Протокол № 642 от 19.11.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 642 гр. Варна, 19.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20243100900725 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:32 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ -ро от ГПК, на второ четене се явиха:

Ищецът „ПРЕМИЕР ХОЛИДЕЙС“ ООД, редовно уведомен чрез ЕПЕП, представлява се от адвокат А. С. и адвокат Н. В., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, редовно уведомен чрез ЕПЕП, представлява се от адвокат Н. В., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Вещото лице К. В. А., редовно уведомен по електронна поща, не се явява в съдебно заседание, депозирал молба по делото.

Адв. С.: Молим да се даде ход на делото.

Адв. В.: Не са налице пречки, да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна Адв. С.: Поддържаме исковата молба. Оспорваме отговора. Запознати сме с доклада и нямаме възражения по същия. Моля да бъде обявен за окончателен.

Адв. В.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора. Нямам възражения по така изготвения проектодоклад. Единствено на стр.3, в първия абзац най-горе е останало, предполагам от друго производство, искане относно претенция за неимуществени вреди, която нямаме по делото.

1

СЪДЪТ указва на страните, че посочения първи абзац на стр.3 от определението за насрочване на делото не е относим към настоящия предмет на делото, не е относим към обявения доклад, съответно не се отразява на редовността на производството.

СЪДЪТ приканва страните към постигане на спогодба, като им указва възможността да уредят доброволно заявения за съдебно разрешаване спор помежду си чрез медиация или спогодба, в който случай за производството по делото ще се дължи само половината от държавната такса (чл.78, ал.9 ГПК).

Адв. С.: Няма възможност.

Адв. В.: Няма възможност.

СЪДЪТ с оглед изявленията на страните, обявява за окончателен доклада на делото, съобщен с Определение рег.№ 1559 от 27.10.2025 г., както следва:

1. Предмет на иска е правото на ищеца „Премиер Холидейс“ ООД, ЕИК 103923129, седалище град Варна, като застраховано лице по сключена с ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище град София, по полица № **************, със срок на покритие до 28.07.2022 година имуществена застраховка „Каско на МПС“, да получи от застрахователя обезщетение за имуществените вреди по застрахованата вещ - лек автомобил „БМВ Х5 ХДрйв 40 Д“, с peг. № *****, получени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 30.12.2021г. на Автомагистрала Тракия, на км. 343+800.

2. Твърди се от ищеца, че застрахователното събитие е настъпило при следните обстоятелства:

2.1. На 30.12.2021г., на Автомагистрала Тракия, на км. 343+800, е настъпило ПТП, при което автомобил „БМВ Х5 ХДрйв 40 Д“, с peг. № ***** самокатастрофирал.

2.2. В резултат на произшествието автомобилът напуснал пътното платно, завъртял се неколкократно, като в резултат на уврежданията погинал напълно (тотална щета). Във връзка с настъпилото ПТП и смъртта на пътник от автомобила било образувано НОХД № 312/2024 г. по описа на Окръжен Съд - Сливен, което е приключило с осъдителна присъда на водача на процесния автомобил И. Й..

2.3. Автомобилът бил застрахован при ответното дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД по имуществена застраховка „Каско на МПС“ с полица № **************, със срок на действие от 29.07.2021 г. до 28.07.2022 г., дължимата застрахователна премия по която била заплатена изцяло. Застрахователната сума по договора била 69 000 лева.

2.4. След настъпване на произшествието ищецът уведомил 2 застрахователя, като последният завел щета № 0003-1201-22-000003. По мнение на ищеца увреденият автомобил бил напълно унищожен (тотална щета).

3. С писмо изх. № 11643/18.11.2024 г. ответника уведомил ищеца за отказа си да плати застрахователно обезщетение.

4 . Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС” АД не оспорва, че към датата на настъпване на ПТП е била налице активна застраховка „Каско“ за л.а. „БМВ Х5 ХДрйв 40 Д“, с peг. № *****, сключена по полица №**************. Не оспорва и факта, че ищецът е отправил претенция по реда на чл.380 КЗ за плащане на обезщетение.

5. Оспорва отговорността си за плащане на обезщетение като противопоставя твърдение, че щетите, за които е предявена претенцията, са възникнали при обстоятелства, изключени от застрахователното покритие съгласно Общите условия на застраховката и в частност разпоредбата на т.27.6 - неспазване на установените технически норми за експлоатация на МПС.

6. Твърди в тази връзка, че техническите причини, довели до настъпването на пътнотранспортното произшествие, са движението на автомобила със скорост значително по-висока от максимално допустимата и близка до границите на скоростния индекс на гумите, и от друга страна, че гумите на автомобила не са били технически и видимо изправни с грайфер в допустимите норми и размери, отговарящи на класа на автомобила и скоростния индекс.

