви за какво е разходвана сумата; в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна; ако получилият заема съпруг не заяви за какво е разходвана сумата, следва да се приеме, че тя е у него и във вътрешните отношения съпрузите не дължат по равно; ак о оспорващият съпруг не докаже неизвършването на заявените разходи или обстоятелството, че удовлетворената нужда не е семейна, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди /решение № 211 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177 от 2011 г., ІV г. о.; решение № 232 от 12.08.2014 г. на ВКС по гр. д.

№*488 от 2013 г., ІV г. о.; решение № 60194 от 04.11.2021 г. на ВКС по гр. д.

№ 3910 от 2020 г., ІV г. о./

В настоящия случай ищецът твърди да е възникнала солидарност между него и бившата му съпруга по силата на закона – чл. 36 , ал. 2 СК, а така също и въз основа на изрична договореност, обективирана в сключен на ******** г., по време на брака им, с третото лице „**********“ АД, чийто универсален правоприемник е „*********“ АД, Договор за кредит ***********, по който той е погасил остатъчния дълг след прекратяване на брака, поради което и предвид разпоредбата на чл. 154, ал. 2 ГПК и цитираната в предходния абзац съдебна практика, тъй като ответницата оспорва предявения регресен иск, то в нейна тежест бе да установи наведените в отговора твърдения, че договорът е сключен изцяло за нужди на ищеца – за погасяване на негов кредит към „*********“ АД, на която е преведена директно и сумата по договора за кредит, поради което страните са се договорили, че ищецът ще изплаща дълга по този договор за кредит, а при прекратяване на брака им са се споразумели, че той ще погаси остатъка от дълга по него.

Страните не спорят, а и видно от представените с исковата молба и 4 приети като доказателства заверени преписи на : Договор за кредит ******** № **********/******** г., Заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на ******** г., изпълнителен лист, решение № ***/******** г. по гр. д. № 19532 по описа на Районен съд – Пловдив за 2019 г., покана за доброволно изпълнение, съобщение за приключване на изпълнително производство и удостоверение : на ******** г. В. А.а, в качеството й на кредитополучател и А. А., в качеството му на съдлъжник, са сключили със „************к“ АД договор, наименуван : „Договор за кредит ******** № **********“, по който банката е отпуснала на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 28 500 лв., който е следвало да бъде погасен на 120 месечни анюитетни авноски, всяка в размер на 435.51 лв., съгласно погасителен план – неразделна част от договора, в срок до 28.10.2021 г.; по ч. гр. д. № 6652 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр. с. за 2017 г. са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на „*********** АД срещу В. А.а и А.а А. в качеството им на солидарни длъжници за следните вземания, дължими по Договор за кредит „********“ № ********/******** г. : 23 690.25 лв. – главница ведно със законната лихва от 04.05.20217 г. до окончателното й изплащане; 6 540.68 лв. – възнаградителна лихда за периода 28.10.2014 г. – 24.03.2017 г.; 422.29 лв. – обезщетение за забава за периода 28.10.2014 г. – 24.03.2017 г.; 420.90 лв. – обезщетение за забава за периода 24.03.2017 г. – 02.05.2017 г., както и 621.48 лв. – държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № ********** по описа на ЧСИ рег. № ********, за 2017 г.; с влязло в сила на ******** г. съдебно решение, постановено по гр. д. № 19532/2019 г. на Районен съд – Пловдив е прекратен гражданският брак между В. А.а и А. А., сключен на ******** г., по взаимно съгласие, като с решението е утвърдено споразумение по чл. 51 Семеен кодек, съобразно което семейното жилище, находящо се в гр.

*********, ул. „*******“ №*, вх. *********, е предоставено на съпруга, съпрузите са заявили, че след прекратяване на брака няма да си дължат издръжка и че съпругата ще носи предбрачното фамилно име Г., а придобият по време на брака лек автомобил марка „********“, модел „*******“, рег. № ********* се възлага в дял на съпруга; на 09.05.2024 г. дългът по изп. д. № ********** по описа на ЧСИ рег. № ********, за 2017 г. е погасен изцяло от 5 длъжника А. А., който е заплатил сума в размер на 50 053.52 лв., поради което изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК с разпореждане, влязло в сила на 31.05.2024 г.

За установяване на наведените в отговора твърдения по искане на ответницата бе допуснато извършване на съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Й. П., според чието заключение : към ******** г. А. А. е бил титуляр по кредит № ********* в размер на 9 900 лв., отпуснат от клон ********* – РЦ – ****** - *********, с падеж – 23.10.2019 г.; на ******** г. кредитът към ********* с № *********, отпуснат в клон ********* – РЦ – ****** е погасен изцяло със сума в размер на 7100 лв. от сметката на получения кредит № ******/********00, с титуляр В. Г.; общият размер на кредит № ******/********00 с титуляр В. Г. е 28 500 лв.; кредит № ******/********00 е погасяван от В. Г. през периода ********** г., през който е направила 37 погасителни вноски в общ размер на 15 670.93 лв., с които са погасени : 4 807.40 лв. – главница; 9 949.60 лв. – лихви и 912.14 лв. – застраховка.