Решение № 3913 от 08.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3913 гр. Пловдив, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330120355 по описа за 2024 година

Ищецът С. Р. Ш. предявява иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на получена без основание сума, платена по договор за потребителски кредит, който се твърди за нищожен на няколко основания – противоречие със закона и добрите нрави. Ангажира докзателства.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Вивус.БГ” ЕООД /с предишно наименование „4финанс“ ЕООД/ е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска, като излага съображения и моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства, включително договор за потребителски кредит № **** г., квитанция за плащане, както и представените доказателства за здравословното и социално-икономическото състояние на ищеца, съдът намира за установено по несъмнен начин, че между 1 страните е бил сключен договор за кредит, по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер на 1300 лв. със срок за връщане 30 дни и с дължима обща сума по договора 1550.31 лв.

Съдът намира, че договорът съдържа клаузи, противоречащи на закона, както и такива, които противоречат на добрите нрави, поради което договорът е частично нищожен, а получените от кредитора суми над главницата подлежат на връщане като платени без основание.

На първо място, клаузата за възнаградителна лихва в размер на 40.99% при срок на кредита от 30 дни е прекомерна и неоснователно обременяваща потребителя, като противоречи на принципа за добросъвестност и добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с Тълк. реш. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС.

На второ място, така наречената "такса за бързо разглеждане" в размер на 206.51 лв. представлява скрито възнаграждение за отпускането на кредита, което изкуствено увеличава годишния процент на разходите (ГПР), като така с е заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК , ограничаващ максималния размер на ГПР.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, подобна уговорка е нищожна, тъй като има за цел или резултат заобикаляне на императивни разпоредби на закона.

На трето място, в представения договор липсва изискуемата по чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК информация за начина на формиране на дължимата обща сума, както и не е предоставен погасителен план, което е нарушение на чл. 22 ЗПК и води до недействителност на договора поради липса на задължителни реквизити.

Установи се, че ищецът е изплатил пълния размер от 1550.31 лв. по кредита, като основната сума възлиза на 1300 лв. Разликата от 250.31 лв. представлява неоснователно получена сума и следва да бъде върната на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като получена при първоначална липса на правно основание.

Съдът намира исковата претенция за доказана по основание и размер и следва да бъде уважена.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има всяка страна, като същите ще се присъдят наполовина от претендираните, доколкото и двата иска имат еднаква цена, но единият се уважава, а другият – отхвърля.. На основание чл.

38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните 2 размери на адвокатските възнаграждения /приложима към датата на сключване на договора/ в полза на Я. В. К. следва да се присъди сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение за уважения иск.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ВИВУС.БГ ЕООД ЕИК 202393458 да заплати на С. Р. Ш.

ЕГН ********** сумата от 250.31 лв. (двеста и петдесет лева и тридесет и една стотинки), представляваща неоснователно получена сума по нищожен договор за потребителски кредит № **** от *** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ВИВУС.БГ ЕООД да заплати на адв. Я. В. К. сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по предоставена правна помощ на материално затруднено лице – ищеца.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3