Определение № 23640 от 29.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23640 гр. София, 29.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20261110107134 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. С. Б., чрез адв. А. И. срещу „*****************.“, действащо чрез „*****************. – клон *********“ КЧТ.

В срока за отговор ответникът е депозирал молба, в която заявява, че претендираните от ищеца суми, както и направените в заповедното и в исковото производства разноски били заплатени, за което представя доказателства. Прави възражение за прекомерност на претендираното за заповедното производство адвокатско възнаграждение, като признава и заплаща сумата в размер на 100 евро, вместо присъдените със заповедта за изпълнение 200 евро.

Препис от молбата на ответника е изпратен на ищцата за отговор, като в указания от съда срок е депозирано становище по същата чрез адв. И.. Процесуалният представител потвърждава извършеното от превозвача плащане на всички претендирани суми, но възразява, че заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение за заповедното производство не било прекомерно. В тази връзка поддържа всички доводи, изложени в отговора на частната жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК. Обръща внимание, че за подаването на възражение по чл. 414 ГПК процесуалният представител на длъжника претендирал дори поголямо адвокатско възнаграждение, а именно в размер на 204,52 евро. Ето защо моли съда да остави без уважение направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното за заповедното производство адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното и като взе предвид, че процесните вземания на ищцата, както и направените разноски, с изключение на 100 евро за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство, са били погасени от ответника, съдът намира, че предметът на делото е изчерпан. За ищцата не съществува правен интерес от продължаване на настоящото производство, поради което същото следва да бъде прекратено. По отношение на направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение за заповедното производство съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК (изм. – ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г.), ако заплатеното от 1 страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Изменението на разпоредбата е съобразено с най-новата съдебна практика на Върховния касационен съд, в която се приема, че след постановеното Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 („*************“ ЕООД срещу „***********************“ АД), съдът не е обвързан императивно от фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери не са задължителни при определяне размера на хонорара за правна услуга, включително в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения между клиент и адвокат поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС. Същите може да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнагражденията. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа и най-вече, фактическата и правна сложност на делото (вж. Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС, Определение № 1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС, Определение № 50025 от 18.03.2024 г. по т. д. № 1559/2022 г., ІІ т. о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г., ІV г. о., ВКС, Определение № 1023 от 02.04.2026 г. по ч. т. д. № 12/2026 г., I т. о., ВКС, Определение № 1077 от 08.04.2026 г. по т. д. № 1324/2025 г., II т. о., ВКС, Определение № 1018 от 2.04.2026 г. по ч. т. д. № 241/2026 г., I т. о., ВКС и мн. др.).

Съдът, като съобрази цитираната съдебна практика и като взе предвид, че участието на процесуалния представител на заявителя в заповедното производство не се е ограничило до подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, а включва и депозиране на отговор на частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК, както и обстоятелството, че за подаването на възражение по чл. 414 ГПК процесуалният представител на длъжника е претендирал дори по-високо адвокатско възнаграждение, намира, че заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 200 евро не е прекомерно и не следва да бъде редуцирано. Доколкото ответникът е погасил половината от него, то „*****************.“, действащо чрез „*****************. – клон *********“ КЧТ следва да бъде осъдено да заплати на ищцата Г. С. Б. остатъка в размер на 100 евро.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 7134 по описа за 2026 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.

ОСЪЖДА „*****************.“ – акционерно дружество, номер на регистрация 0110-140174, представлявано от И.М., действащо чрез „*****************. – клон *********“ КЧТ, ЕИК **********, представляван от управителя И.О.М., със седалище и адрес на управление гр. ************, зона *************, сграда *******, да заплати на Г. С. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ************, ул. *******************, сумата 100 (сто) евро, представляваща направените в заповедното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото определение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3