7. В евентуалност, заявява възражение за изтекла погасителна давност за предявяване претенция за обезщетение за имуществени вреди, позовавайки се на нормата на чл. 378, ал.1 от КЗ.

8. Оспорва иска и по размер като счита, че претендираното обезщетение е завишено и не кореспондира със средната пазарна стойност на превозното средство към датата на ПТП - 30.12.2021 г. и със стойността на запазените части.

9. По аргумент от чл. 390, ал. 1 от КЗ възразява срещу присъждането на застрахователно обезщетение за увреждания по процесния автомобил, без същия да е дерегистриран по надлежния ред.

10. На отделно основание, позовавайки се на разпоредбата на т. 35 от Общите условия към застрахователния договор, счита, че общият размер на обезщетението не може да надвишава 80 % от застрахователната сума, като освен това следва да бъде приспадната и стойността на запазените части.

11. Оспорва и акцесорната претенция за законна лихва като погасен по давност, а в евентуалност – по отношение на периода, за който се претендира лихва за забава, доколкото липсва представено удостоверение от компетентните органи за прекратяване регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради тотална щета.

12. В подадената допълнителна искова молба ищецът изразява 3 становище за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност, като сочи, че исковете са предявени преди 30.12.2024 г., т.е. преди изтичането на установения от закона тригодишен давностен срок. 13. Оспорва и възражението за прекомерност по размер на търсеното обезщетение като твърди, че същото съответства на определената от застрахователя застрахователна сума, а погиването на застрахованата вещ е настъпило 5 месеца след сключването на договора.

14. С тези аргументи оспорва и приложимостта на т. 35 от Общите условия, а отделно от това оспорва и приложимостта на тази разпоредба в случаите на пълно погиване на вещта.

15. Твърди, че застрахователят е уведомен, че увреденият автомобил е снет от отчет като посоченото от КАТ основание за дерегистрация не влияе по никакъв начин на риска или нанесените му вреди, не променя и факта, че същият не може да бъде повторно регистриран. Отделно от това счита, че дерегистрацията с основание „тотална щета“ изисква действия на застрахователното дружество, което не може да се вменява във тежест на застрахования.

16. В подадения допълнителен отговор ответникът заявява, че поддържа изложените първоначално аргументи.

17. Предявеният главен иск се квалифицира правно по чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

18. Акцесорните претенции за присъждане и на законната лихва върху търсеното обезщетение, считано от изтичане на крайния срок за произнасяне от застрахователя по предявената писмена претенция намират своето правно основание в чл.409 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

19. Като безспорни и ненуждаещи се от доказване се приемат следните факти и фактически положения:

19.1. наличието на сключена между страните застраховка „Каско на МПС“ за процесния автомобил по полица № **************, със срок на покритие от 29.07.2021 до 28.07.2022 година;

19.2. предявена от застрахования претенция, по която при ответния застраховател е образувана щета и е отказано изплащане на застрахователно обезщетение за процесния автомобил;

19.3. уврежданията по автомобила са причинени вследствие на ПТП от 30.12.2021 година.

20. Като допустимо се приема направеното от ответното дружество правопогасяващо възражение за погасяване по давност на претенциите, основаващо се на нормите на чл. 378, ал.1 и ал.8 от КЗ.

21. При така очертания предмет на спора в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти:

4

21.1. настъпило в срока на застрахователното покритие застрахователно събитие, което е покрит застрахователен риск;

21.2. вид и обем на получените увреди на застрахованата вещ;

21.3. размера на необходимото за тяхното възстановяване обезщетение.

21.4. обосноваване на техния размер;

21.5. прекратяване на регистрацията на автомобила в случай, че увредите му съставляват тотална щета по смисъла на чл.390 КЗ.

22. В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване възраженията и насрещните си твърдения, които го освобождават от отговорност - наличието на изключен риск по смисъла на т.27.6 във връзка с т.27 от приложимите към застрахователния договор Общи условия, или водят до намаляване по размер на дължимото обезщетение – наличието на запазени части, техния вид, обем, размер.

23. Изложените от него аргументи за прекомерност по размер на претендираното обезщетение и неговата дължимост в контекста на чл.390 КЗ при липса на доказателства за прекратяване на регистрацията на увреденото МПС съставляват правни доводи, които следва да се ценят от съда при произнасянето по същество на заявената претенция след приключване на доказателствения процес и устните състезания между страните.

24. За доказване на твърденията и възраженията си страните са представили писмени доказателства, направили са и доказателствени искания за събиране на други доказателства, по допустимостта на които и тяхната относимост към предмета на доказване съдът се е произнесъл в разпоредителното заседание по чл.140 от ГПК.

Адв. С.: Нямам възражения по приемането на доказателствата.

Адв. В.: Нямам възражения да се приемат доказателствата.

СЪДЪТ намира, че представените от страните писмени документи са относими и допустими към предмета на спора и следва да бъдат приети като доказателства по делото, с оглед на което